Translate

четвъртък, 6 юни 2013 г.

Инфарктът взе на прицел жените между 30 и 60 г.



Инфарктът „взе на прицел" младите жени. С 30% са се увеличили случаите на сърдечен удар при дамите на възраст от 30 до 60 г. в сравнение със статистиките за едно десетилетие назад, показват световни проучвания. За съжаление тревожната тенденция не подминава и България.
Каква е причината за тези данни, медицината все още не е намерила изчерпателен отговор, каза пред „Труд" проф. Юлия Джоргова, началник на Клиниката по кардиология в столичната университетска кардиологична болница „Св. Екатерина". Специалистката е въвела у нас за първи път много инвазивни методики.
„Наскоро се върнахме от най-големия форум по интервенционална кардиология в Европа-т.нар. ЮроПиСи Ар. И там бяха докладвани много случаи на инфаркти при млади жени, дори имаше и един с 15-годишно момиче", добави проф. Джоргова.
Защо сърдечният удар атакува по-мощно българките между 30 и 60 г? „Една от теориите е, че съвременната апаратурата позволява да се откриват повече такива случаи", обясни проф. Джоргова. Само че наблюдението се потвърждава във всички страни по света, т. е. и в такива, които не се радват на последните технологиите. „Ако трябва да се успокоим с нещо, то все още бройката на мъжете с инфаркт преобладава, но пък при жените усложненията са повече и смъртността е по-висока", каза ръководителката на Клиниката по кардиология в „Св. Екатерина". Тази седмица тя е лекувала жена на 36-години, от Перник. Пациентката не се чувствала добре и два пъти отишла на лекар, докато накрая докторът се сетил да й направи кардиограма. И установил, че е със сърдечен удар. „Причината е, че невинаги колегите мислят за инфаркт при такива млади пациенти. Затова жената стигна до нас 4 дни по-късно...", разказа проф. Джоргова. В момента кардиологичните клиники масово съобщават за пациенти, които пристигат с дни закъснение след инфаркта. Лекарите ги наричат „запуснати болни". „Причината е, че много от тях не винаги съзнават, че болката, която усещат, е сигнал за инфаркт и че незабавно трябва да се вземат мерки. Доста от пациентите се колебаят дали всъщност не ги боли стомахът или неразположението е заради някоя настинка", посочи проф. Джоргова. Друго обяснение е, че масово нашенците смятат, че каквото и да е оплакването, то ще им мине, пък после евентуално може да отидат на лекар. „Не на последно място виновна за закъснението е по-явилата се липса на доверие в медицината, до която се стигна след отрицателна кампания срещу съсловието. Хората по-рядко вече имат желание да ходят на доктор",   каза  още  проф.
Джоргова. Шокиращ случай на късно търсене на помощ след инфаркт е с 53-годишен пациент от Харманли. Той получил сърдечен удар в края на март. „Болката в гърдите му била много силна, но той не й обърнал внимание и така изкарал инфаркта на крак. Дойде при нас в края на май... Беше с много тежко усложнение - тежка сърдечна недостатъчност. Не можеше да направи и пет крачки", разказа проф. Джоргова. Тя и колегите й открили, че той има разкъсване на преградата между двете сърдечни камери. „Така кръвта в тях се смесва, белият дроб се пълни с вода, а пациентът е с тежък задух. Единственото, което можем да предприемем в такива случаи, е оперативно лечение, но то носи доста сериозен риск. За щастие пациентът оцеля", посочи лекарката.
Зачестяват и пациентите, които отиват в болница на третия ден след инфаркта. „Тази неделя имахме такъв болен - на 64 г. от Перник. За първи път усетил болката
зад гръдната кост в петък, но помислил, че има проблем с корема. За съжаление инфарктът често се бърка с гастрит или с оплакване вследствие на непоносимост към някаква храна", разясни специалистката. Нейният съвет е: при всички случаи, усетите ли дискомфорт в гърдите или на други места в горната част на тялото заедно примерно със задух, пот и гадене, незабавно да отидете при лекар. „Чрез „Труд" искам да се обърна към хората, те трябва да разберат колко важна е профилактиката. Един или два пъти годишно те задължително трябва да минават на преглед при личния си лекар, а хората с риск от сърдечни заболявания (например с хипертония, диабет, с наследствена предразположеност и др.) - да се консултират и с кардиолог. Поне един път годишно. Защото най-ефективно и бързо се лекуват рано установени заболявания", категорична    е проф. Джоргова. Има и добри новини. „На европейския форум, за който споменах, бяха отчетени резултатите от програмата „Стент за живот". Бе съобщено, че откакто тя е стартирала през 2008 г., България е направила най-голям скок в създаване на условия за добър достъп на пациентите до съвременното лечение на инфаркта - т. нар. коронарна ангиопластика или поставяне на стент. А това намали смъртността при острите случаи на инфаркт от 15% на 5%. Говорим за случаите, когато болният дойде навреме", посочи водещата специалистка. Най-малък успех страната ни бележи по показателя „пристигане навреме до инвазивна кардиология". „През 2008 г. със закъснение се приемаха 62 на сто от българите с инфаркт (става дума за период в рамките на 24 часа), днес този процент е 48", обясни проф. Джоргова. Според нея статистиката може да стане по-добра само с помощта на медиите.
„И още нещо - всеки пациент с инфаркт има право да избере в коя инвазивна лаборатория да бъде закаран!", припомни проф. Джоргова.
Заради недостатъчното финансиране от здравната каса изоставаме в прилагането на модерни терапии. А тъй като се правят рядко, качеството на извършването им се понижава. „В „Св. Екатерина" започнахме да поставяме т. нар. трансфемсрални аортни клапи от 2009 г. Те се имплантират при стеснение на аортната клапа (т. нар. стеноза). функцията на клапата е да отвежда чистата кръв и да кръвоснабдява целия организъм с кислород. Тя се намира между сърцето и аортата", добави проф. Джоргова. Стеснението й е един от най-честите пороци на третата възраст, а около 5 г. след наличието му пациентът може да почине. Традиционната хирургия носи сериозни рискове, затова спасението са модерните клапи, които обаче струват около 50 хил. лв. А здравната каса не плаща за всички нуждаещи се пациенти.
Как да познаем сърдечния удар
Някои сърдечни пристъпи са внезапни и интензивни, но повечето започват бавно, със слаба болка или неразположение. Ето и симптомите на инфаркта:
• Болка в средата на гърдите, която продължава повече от няколко минути или е на пристъпи. Може да се чувства като натиск в гърдите, задушаване.
• Болка в едната или двете ръце, в гърба, врата, челюстта или стомаха.
• Други признаци - може да включват студена пот, гадене или замаяност.
Ако усещате тези симптоми повече от 5 мин, веднага се обадете на 112.

Диана Тенчева
В."Труд"



Няма коментари:

Публикуване на коментар