Евгения Марс и д-р Михаил Елмазов са имали, както една обща, така и своя отделна линия в живота

Белите птици в сивото ято явно нямат място в него и преди и сега

-За съжаление българинът като че ли е изтъкан само от завист и злоба. За народопсихологията ни май е типична тази черта - откроеният, изявеният, кадърният, постигналият успех, ако не може да бъде смачкан, унищожен, обезличен, то да бъде унизен, охулен и обруган. Белите птици в сивото ято явно нямат място и преди и сега в него.

-О, да виждате че и до ден днешен това е така. Но като че ли важи не само за нашия народ. Проклятие ли тежи над него не зная… Малко ще се отклоня. Последното помещение, където е моята билкова аптеката сега го взема лекар и тя се ликвидира. Болно ми е, но си казвам още една затворена страница. Това е живота! На тази земя всички сме мъченици. И въпреки всичко ако ги питаме хората щастливи ли са те отвръщат не, защото имат страх., а това чувство за страх е толкова, толкова унищожително, толкова ужасно и мъчително, че не мога да кажа, че има щастлив човек. Това е моето заключение от моя дълъг житейски път. Така е няма доволни хора, човек все иска нещо по-по-по-, а това е спиралата на еволюцията, на растежа и просперитета според моето лично мнение…

-И все пак какво все още не знаем, какво и досега остава не доразкрито за д-р Михаил Елмазов?

-В старозагорския му род има не една и две ярки личности. Като него. Още през 1835-1836 год., когато в нашите черкви се е служело на гръцки език, прадядо му –известният поп Игнат от Ст. Загора е единственият, който ги води на черковно-славянски.

И двамата му сина Михаил и Генчо Попигнатови били будни българи, но дядо му

Генчо Попигнатов, който се подписвал Генчо Попов го наричали още и Папазовлу. Той бил търговец и най-видният българин в Ст.Загора. Турските управници го набедили пред официалната цариградска власт като бунтовник и бил изпратен на заточение в Анадола. По пътя обаче се отбили с конвоя в Цариград. Благодарение на старите си търговски връзки там се среща с по-видни турци, които го познавали като честен и умен човек и те се застъпили за него пред султан Меджид, който в лична среща с българина оценил ума и поведението му и наредил да му се издаде „берат”. Това е официален документ, с който се осигурява личната и имуществената му неприкосновеност. По-късно благодарение на този документ той подпомага не само бедни българи, но и турци. Къщата му винаги е била отворена за тях, а на Великден, Коледа, Курбан Байрам, Рамазан и други празници са им раздавали брашно.

-А какъв е бил бащата на д-р Елмазов?

-Баща му Пенчо Генчов Попов Папазовлу е притежавал най-големия магазин в града за галантерийни и текстилни стоки, в който се откроявала сергията със скъпоценни камъни и красиви бижута. Според някои той е наричан Елмаза именно заради това. Според други приличал на елмаз заради честната си душа и добро сърце. Той решил да изхвърли Попов като остаряла фамилия и я заменя с Елмазов. Родителите на Михаил, роден през 1859 г., мечтаели той да стане търговец, но момчето се интересувало от съвсем други неща като напр. театър. Основното си образование получава в родния си град, а гимназиалното в Сливен. Още като ученик проявява интерес към литературата и обществените борби. През 1883 г. почти авантюристично се озовава в Пловдив, в Румелийския театър, където е назначен за постоянен суфльор в първата българска театрална група. Изключително интелигентният младеж, с благ характер и пословична трудолюбивост, за кратко време спечелва обичта на целия персонал. Възлагат му и длъжността деловодител на трупата. А проектите му за нейното развитие се приемат и подписват от ръководителя и Стоян Попов, без да се зачеркне дори една дума.

В Пловдив Михаил се запознава с Константин Величков и Иван Вазов, които тогава са в комитета, одобряващ репертоара на Румелийския театър. По-късно тези познанства прерастват в истински, продължителни приятелства.

-Той е представян и като писател в пресата със свое скромно място и в историята на българския театър.

-Да, пише драма с трагичен сюжет от испанската инквизиция, която сливенската книжарница „Българско знаме” я издава през 1887 г. под заглавието „Павлинка или примерната любов”. През 1892 г. Румелийската трупа се премества в София и вече се нарича „Сълза и смях” и след известно време я поставя на софийска сцена.

-Знам че е убеден русофил и се обявява против антируските тенденции на Стамболовия режим, за което е осъден на смъртна, нали не бъркам?

-Точно така е. През 1886 г. Михаил участвува в сливенския бунт на страната на русофилите. След потушаването му е осъден на смърт и е обявен да издирване, чрез ДВ. По-късно всички участници в бунта са помилвани с изключение на него. В края на същата година отива в Цариград да учи аптекарство, по настояване на родителите си, но в последствие заминава за Одеса, където за кратко слуша лекции по право, и за което вече говорихме, че там отново се среща с Вазов. Старите румелийски познайници се „преоткриват” не само като събеседници на театрални и литературни теми, но повлияни от русофилските настроения споделят и общи политически интерес. Явно интересът към медицината надделява и той заминава за Киев. Приет е за студент в Имперския университет „Св. Владимир”. През 1894 го завършва блестящо, като „Доктор на зъболекарските науки” и получава правото от руското правителство да практикува зъболекарство в тяхната страна. 

Завършването му съвпада с падането на Стамболовия режим и той се завръща в България. Работи като зъболекар в Шумен, Бургас, Варна, Пазарджик, а вестта за първия дипломиран зъболекар вече отдавна се е разнесла в столицата. С постановление на Върховния медицински съвет (В.М.С.) и с решение на Министерството на вътрешните работи му се разрешава свободна практика по зъболекарство от 24.09.1894 год. Той наследява клиентелата на немския си колега Шумлер. Привлича нови пациенти и спечелва завидна популярност в града. Търсят го дори и от Двореца. 

 Част2
Следва продължение...