У нас 5-10% от общата популация т. е. всеки десети е с хронични бъбречни заболявания (ХБЗ), които протичат често без изявена симптоматичен.
Около 3 хил. са на хемодиализа, 150 са на периториална диализа, 500 са трансплантирани, 900 чакат за бъбречна трансплантация, 2 хил. се лекуват по здравна каса, а 1500 са диспансеризирани в нефрологичните кабинети в преддиализно състояние.
Най-честата причина за хроничната бъбречна недостатъчност (ХБН), при която настъпва необратима загуба на основните бъбречни функции и е краен етап в развитието на ХБЗ е хроничната бъбречна инфекция. Други причини са вродените бъбречни заболявания, захарният диабет, артериалната хипертония, заболявания на имунната система.
Клиничната картина се характеризира с уринозен дъх, кафяво-пепелив цвят на кожата, безапетитие, намалено тегло, зрителни нарушения, в съня, в обмяната на веществата в алкално-киселинното и водно електролитното равновесие и др.
Д-р Мария Стоянова от Клиниката по нефрология на УМБАЛ „Александровска” съобщи, че 80% от ХБЗ водят до ХБН като броя на болните нараства в световен мащаб с 5 до 7%. Бъбречната анемия (БА), при която от значение са тежестта и скоростта на настъпване, причинява недостатъчност на дихателната функция на кръвта и води до остър или хроничен кислороден недоимък на клетъчно, тъканно и органно ниво.
БА има комплексен характер. Дължи се преди всичко на истински еритропоетинов дефицит. Еритропоетинът-основен регулатор на развитие и узряване на червените кръвни клетки в костния мозък се произвежда изключително от бъбреците и при ХБН дефицитът му води до тежка и прогресираща анемия.
Ето защо уточняването на всяка неясна анемия изисква прецизна оценка на бъбречните функции, тъй като тя може да доведе до трайни поражения на сърдечния мускул и значително да увеличи (до 30 пъти) сърдечно-съдовият риск при тези болни, в сравнение с общата популация, поясни тя.
А ранното лечението на БА със съвременни средства е задължително, то е неотложна необходимост, повишаващо качеството на живот в близък план и протектиращо –намаляващо сърдечно-съдовия риск в по-далечна перспектива, при пациенти с ХБН.
Златният стандарт е лечението с еритропоетин, при трайно спадане на хемоглобина под 110g/l, което се установява с 3 последователни изследвания в рамките на месец, за определяне на железния статус и необходимостта от провеждане на желязозаместваща терапия.. Извънболничното лечение намалява рискът от антитялообразуване, от чести хоспитализации, лесно се контролира във времето и позволява динамично регулиране на дозите.
Целта, съгласно критериите на СЗО, е да се постигнат прицелните, таргетни стойности на хемоглобина между 110-120 g/l. При бъбречна недостатъчност не е необходимо по нататъшно повишаване на хемоглобина до стойности обичайни за здравите хора,защото това може да доведе до тромбоза, поясни д-р Стоянова.
Доц. Боряна Киперова от УМБАЛ „Лозенец” акцентира, че лечението на БА е приоритет на всяко едно прилично здравеопазване.
По думите и терапията с рекомбиниран човешки еритропоетин от 1989 г. води до драстична промяна не само в качеството на живот на тези болни, повишава физическата и умствената им активност, но и подобрява функционирането на лявата камера на сърцето.
От 2001 г. се прилагат биотехнологичните лекарства с удължено действие-1 път на една/ две седмици или на месец.
Евтините краткосрочно действащи биоподобни лекарства обаче могат да изместят дълго действащите, с доказано качество и значително по-удобни за пациентите, заради по-редките апликации, алармираха специалистите.
Тя бе категорична, че макар цената на една апликация с дългодействащ медикамент да е значително по-висока от тази на кратко действащия, то едногодишното лечение е по-евтино.
Доц. Борис Богов от Клиниката по нефрология на УМБАЛ „Александровска” подчерта, че над 80% от бъбречните заболявания водят до необратими, прогресивни, структурни промени водещи до пълно отпадане на цялостната функция на бъбреците.
Според него БА и остеодистрозата са само някои от усложненията, които водят до тежка инвалидизация при тези пациенти.
От изнесете от него данни стана ясно, че у нас над 49% от хората са с наднормено тегло т.е. те са потенциални пациенти за ХБЗ. 14% са във възрастовата група 14-17 год, 37% са във възрастта 30 и 40 год. и 65% са над 50 години. Над 300 хил. души и повече от 3 хил. деца са с диабет.
С бързо/краткодействащо лечение са обхванати 600 пациента, а с дългодействащо-1200. Нефролозите са категорични, че при първото дозата не се променя, докато при второто след 2-4 м. тя се намалява средно с 25 и да 40%.
Според специалистите препъни камъкът е - поставянето в позитивния лекарствен списък в една обща група 1А на скъпо струващи медикаменти с кратко и удължени действие. Те решително настояха за тяхното разделяне с цел качествено и ефективно лечение. Освен това те изразиха и своите опасения, че лечението с дълго действащите медикаменти ще се спре и те ще си „отидат”, тъй като няма да могат да устоят на ценовия дъмпинг на краткосрочно действащите, което освен, че компрометира цялостната терапия, но и ограничава лекарите в правото им да избират най-доброто и адекватно лечение за тези болни. Недобрите, евтини медикаменти може да доведат до последващи усложнения, подчертаха те.
Единодушното им мнение бе, че пациентите се явяват в кабинетите им в един катастрофален статус, в късен стадий, когато само се констатира, че не могат да бъдат трансплантирани, в следствие различни увреждания на други органи. Причината е в скъсаната връзка между ОПЛ и специалистите в доболничната, а и в болничната помощ.
Нещо повече доц. Богов каза, че наблюденията на специалистите, при следдипломните квалификации на ОПЛ са категорични, че пренебрежително малка част от тях се интересуват от курсовете, водени от нефролозите и че познанията на част от тях в тази област са твърде остарели.
По този повод Иван Димитров, председател на Федерация Български Пациентски Форум и секретар на Асоциацията на пациентите с бъбречни заболявания съобщи, че не са срещнали разбиране от НСОПЛ за съвместни обучителни семинари, но изрази надежда, че д-р Любомир Киров вече като национален консултант по ОМ може да прояви по-голяма съпричастност и отзивчивост.
Димитров обаче изрази удовлетворение от съвместната работа с ДСОПЛ. Той подчерта, че обучителните семинари, както за лекари, така и за здравни репортери просто са наложителни за да могат управляващите да чуят, да се вслушат в гласа на медицинските специалисти.
„Проблемът с качеството на лечение не е от вчера и днес, но за съжаление вместо да се подобрява той се влошава. Пестим от пари за консумативи, за заплати на лекари, за медикаменти и т.н. По финансови причини се прилага евтино, но неефикасно лечение, а всичко това рефлектира върху качеството, което неминуемо пада. При пациентите с хронична бъбречна недостатъчност е необходима индивидуална терапия, а при част от тях лечението с краткодействащи биоподобни продукти може да е неефективна. Около по 33% от пациентите с ХБН страдат от диабет и от артериална хипертония. Лечението изисква мултидисциплинарен подход и участието на много специалисти като нефролози, кардиолози, диабетолози и др.
Основната идея на асоциацията ни е да се работи за по-добър живот и в подкрепа на хората с бъбречни заболявания, техните роднини и близки. Непрекъснато обясняваме на институциите, че превенцията е от изключителна важност и то не само по отношение на това заболяване, защото спестеният лев днес от нея утре или след известно време се превръща в хиляди левове за лечение на тежките и инвалидизиращи усложнения”, каза в заключение той.
Няма коментари:
Публикуване на коментар