Translate

понеделник, 11 юни 2012 г.

Стабилни в мизерията


Евростат за поре­ден път публику­ва размера на брутните работни заплати и на ми­нималното трудово въз­награждение в страните от ЕС. Никаква изнена­да, никаква сензация! Знаем си го и по джоба, и от собствените ни пуб­ликации, че България и българите са на евро­пейското дъно.
И по зап­лати, и по пенсии, и по здравеопазване, и по об­разование, и по социал­ни грижи. С една дума -по всичко. Защото сега не говорим за престъп­ността, за корупцията, за липсата на правосъдна система, за липсата на осъдени държавници, олигарси или мафиоти, нито пък за безработи­цата и за масовата емиг­рация в чужбина на бъл­гарски специалисти, къ­дето пък държим първи места, но за наш срам и унижение. Може би точно затова продължа­ва прословутият мониторинг на Брюксел, тоест поставени сме под без­прецедентно в историята на ЕС наблюдение. Може би за това не ни пускат и в Шенген. И след като сме на такъв хал, след като на практика сме непоправимо най-слаби­те ученици на европей­ското школо, тогава с какъв хъс нашият прези­дент и нашият министър-председател се явя­ват на общоевропейски­те срещи и не се стес­няват да седнат на обща маса с ръководи­телите на преуспяващи държави? Но де да беше само това? Нима може да забравим, че не ня­кой друг, а именно на­шият премиер призова и другите държави от ЕС да последват примера на България, за да постиг­нат финансова стабил­ност. Каква стабилност, господин генерал-лейтенант? Стабилност в ми­зерията ли?

Горан Готев
В-к "Земя"

Няма коментари:

Публикуване на коментар