Предстои обсъждане на идеята лекарите от извънболничната помощ да имат лимит при изписването на лекарства за домашно лечение и ако се надвиши предвидената сума, пациентът да доплаща, каза д-р Пламен Цеков, управител на НЗОК, по време на кръгла маса на тема "Ценообразуване и реимбурсиране на лекарствени продукти - европейски практики", проведена под патронажа на парламентарната Комисия по здравеопазване.
Според него така ще им се даде по-голяма свобода, тъй като пациентите ще могат да се лекуват и с по-нови и скъпи лекарства като им бъде гарантирано, че НЗОК ще покрие сумата, определена за тяхната диагноза.Тази система ще направи излишна реимбурсната листа с лекарства, подчерта той, но се застрахова, че това заплащане по диагноза няма да се осъществи по-рано от две години.
Д-р Цеков увери, че засега няма да отпадат лекарства от Позитивния лекарствен списък. НЗОК ще заложи в близко бъдеще на личното договаряне за по-ниски цени с фармацевтичните компании, а тези, които отказват такава среща, ще отпадат от списъка с медикаменти, които се заплащат с обществени средства, каза той.
От дискусията на практика стана ясно, че оскъдният ресурс за медикаменти не се управлява прозрачно и добре - липсват регистри колко пациенти от какво боледуват, няма механизъм, чрез който да се изчисли кое е икономически най-изгодното лечение, както и възможности за намаляване на разходите почти няма, а за разлика от останалите европейски страни България продължава да е на последните места в класацията по лекарственото потребление и по задоволяване на нуждите от лечение.
Цените на лекарствата в България са едни от най-ниските в Европа, смята проф. Генка Петрова, президент на българското представителство на Международното общество по фармакоикономически проучвания и анализи.
Българите харчат много повече за алкохол и цигари(около 4 млрд. лв. годишно), отколкото за лекарства (близо1,5 млрд. лв годишно), съобщи тя.
Средно по 45 евро на човек годишно отделя НЗОК за лекарствени препарати, което прави 0,91% от БВП, а хората доплащат по 59 евро, или 56% от цената на лекарствата.
Според нея българското законодателство е изключително рестриктивно по отношение на ценообразуването на лекарствените продукти и е изцяло синхронизирано с европейските норми в областта. Проф. Петрова изтъкна още, че в ЕС качеството на болничната помощ се измерва с намаляване на публичните средства, отделяни за нея, за сметка на повече ресурси в извънболничната помощ и профилактика на заболяванията. По думите й това е следващата стъпка, върху която реформите трябва да бъдат фокусирани.
От анализа представен от т д-р Кунчо Трифонов, мениджър за България на световния консултант и анализатор IMS Health, пък стана ясно, че лекарствата по цени на ниво производител (оргинали и генерици) у нас остават най-ниските в Евросъюза, а държавата заплаща минимален брой лекарствени препарати в сравнение дори със здравните каси от Източна Европа.Пациентите в България доплащат най-много в ЕС и средно 4-5 г. чакат за достъп до иновативни лекарства, след като те вече са достъпни в други европейски държави, коментира той.
В Турция има протекционистична политика - ако едно лекарство се произвежда от местна компания, то същия препарат, но на чужда фирма изобщо не може да стъпи на местния пазар, коментира мениджърът за България на IMS Health.
Според д-р Станимир Хасърджиев, председател на Националната пациентска организация и член на надзорния съвет на НЗОК, новите лекарства не са ключовият фактор за изразходването на бюджета на касата, защото представляват 0.6% от общите й разходи през 2011 г.
Няма коментари:
Публикуване на коментар