Разпадът на Еврозоната

III: Залезът на социалната държава*

Българите не дочакаха изгрева...

 

Предстоящият разпад (или основно прекрояване) на еврозоната би поставил под въпрос не само финансовата стабилност и конкурентоспособност на страните от валутния съюз. Ще се наложи да се преразгледа моделът на т.нар. welfare state (държава на благоденствието), който беше въведен след Втората световна война в западноевропейските държави, превръщайки ги в толкова привлекателно място за живот. Всъщност този процес вече е в ход, ускоряван от рецесията и последвалата дългова криза. Една след друга се ревизират или елиминират социални придобивки, които от десетилетия са били неотменими компоненти на качеството на живот в Стара Европа - сигурност на работното място; колективно договаряне; ранно пенсиониране; индексация на заплати и пенсии; достъпни медицински услуги и др.

Стара Европа влиза в епохата "Austerity" (политика на затягане на коланите), която изисква потискане на растежа на заплати и пенсии, повишаване на пенсионната възраст, свито потребление и висока безработица. Стигна се дотам, че с промени в конституцията правителствата се опитват да редуцират преразпределителната роля на държавата и да фиксират външния дълг и бюджетния дефицит на незапомнено ниски равнища. И тъй като

кризата се завръща, устремявайки се към второ, по-дълбоко дъно

трудно е да се допусне, че този социален регрес ще е временен. Затова твърдя, че социалната държава навлиза в своя залез. Поне във вида, в който е позната от половин век насам... Проблем ли е това за източноевропейците (и в частност за нас -българите)? И да, и не!

Не, защото гражданите на т.нар. преходни общества живеят в епохата "Austerity" вече две десетилетия. В нея ни набутаха международните финансови институции, след като вкарахме сами вълка в кошарата - предоставихме на МВФ и Световната банка (СБ) експериментален терен за какви ли не монетарни и фискални приумици: форсирани либерализации; шокови терапии; валутни бордове; плоски данъци и пр., и пр. Специално ние, българите, се оставихме да ни доят и стрижат по стандарти, непознати за Европа. Затова платихме най-висока социална цена за лишенията - днес сме най-бедна, най-неравна и най-нещастна нация на Стария континент.

Така и не дочакахме слънцето на Социалната държава да огрее и в нашия двор...

Ако сме злопаметни, би трябвало да констатираме с известно злорадство: дойде ред и на "истинските"/богатите европейци да изпитат социални страдания. Действителността обаче е по-сложна. Неприятни последици от евентуален паневропейски отказ от модела на социалната държава ще има и за страните в преход. От тях (включително отличниците Словения, Полша и Чехия) се очаква доброволно да се откажат от социални стандарти, на които току-що са почнали да се радват - високи средни заплати и пенсии, качествени работни места, растящо потребление. Но специално Чехия и Полша ясно показаха, че нямат намерение да се включат в отбора - спасител на давещите се нации от европейския юг!

Къде сме ние, българите? В изолация. По-точно, в самоизолация!

И без това не ни зачитат за равноправен член на ЕС, а от еврозоната направо ни пъдят. Алтернатива обаче е намерена. Не от друг, а от правителството на ГЕРБ - партия без минало и без опит в управлението на държава. Алтернативата е с марка "Austerity-BG" и си има стратег и архитект, при това вносен: Симеон Дянков.

Повярвайте ми - не иронизирам. Нито подценявам ролята на Мисионера, който показа удивителни способности да оцелява в ситуации, които в други държави биха се смятали за пълен управленски провал. Достатъчно е да припомня, че:

- първият му самостоятелен бюджет (за 2010 г.) форсмажорно беше актуализиран на шестия месец - след като прогнозните разчети се оказаха неверни и след безпрецедентен отказ на държавата да плаща на бизнеса за договорени и изпълнени поръчки;

- вторият бюджет (за 2011 г.) беше кърпен през цялото време с нелегитимни трансфери от фискалния резерв и резерва на НЗОК, ударно тиражиране на държавни ценни книжа, забавени разплащания и посегателства върху депозити по европейски програми;

- третият бюджет (за 2012 г.) ще бие всички рекорди по орязване на социални разходи и ще ознаменува четиригодишно замразяване на реалните доходи. И не само това...

На този фон позицията на ексслужителя на СБ, гастролиращ министър в бившата си родина, вместо да се разклати сериозно, се бетонира. И то до такава степен, че вече си позволява да поставя ултиматуми: навън - към публиката и социалните партньори (най-вече-синдикатите); навътре - към партията и нейния лидер (независимо че именно Борисов го взе като наемник в момент, когато беше освободен от СБ заради провал в проекта "Doing Business").

Ултиматумът на Дянков е кристално ясен

произнесен в каубойски стил: ако не приемат бюджета, си тръгва - нямал намерение да работи в ляво (!) правителство.

Какъв е бюджетният "шедьовър", сътворен от финансов министър, който през първите месеци от службата си беше споделил откровено пред тесен кръг свои подчинени: "Не разбирам от бюджети!" За първоначалния му вариант вече писах в първата статия от поредицата, публикувана в ДУМА. Основното му достойнство беше, че свърши на ГЕРБ добра работа преди и по време на изборите - създаде впечатление, че е добре балансиран и подчинен на умерени социални цели. Не само избирателите, но и опозицията, и социалните партньори се хванаха на пропагандната въдица и отправиха рутинни "конструктивни" критики и предложения. Така числата в бюджета, които би трябвало да са партийно неутрални, бяха впрегнати в служба на политиката...

После Дянков обърна страницата и заговори на своя език: лъжовен и антисоциален:

- Министърът излъга, че се налага сериозна корекция на бюджета (разбирай социалните разходи) както и на индикаторите на макрорамката, заради внезапно влошаване на финансовата ситуация в Европа. Който е следил прогнозите за икономическия растеж през 2012 г., оповестени от ЕК, ОССЕ, МВФ и др. влиятелни институции, знае, че още през лятото (т.е. преди внасянето на проектобюджета в НС) те бяха коригирани в посока надолу;

- Министърът скри от социалните партньори и гласоподавателите подготвения преди изборите проект за повишаване на пенсионната възраст още от началото на 2012 г. Внесе предложението постфактум: след като бюджетът беше минал на обсъждане в повечето комисии на НС. Този акт е не само

удар в гърба на синдикатите и социалния министър

които изпаднаха в неловка ситуация да реагират със закъснение на внезапния обрат в правителствената позиция, той разкри двойния стандарт и лицемерието на англосаксонския възпитаник. Зная го от първоизточници: г-н Дянков често се извърта и интригува в НСТС, гледа на практикувания в България европейски социален диалог като на досадна формалност, която може да отмине с лека ръка. Което и стори, изхвърляйки през прозореца националното споразумение за пенсионна реформа, парафирано лично от премиера през м.г.

Щом става дума за политически лъжи, нека да добавя и още една, при това доста опашата. Г-н Дянков се опита да заблуди българския народ, че повишаването на възрастта за пенсиониране се предприема, защото "Европа го иска"!? Което значи, че и в това отношение сме назад с реформите и се налага да се поправим. Но ето какво показват данните:

- Средната възраст за пенсиониране на българските мъже (64,1 г.) е с 2,1 г. по-висока от средната за Европа (62 г.). При това средната продължителност на живота на българските мъже е с цели 6,3 г. по-ниска от средната за Европа (респективно 70,1 и 76,4 г.)

- При жените леко изоставаме: българските жени се пенсионират при средна възраст 60,2 г., а за Европа това число е 60,8 г. Жените в България живеят средно 77,2 г., което е с 4,2 г. по-малко от средното равнище за Европа.

Такива са фактите, но изглежда на неуморния реформатор Дянков му е позволено да ги тълкува, както намери за добре. Истина е, че почти в цяла Европа възрастта за пенсиониране се вдига, но плавно и в дългосрочен план. При това корекциите се правят след допитване до населението, често -след референдуми. Водят се дълги преговори, правят се експерименти, сондира се общественото мнение, търсят се аргументи, за да се мотивират гражданите да приемат реформата.

С данни, илюстриращи обществените настроения, вече се разполага и у нас. Изкушавам се да цитирам най-новите от тях, взети от Европейското социално изследване, 2011 г. (Ръководител на проекта у нас е доц. Лилия Димова.) Изследването, проведено във всички държави от ЕС, показва, че предпочитаната възраст за пенсиониране от българите е 57 г. за мъжете и 55 г. за жените. По този показател заемаме предпоследно място - заедно с Унгария, като след нас е само Словения. За отбелязване е,  че предпочитанията на гражданите от повечето държави не надхвърлят 63 г. за мъжете и жените. Което показва, че е налице потенциална психологическа съпротива срещу повсеместните мерки за повишаване на пенсионната възраст.

Ще преодолее ли г-н Дянков липсата на психологическа готовност у българите за форсиран старт на пенсионната реформа, изразяваща се засега в повишаване на възрастта за пенсиониране с по 1 г. при мъжете и жените? Ще научим отговора на този въпрос през следващите седмици, след като минат протестите, обявени от КНСБ и КТ "Подкрепа". Задачата им е сложна, защото мнозинството българи се върнаха към традиционния начин на протест: мълчалив ропот. Който не тревожи властимащите,  усвоили като манталитет и образование неолибералните постулати. Надделее ли Дянков, пътят към закриване на социалната (по  Конституция) държава България ще бъде окончателно разчистен.

Все пак остава още един полезен ход: ветото на президента. Той се закани да го използва при законопроекта за повишаване на пенсионната възраст. Но ако г-н Първанов държи и на раздяла да покаже: първо, че е социален президент; второ, че държи да се спазват споразуменията, постигнати в социалния диалог - редно е отлагателното вето да се наложи и върху проектобюджета за 2012 г. Не е истина, че евентуално връщане на този най-важен закон за финансовата година ще блокира работата на държавата. Забавянето ще е минимално, да се надяваме, че отрезвяването (сред управляващите) ще е по-пълноценно!

 

Проф. Кръстьо Петков

В-к"Дума"