Категорично отпадане на вторичния профилактичен
преглед. Това е едно от исканията на Националното сдружение на
общопрактикуващите лекари в България във връзка с готвения Анекс към НРД 2018.
От Сдружението отбелязват, че вторичният
профилактичен преглед не е оправдал очакванията на творците му. „По същество
информацията в него може да бъде дадена и се дава още в първичния профилактичен
преглед, който най-често продължава в допълнителна комуникация между лекаря и
пациента във връзка с изследванията. Не е важно какво е написано в регистър или
последващи амбулаторни листове, а какво е казано на пациента за хранене,
движение, изследвания, навици, бъдещи визити, предстоящи консултации. Той може
никога да не се разболее, но ще знае какво да прави и да следи, което е
безспорният смисъл на профилактиката“, посочват от НСОПЛБ.
От там искат още повишаване цената на първичния
профилактичен преглед с 3 лв., като той бъде разширен и към него се включи
изследването на АЛАТ – маркер за чернодробно увреждане. „Целта е още по-добро
профилактично обхващане на населението - за заболявания на черния дроб, които
са широко представени, протичат с оскъдни симптоми и биха могли да се
идентифицират. Това е и много силен мотив за повишаване цената на
профилактичния преглед“, смятат от Сдружението.
Сред исканията им е също така профилактичните и
диспансерните прегледи да нямат определена продължителност, да могат да бъдат
осъществявани и в извън работния график, както и в почивни дни, без да е
необходимо общопрактикуващият лекар да информира НЗОК. Според НСОПЛБ
измерването на времето в никакъв случай не гарантира качество, много често
прегледите са с продължение във времето по повод изследвания и разяснения по
тях.
Сдружението настоява още да бъде прието
предложението на общопрактикуващите лекари за критерии за качество, сред които
са обхващане на лица над 18-годишна възраст с непрекъснати здравноосигурителни
права с профилактични прегледи, обхващане на лица до 18-годишна възраст със
задължителни имунизации съгласно задължителния имунизационен календар на Р
България, както и дял на пациенти, диспансеризирани от ОПЛ с една или повече
подлежащи на диспансерно наблюдение диагнози с реализирани >50% от нормативно
определените и осигурени от НЗОК диспансерни прегледи за една календарна
година.
Според НСОПЛБ оценката на качество по посочените
критерии не трябва да се отнася за здравноосигурени лица, направили преизбор на
общопрактикуващ лекар през периода, подлежащ на оценка.
„Предлагаме да започне законодателна инициатива,
която да елиминира изцяло критериите за оценка на качество като инструмент за
санкции от страна на НЗОК, тъй като анализът им трябва да бъде основа за
формиране на здравни политики и подобрени правила за работа и финансиране на
системата на здравеопазване и контролът на качеството да е извън правомощията
на здравноосигурителния фонд, чиято задача е да закупува (финансира) медицински
дейности“, се казва в становището на Сдружението.
От там искат още да няма регулативен стандарт за
профилактика, диспансерно наблюдение, майчино и детско здравеопазване, да се
реши проблемът с т. нар. ”предхоспитализационен минимум”, както и този с
груповите практики, а също така да се даде точна дефиниция на това какво е „маловажен
случай”.
По-подробно с предложенията на НСОПЛБ за Анекса към
НРД 2018 в частта му, засягаща първичната извънболнична помощ, можете да се
запознаете тук.
Няма коментари:
Публикуване на коментар