От
2016 г. всеки здравно осигурен български гражданин ще минава веднъж годишно на
задължителен профилактичен преглед за превенция на трите най-рискови и социално
значими
През
октомври ще стане ясно кои болести ще влязат в основния и кои в допълнителния
медицински пакет. Тогава ще бъдат публикувани наредбите към Закона за здравното
осигуряване, каза министърът. Не ставата дума за отделяне масовите от редките
заболявания, а за такива, които изискват незабавно лечение и такива, които
търпят отлагане. Така например няма да се чака за сърдечно-съдови, мозъчни и онко
лечение и хирургични интервенции, но ще се чака няколко месеца за планирана
операция на перде. По основния пакет лечението ще своевременно и напълно безплатно,
без да се доплаща и стотинка вкл. за медицински изделия като пирони, стави,
клапи и др, увери за пореден път министърът. И по втория пакет лечението също
ще е безплатно, само че няма да е веднага, а ще се планира между 15 дни и
няколко месеца, когато е възможно, без обаче това да застрашава живота и
здравето на пациента, в зависимост от спецификата на заболяването. Хората,
които обаче правят доброволни вноски в допълнителен здравен фонд, ще могат и по
втория пакет да се лекуват веднага и безплатно, обясни той. Това обаче няма да
става с пари от касата, а от фонда, каквато е практиката в Германия, Холандия и
други страни от ЕС.
"Холандците
и германците да не са по-глупави или по-болни от нас?", попита риторично
министърът, в отговор на "смешни" по думите му аргументи на депутати
от опозицията, че двата пакета щели още повече да разделят хората на бедни и
богати. "Дали официално или не, в българските болници в момента се доплаща
за всичко, системата е бездушна и безсъвестна за последствията от заболяването
ти и, ако нямаш средства за консумативи или друго, си обречен", каза той и
подчерта, че вече са сформирани експертни работни групи, които работят ударно
по три основни направления. Първото е определяне на съдържанието на здравните
пакети, второто- извеждането на дейности от болничната - в извънболничната
помощ и третото – реалното остойностяване на клиничните пътеки. Всичко това
трябва да бъде свършено в рамките на 3-4 месеца, за да се определи индикативния
бюджет на МЗ за 2016 г. и да бъде изпратен той на министерството на финансите,
за да бъде предвиден и в държавния бюджет. Министърът увери, че целта на
промените не е реализиране на икономии, а качествено и модерно здравеопазване,
полезно за пациентите и медицинските работници. Той увери още, че "държавата
няма да жали средства за здравето на хората, стига средствата да се използват
правилно и да се разпределят прозрачно от една ефективно функционираща здравна
система".
По
отношение на реалното остойностяване на дейността той обясни, че сега не е ясно
защо НЗОК плаща определена сума за дадена клинична пътека или клинична
процедура, по какви критерии е определено, как се определя възнаграждението на
лекарите и др. Стопанските разходи на болниците също подлежат на анализиране.
Ще
се конкретизира и какви са натоварванията на апаратурата в различните лечебни
заведения. Извеждането на някои заболявания за лечение в доболничната помощ ще
спести разходи, тъй като една процедура, извършена в болничната помощ струва в
пъти повече, отколкото в доболничната помощ. На въпроса дали поправката в
Закона за здравните осигуровки, която дава право на пациентите да се оплакват
от медицинското обслужване и спрямо нарушенията те да бъдат санкционирани, няма
да създаде предпоставки за злоупотреби между конкуренти, Москов заяви, че това
са "практики от Дивия Запад" и "българските лекари не са
разбойници".
За
идеята си за санкциониране на здравноосигурените хора, които не ходят редовно
на профилактични прегледи, министърът обясни, че предстои да се решат няколко
проблема - например графиците за провеждане на такива прегледи да станат широко
достъпни, социалното министерство да позволи един ден отпуска за посещение при
лекар и ясно да се определи какво включва задължителният профилактичен преглед.
Няма коментари:
Публикуване на коментар