Благодарение на
парите от ЕС за следващия програмен период Томислав Дончев обеща
средната работна заплата да е със 76% по-висока след 7 г.
Оптимистична картина за живота в България през 2020 г. нарисува вчера министърът по еврофондовете Томислав Дончев.
Благодарение на парите от ЕС за следващия програмен период Дончев обеща средната работна заплата да е със 76% по-висока след 7 г. Това означава увеличение от 617 лв. повече или средно 1429 лв.
Дончев сметна още, че през 2020 г. благодарение на еврофондовете България ще е намалила държавния си дълг с 19.4%, а брутният вътрешен продукт ще е с 18.6% по-висок. Министърът очаква да получим не по-малко от 4.7 млрд. лв. от Кохезионния фонд, 7.2 млрд. лв. от фонда за регионално развитие и 3 млрд. лв. от социалния фонд.
Това са сумите без задължителното национално съфинансиране. То остава средно 15% въпреки натиска на някои членки да бъде увеличено. С двата млрд. лв. повече, които ще получим за директни плащания на земеделците, средната субсидия за хектар през 2014 г. ще е 185 евро.
В края на периода ще е 230 евро, а подобни на нас страни ще са стигнали до 200 евро, изтъкна външният министър Николай Младенов.
Извън директните плащания обаче има намаление на парите за селските райони, от които занапред ще трябва да се финансират повече населени места. Това се дължи на новата политика парите за регионално развитие вече да се дават директно на 67 града, а не на състезателен принцип.
Според Дончев няма да има "бели петна" и всички населени места ще имат достъп до ресурс. Той уточни, че през 2014-2020 г. ще имаме по-голяма гъвкавост и по-лесно ще пренасочваме пари между оперативните програми.
Според БСП постигнатото от правителството в преговорите с ЕС за следващия програмен период не е успех, а провал. Доказателство за това е отсъствието на България от списъка с 10 държави, които получават специални суми в следващия програмен период за развитие на бедните райони.
Въпреки че фигурира на челно място в класацията на бедните райони, България не е включена в списъка, в който попадат дори икономически силни страни като Германия - със 710 млн. евро, Белгия - 100 млн. евро, Чехия - 400 млн. евро. Основните суми отиват за Испания - 1.8 млрд. евро, Гърция и Италия - по 1.3 млрд. евро, Унгария - 1.4 млрд. евро.
Според евродепутата Ивайло Калфин България тепърва ще има проблеми с евросредствата, защото като догонваща страна рискува по някои показатели за макроикономическа стабилност да има неприемливи показатели.
"Според новия договор ЕК например ще може да спира фондове при дефицит при текущата сметка. В същото време привличането на чуждестранни инвестиции обикновено води до такъв дефицит заради увеличения внос за оборудване", даде пример Калфин.
Според него директните плащания към земеделците няма да стигнат нивата, обявени от външния министър. Той отново обясни, че 90% от двата млрд. лв. за земеделие се дължат на договорено още през 2006 г. темпо за достигане на средните нива за останалите европейски страни.
Благодарение на парите от ЕС за следващия програмен период Дончев обеща средната работна заплата да е със 76% по-висока след 7 г. Това означава увеличение от 617 лв. повече или средно 1429 лв.
Дончев сметна още, че през 2020 г. благодарение на еврофондовете България ще е намалила държавния си дълг с 19.4%, а брутният вътрешен продукт ще е с 18.6% по-висок. Министърът очаква да получим не по-малко от 4.7 млрд. лв. от Кохезионния фонд, 7.2 млрд. лв. от фонда за регионално развитие и 3 млрд. лв. от социалния фонд.
Това са сумите без задължителното национално съфинансиране. То остава средно 15% въпреки натиска на някои членки да бъде увеличено. С двата млрд. лв. повече, които ще получим за директни плащания на земеделците, средната субсидия за хектар през 2014 г. ще е 185 евро.
В края на периода ще е 230 евро, а подобни на нас страни ще са стигнали до 200 евро, изтъкна външният министър Николай Младенов.Извън директните плащания обаче има намаление на парите за селските райони, от които занапред ще трябва да се финансират повече населени места. Това се дължи на новата политика парите за регионално развитие вече да се дават директно на 67 града, а не на състезателен принцип.
Според Дончев няма да има "бели петна" и всички населени места ще имат достъп до ресурс. Той уточни, че през 2014-2020 г. ще имаме по-голяма гъвкавост и по-лесно ще пренасочваме пари между оперативните програми.
Според БСП постигнатото от правителството в преговорите с ЕС за следващия програмен период не е успех, а провал. Доказателство за това е отсъствието на България от списъка с 10 държави, които получават специални суми в следващия програмен период за развитие на бедните райони.
Въпреки че фигурира на челно място в класацията на бедните райони, България не е включена в списъка, в който попадат дори икономически силни страни като Германия - със 710 млн. евро, Белгия - 100 млн. евро, Чехия - 400 млн. евро. Основните суми отиват за Испания - 1.8 млрд. евро, Гърция и Италия - по 1.3 млрд. евро, Унгария - 1.4 млрд. евро.
Според евродепутата Ивайло Калфин България тепърва ще има проблеми с евросредствата, защото като догонваща страна рискува по някои показатели за макроикономическа стабилност да има неприемливи показатели.
"Според новия договор ЕК например ще може да спира фондове при дефицит при текущата сметка. В същото време привличането на чуждестранни инвестиции обикновено води до такъв дефицит заради увеличения внос за оборудване", даде пример Калфин.
Според него директните плащания към земеделците няма да стигнат нивата, обявени от външния министър. Той отново обясни, че 90% от двата млрд. лв. за земеделие се дължат на договорено още през 2006 г. темпо за достигане на средните нива за останалите европейски страни.
В."Сега"/Pariteni.bg
Няма коментари:
Публикуване на коментар