Или
защо новата методика за разпределение на направленията за преглед при специалист
не е добра
Честа практика в България е, когато правителството решава
един проблем, да създаде още поне един такъв. Още по-често се случва
управляващите да търсят решение на проблем, който сами са си създали.
Страстите около работата на Националната
здравноосигурителна каса (НЗОК) през последните месеци илюстрират доста
живописно тази зависимост. След като касата фактически наложи лимит на
поставяните от болниците диагнози, стана ясно, че налага ограничения и върху
направленията за прегледи при специалисти. От НЗОК мислят, че разпределянето на
средствата за медицинските документи за лечение по нова методика ще е
по-ефективно и ще бъде преодолян честият им недостиг в по-големите градове. Но
има ли сериозен анализ за ефектите от подобно решение?
По-бавно, по-малко
Всеки може да направи един мисловен експеримент и да си
представи резултатите от подобна промяна. Досега лекарите можеха да надвишават
отпуснатите им тримесечен лимит от направления с 10%. Въпреки това има
недостиг, което е една от причините да се търси по-добра методика за
разпределението им. Лекарите имаха възможност да поискат допълнително
увеличение от още 5% от районните здравноосигурителни каси (РЗОК). С други думи
- дори и при възможност за 15% превишение на лимита недостигът не изчезва.
Според новата методика лекарите няма да могат сами да
надвишават лимита. Това ще става само след анализ и разрешение, но не на
регионално ниво, а на централно. Да забравим за момент, че това изцяло
пренебрегва принципа на субсидиарност, какви ще са резултатите? Досега РЗОК,
които са запознати в детайли с работата на болниците в региона, отпускат до 5%
допълнителни направления. В бъдеще лекарите няма да могат да дават допълнителни
направления при нужда, а ще трябва да поискат разрешение от РЗОК, тя от своя
страна ще го препрати на централно ниво – към НЗОК, където след анализ ще бъдат
направени корекции, каквото и да означава това. Един лесен въпрос – това ще
отнема повече или по-малко време? Ето и един жокер – в централното управление
на касата работят 337 души, от които специализираната администрация е 180
човека, докато в териториалните поделения работят 1936 човека.
Вреден монопол
Стремежът към планиране и контрол изглежда като неделимо
качество за всеки кандидат за позиция в държавната администрация. И така
управляващите, вместо да създават добре работещо здравеопазване, което е
изградено около предоставяне на все по-добри услуги на все по-ниски цени, те
създават монопол. Вместо в центъра на системата да е пациентът, който в същото
време плаща за нея, централно място заема НЗОК, която има гарантирани приходи
поради липсата на конкуренти. А когато се борави с чужди пари, които са сигурни
всяка година, стимулът за доброто им управление изчезва. Поради тази причина, а
и заради силното политизиране на здравната политика в страната НЗОК започва да
предлага все повече услуги срещу ограничения финансов ресурс, с който
разполага. Политиците явно не са забравили социалистическата практика на ниски
доходи и ниски цени и се възползваха от здравната система като инструмент за
провеждане на социална политика. Това ясно се вижда от няколко години, в които
НЗОК директно финансира Министерството на здравеопазването (МЗ), а през 2013 г.
то прехвърли директно някои от дейностите си върху касата. Но... всичко това рано
или късно достига естествения си край, каквато беше участта и на социализма.
До изчерпване на количествата
Сега за да осигурят отнякъде недостигащите средства както
за лечение, така вероятно и за прехвърлените дейности от МЗ, управляващите се
нуждаят от мерки за потушаване на пожара. Те избраха най-лесния подход -
решенията да се взимат на централно ниво. Така чиновници ще преценяват дали да
позволят на определен лекар да надвиши тримесечния си лимит от направления, за
да могат здравно осигурените да се възползват от право, което им е гарантирано
в конституцията. Чл. 52, ал. 1 казва: "Гражданите имат право на здравно
осигуряване, гарантиращо им достъпна медицинска помощ, и на безплатно ползване
на медицинско обслужване при условия и по ред, определени със закон." Няма
пояснение "до изчерпване на наличните количества направления за
специалисти".
Прекаленото планиране в икономиката е практически
неработещо и изключително вредно. Това се отнася в още по-голяма степен за
някои социални сфери като здравеопазването – невъзможно е да се предвиди кой,
кога и от какво ще се разболее. Гъвкавостта е качеството, което прави една
система устойчива. Ако управляващите не искат да се вгледат в случващото се в
здравноосигурителния сектор в останалите страни, поне да се вслушат в народните
мъдрости: "Върбата се огъва по време на буря, а дъбът пада." Когато
държавиците най-накрая приемат тази проста и доказвана безброй пъти през
годините истина, тогава може да се очакват и някакви подобрения в публичните
услуги.
Калоян Стайков, икономист от Института за пазарна
икономика
В."Капитал Daily"
Няма коментари:
Публикуване на коментар