Ако не можеш да плащаш, умираш

Системата на здравеопазването се очертава като основно звено в сивата икономика

При сегашното състояние на здравеопазването, ако не можеш да плащаш - умираш. Системата на здравното осигуряване предвижда само елементарно лечение на леки заболявания. Ако някой обаче бъде поразен от тежка болест, може да разчита на благоприятен изход само ако е високоплатежоспособен. Като първостепенно условие в случая е необходимо да се попадне на специалист от суперкласа. При него обаче (както и при колегите му от този ранг) направленията от личния лекар не важат. Те работят само на свободен прием и тарифата им е от 50 до 80 лв. за преглед и консултация.

На мен ми се наложи да придружа роднина от провинцията при такъв специалист. Човекът си беше направил куп изследвания и му даде папка с резултатите. Прегледа ги отгоре, отгоре и каза, че липсва ядрено-магнитен резонас и сцинтиграфия, за което му написа предписание. Оказа се, че тази 10-минутна среща струва 60 лв., които медицинската сестра прибра, без да издава касов фиш, т.е. чист доход, който няма да се облага с данъци. Моят роднина се върна в Троян, за да си вземе направления. Но там не се правят ядрено-магнитен резонанас и сцинтиграфия, затова отново дойде в София. Заведох го в болница, където се правят такива изследвания. Определиха му дата за сцинтиграфия след 45 дни, а за ядрено-магнитния резонас - след 2 и половина месеца. Ама специалистът беше казал, че резултатите са му необходими в най-скоро време, за да предпише лечение. Стана ясно, че изследванията може да се направят и в по-кратък срок, ако обаче се таксуват като свободен прием в същата болница. Без значение дали това се нарича тарифа или такса, цената е 480 лв. за ядрено-магнитен резонас и 315 лв. за сцинтиграфия. По този начин изследванията ще се направят до 5 дни, а резултатите ще бъдат готови 2-3 дни след това. Докато се чакат резултатите от изследванията и се започне лечение с лекарства, специалистът му предписа инжекции, които трябва да се бият през 3 дни. Всяка една от тях струва 28 лв., а за поставянето се заплаща по 8 лв. Как моят роднина намери парите не знам, защото е пенсионер с 267 лв. пенсия. Отидохме отново при специалиста с резултатите. Той определи диагнозата, която иначе беше известна предварително, оформи му разни документи и каза, че трябва да се регистрира в районния онкодиспансер, откъдето ще му отпускат безплатни лекарства. В този диспансер обаче му съобщават, че процедурата по регистрацията продължава 40-45 дни. През това време може да получава нужните лекарства с 20% намаление чрез рецептурна книжка. А в случая не става въпрос за аспирин и аналгин. Един месечен комплект струва 680 лв. и като ползва намаление от 20%, за него трябва да заплати 544 лв. Това не е частен случай. Особено сложно е положението с издаването на направления. За преглед при специалист те, общо взето, се дават безпроблемно в началото на всеки месец, малко по-трудно в средата, а след 20-о число всички са почти изчерпани. Защото има лимит. Едно направление се отпуска от НЗОК за 50-60 пациенти. Така че, ако един личен лекар има контингент от 1000 обслужвани от него, той получава средно по 20 направления месечно. Просто учудващо е как може да има лимит, след като никой не знае колко ще се окажат нуждаещите се да получат направления. Големият проблем обаче е при издаването на документи (талони) за изследвания. По отношение на тях съществува пълна мистерия. За кръвна картина, тест за бременост и други от този род личните лекари имат някакъв лимит и обикновено задоволяват потребностите. Поради това пациентите получават талони за безплатни такива изследвания, като заплащат само 2,40 лв. за обработка на кръвна проба и урина. Но ако на някого се наложи изследване с ядрено-магнитен резонанс, сцинтиграфия, PSN, SNO, FXC и още други завоалирани с латински букви изследвания, настъпва пълно объркване за пациента. Специалистът онколог, уролог или в друго направление смята, че те са необходими за точното определяне на диагнозата и изпраща пациента да си вземе направление от личния лекар. Последният обаче недоумява, защото според съществуващия регламент такива направления или талони се издават от специалистите. Така двете страни си прехвърлят топката, като препращат пациента от един към друг, а накрая го пращат на майната си. Тази майна обаче за него означава, че трябва да плати изследванията от собствения си джоб, след като дълго време е разкарван и е губил време и нерви, а накрая се оказва, че и трябва да плаща, и то солидни суми. Този проблем може да се разреши чрез разпоредби в закона, в правилника за неговото приложение или с друга нормативна уредба. Това трябва да бъде включено в сайта на Министерството на здравеопазването и на НЗОК. На пациента, на който му предстоят такива изследвания, трябва да му е безпределно ясно към кого да се обърне за издаването на направления или талони. Иначе отвсякъде ще го изпращат на майната си, като крайната цел е да му бръкнат в джоба. При това не е известно къде отиват парите, които е платил за изследванията. В софийските болници, в които се прави сцинтиграфия, месечно преминават за изследване по 320 души, от които 260 не са успели да си вземат направления и плащат по установената тарифа 240 лв. По тази линия само за един месец в касите на болниците постъпват 88 400 лв. В същото време те имат дългове към доставчици в размер на 26 млн. лв. А само с тези приходи те могат да ги  изплатят за по-малко от 2 г. Освен това, понеже се водят държавни, получават бюджетни субсидии и дейността по здравните пътеки се изплаща от НЗОК. Там тоалетните за болните са с чугунени клекала и водата се пуска със синджир и дървена дръжка. Но в административния блок всичко е с италиански фаянс. Успях да се срещна с директор на такава болница в неговия кабинет, който е обзаведен много по-луксозно и от министерски, а пред него има стая с две асистентки. При това узнах, че и той работи на свободен прием един път в седмицата по 4 ч., е, не в директорския кабинет.

Мнението за ниското заплащане на медицинския персонал у нас подлежи на сериозна преоценка. Вярно, че има и такива лекари, които получават заплати по 650-700 лв., което е крайно недостатъчно според тяхната квалификация. Но в същото време съществува прослойка, която си докарва фантастични доходи, които не могат да се получат дори в Западна Европа, САЩ и други страни. Мои познати, които се преселиха в Канада през 1993 г., ми казват, че там най-големите медицински светила имат доход от 9-10 хил. дол. месечно, но от тях им се удържат 65% данъци. Чрез тях и формите за държавно осигуряване здравеопазването е почти безплатно за хората, които плащат здравни вноски. А за тези, които не са здравноосигурени, при необходимост се грижат благотворителни дружества и религиозни организации. През студените зими, когато температурата пада под минус 17 градуса, с коли прибират клошарите и ги настаняват в приюти. Там им правят изследвания на здравословното състояние и определените като болни ги настаняват за лечение. Така за тях средната продължителност на живота е 69 г., а общо за страната е 79 г. От тези данни следва, че ние сме на равнището на канадските клошари по продължителност на живота, а българите заслужават по-добро битие. Понеже няма кой да им го даде, трябва сами да си го извоюват. Необходимо е здравноосигурителната система да се превърне в обществено институциализирана, което означава засилен пациентски контрол върху нея, както и върху изразходването на средствата за лечение. Дотук с описанията. А какви са изводите? Държавното и общинското здравеопазване е пълна ала-бала работа. То съществува повече на книга, а на практика хич го няма. Затова съществено трябва да се промени. Всеки здравноосигурен със здравната си книжка трябва да има достъп до безплатни прегледи и консултации при избран от него специалист. Ако все пак му се наложи свободен прием, заплатената такса трябва да се възстановява от здравната каса. При това положение пациентът винаги ще изисква издаването на касов фиш, поради което от хонорара на специалистите ще постъпват данъци. Същото се отнася и за здравнонеосигурените. В случая не става въпрос за малки суми. За 4-часов свободен прием специалистът обслужва средно по 12 пациенти, от които получава 720 лв., на месец - по 2880 лв, а за годината - 14 560 лв. При това положение той дължи подоходен данък в размер на 1456 лв., който сега не плаща. В България, според приблизителни данни, има към 600 такива високозаплатени специалисти. Не е оправдано продавачите на банички да са свързани със системата на НАП, за да се събират от тях стотинки, а финансов ресурс от поне 873 600 лв. (1456 х 600) да се пропуска. А като проучих въпроса, се оказа, че повечето от медицинските светила не плащат наеми и консумативи за ползваните кабинети. Освен това те са на работа към някое здравно заведение и получават заплата. Как се урежда подобно съвместителство не е ясно. Медицинската сестра, която им асистира, също е на заплата към болницата, но лекарят-специалист й дава част от своето възнаграждение, което също не се облага с данъци.

Ако към всичко това се добавят далаверите с дистрибуцията на лекарства, медицинско оборудване, доставката на различен вид материали, ремонти, разходи за битови консумативи, течни горива и какво ли още не, се оказва, че системата на здравеопазването е основно звено в сивата икономика. Тя е корумпирана от върховете до низините. Когато настаних моя роднина за лечение в болницата, санитарят, който го прие, ми каза, че тарифата му, за да го обслужва, е 15 лв. на ден, иначе ще го оставя насран и напикан в леглото му. Министерството на здравеопазването и Националната здравноосигурителна каса не изпълняват своите функции. Затова те трябва да се реорганизират като обществени органи с широкото участие на пациентските организации. Те не работят за пари, а безвъзмездно се грижат за здравето на болните и защитават техните права. По този начин изпълняват функции, от които държавата се е абстрахирала. Следващият момент е доходите от сивия сектор в здравното лечение да се изведат на светло и средствата от него да бъдат използвани за лечение на болните, които стават все повече. Трудът на лекарите също трябва да бъде достойно заплатен, но не чрез изнудване на пациентите. Иначе най-вероятно ще продължи порочната сегашна практика, при която лекарят, по подобие на разбойника, казва: "Парите или живота!" Т.е. или плащаш, или умираш.

Йордан Съев

В. "Дума"