Вземат ни здравето,
вземат ни живота, сега и на смъртта ни посегнаха
Маргарита Петкова е
поет, публицист и преводач. Ето нейните размишления по сюрреалистичната случка,
за която съобщихме вчера - от пловдивска болница отказали да предадат на мъж
тялото на починалата му съпруга, преди да плати три невнесени нейни здравни
вноски.
В живота си всеки изпада в състояния, когато се обръща към
Господ с молба да си го прибере, та белким се отърве от земните тегоби.
Изричаме тези думи с надеждата, че нещата около нас ще се оправят, с
упованието, че в по-добрия отвъден свят няма да има болка, непосилни
задължения, загуби и безизходица. Смъртта е добър изход за решаване на
проблемите. Но много малко наистина вярват, че молбите им ще бъдат чути. И
единици го искат наистина. Обикновено при много тежки заболявания,
когато мъките са непоносими Смъртта е просто част от живота.
Хората умират. Когато им дойде времето. Дали се „куртулисват" - никой не
се е върнал, за да сподели. Опитвам се да гледам философски на тази тема,
защото иначе всичките ми подредени думи така ще се разбъркат, така ще се хванат
една друга за гушите, така ще се запрескачат, че ще удавят читателите с
небогоугодни изречения. Както обичам да казвам - силно пожелателни и родово
обвързани до девето коляно. И ще съм в пълното си право. Затова - делово.
Умира жената на един мъж. Майка, съпруга, родственица. Умира
в Пловдивската университетска болница, където са опитали да я лекуват. Не са
успели, за което не са виновни. Дошло й е времето. Дотук
нищо необикновено. Обаче само дотук. Защото
това, което се случва нататък, е неподдаващо се на описание
Оказва се, че опечалените близки не могат да вземат тялото й, за да й отдадат
нужната почит и да я изпратят във вечния й път. Отказан им е смъртен акт.
Жената, видите ли, имала неплатени здравни осигуровки, които съпругът й първо
трябвало да изплати, пък чак тогава да мисли за траурните обреди. Първо да
отиде в НАП, съсипан от скръбта, убит от загубата, стиснат за гушата от цялото
ходене по мъките, свързано с всички бюрократични стъпки по уреждането на едно
погребение... В НАП, на опашката, преглъщащ сълзи и обида, този почерней
човечец стои и чинно чака да му дойде редът. Не, не оня, когато ще се
куртулиса. Този пред гишето. Който е много по-страшен от всичко останало. Тук.
В Пловдив. В България. Може да ви се струва невероятно, но в НАП администрацията
проявява много по-голяма хуманност от тази в елитната градска болница. Лично
началничката се заема със случая. Защото той далеч не е първи. Защото, боя се,
няма да е и последен. И защото е НЕЗАКОНЕН. Откъдето и да го погледнеш. В
интерес на истината -не искам да го гледам отникъде, защото ми причернява от
безсилието да искам обяснение чий болен мозък е измислил този рекет! Как иначе
да наречем вътрешните разпоредби на болничната управа, че можеш да си прибереш
скъпия покойник (а той е скъп в преносен, но както се оказва - и в буквален
смисъл), чак след като платиш здравните му вноски?! Болниците отдавна са
приравнени с бакалниците, това е горчивата истина. Ние сме я приели, защото
опреш ли до тях, няма накъде да отстъпваш. Здравето се оказва твърде скъпо
удоволствие за средностатистическия
нашего брата. Обикновено там първо те гледат в ръцете, а после на
стетоскоп или ехограф. Здравната система ни взима и това здраве, което ни е
останало. Но не НЗОК визирам в момента. Ни най-малко не хвърлям обвинения срещу
лекарите и медицинския персонал. В случая те нямат вина. Приели са жената,
положили са грижи за нея, въпреки това, повтарям - дошло й е времето.
Администрацията на тази (дали само?) болница си е измислила някакви свои
"правни" уредби и се смята за непоклатима в налагането им. Хиляда
пъти ще повторя - незаконно! И това е престъпление, това е предумишлен опит за
убийство спрямо потърпевшите близки! Когато си сринат от една безвъзвратна
загуба, ги извиват ръцете да плащаш здравни осигуровки пост мортем! В такива
моменти човек не се замисля, действа машинално и тръгва към НАП. Не сме тъпи -
разбираме, че тази болнична администрация е уцелила момента да предявява
щенията си. Браво, господа и дами, някои от които може и да сте полагали
Хипократова клетва, но други сте просто търговци с дебели бакалски тефтери.
Законът не ви дава това право. Как обаче сте посмели да си помислите, дето
такова право изобщо може да съществува и вие да се ползвате от него? Думата
човещина чували ли сте я? Знаете ли какво означава? С кои очи гледате децата си
и с кои ръце ги"погалвате? С безочието, с което отказвате смъртен акт, с
потните ръчички, които броят омачканите банкноти ли? И колко пъти досега
номерът ви е минавал? Колко душички сте изпили? Наядохте ли се? Сладко ли ви беше?
Да ви приседне дано! Точно така, както вашите скудоумни вътрешни разпоредби
присядат на почернените хора и на чакащите за вечен упокой души. Ей Богу, умът
ми не го побира! Не защото е малък по обем, а защото имам морални ценности.
Това, че вие явно не сте и чували за такива, неносещи материални облаги
лигавщини, не значи, че те не съществуват. Знам, че гневът е един от седемте
смъртни гряха, но в момента съм толкова гневна, че да ме прости Господ, но с
чиста съвест ви желая това, което заслужавате. Защото мога да събирам две и две
-ако човекът няма достатъчно пари у себе си, за да плати веднага, тялото остава
на съхранение във вашите хладилни камери. По колко лева на денонощие
влизат директно в джобчетата ви, а? Сто на сто си имате
дебели тарифи. Схемата е ясна и за слепите. Първо, здравните осигуровки, после
"съхранението", след това - елегантно ще насочите опечалените към
услугите на погребалното бюро, от което взимате комисиони. Хайде холан - и ние
сме лежали в болници и ако досега не сме се куртулисали, поне сме видели с
очите си как се действа при летален изход. Всичко е навързано като свински
черва. Или като агнешки - все тая. Единственото, за което се моля, е този
дръпнат конец да разплете всички безобразия, които водят до тотално беззаконие
в здравната система. Не че много си вярвам, не че не съм калена в обграждащите
ни безумия и все си мисля, че нищо не може да ме учуди. Този рекет минава
всякакви граници. Взимат ни здравето, взимат ни живота, сега и на смъртта ни
посегнаха. Няма куртулисване за нас. А ПРАВНИ наказателни мерки за управата на
Пловдивската университетска болница ще има ли? Господ безспорно ще си прибере
вересиите, но би било редно държавата да го направи преди него. И да изгони
търговците от храма.
В."24 часа"
Няма коментари:
Публикуване на коментар