Translate

понеделник, 11 февруари 2013 г.

Държавата напъха болниците в джоба си



Пакет от законови поправки изсмукват средства от всички категории лечебници


Финансовият ресурс в здравеопазването отдавна е паднал под критичния минимум, а за да не се сгромоляса системата, е очевидно, че са нужни спешни реформи. Едва 2.7-те милиарда лева, с които разполага Националната здравноосигурителна каса за 2013-а, трябва да стигнат за дейността на болници, клиники, джипита и зъболекари, а и за доставчици и производители на лекарства и медицински изделия. Още в началото на годината лечебниците усетиха, че проблемите с недофинансираните стари и нови клинични пътеки не само не са преодолени, но тепърва ще се задълбочават. До голяма степен това е така, защото парите в здравеопазването са константа, а "на клона" се качват все повече частни клиники, на които някой е уредил солидно парче от баницата.
Точно затова промяната в модела на финансиране на болниците е наложителна. Но тя трябва да бъде направена от компетентни и образовани здравни експерти. Да, обаче в България има само един "специалист по всичко" - като се започне от бюджета на държавата, премине се през банковото дело и науката, та се стигне чак до археологията и образованието. И без жокер на всички е ясно, че това е финансовият министър Симеон Дянков, който запретна ръкави, за да реформира и здравната система. "Реформите по Дянковски" обикновено се отличават с една характерна особеност -всички губят от тях с изключение на държавата, която обира парсата. И тази няма да прави изключение, защото идеята й е всички общински болници да станат държавни, а частните клиники да бъдат принудени да си плащат солено за лукса да работят на конкурентен пазар.
На среща с кметове в Ловеч вицепремиерът изложи част от идеите си, по които в същото време действа скрито-покрито с прекрояване на законодателството. Дянков окачестви като "недомислица" факта, че преди десет години лечебниците са върнати на общините, защото с тази "уж децентрализация" те получили много повече задължения, отколкото права. Пак според финансовия министър, каквото и да направят кметовете, системата ще бъде в дефицит, затова правилното решение било държавата да се върне като собственик (или съсобственик) и да управлява този ресурс със съответните финансови задължения. Блестящо формулирано, но държавата в сегашния й "правителствен вид" съвсем не се слави като коректен платец. Дори напротив - предпочита главно да прибира парите ни. Неотдавна от Българския лекарски съюз изчислиха, че към 2 млрд. лева, събрани от здравните ни вноски, са потънали безследно в хазната само за последните три години. Бяха направени няколко трансфера за стотици милиони левове от Националната здравноосигурителна каса към здравното министерство, преди Конституционният съд миналото лято най-накрая да спре порочната схема.
Освен това можем да поспорим дали държавата или общините са по-добрият стопанин, след като към януари 2013-а просрочените задължения на държавните болници са 52.7 млн. лв., а тези на общинските са 32.3 млн. лева. И сред двете категории лечебници има печеливши и губещи - въпросът опира до добър мениджмънт и до функцията на отделните болници в здравната система. Например "спешната" болница "Пирогов" никога не може да бъде на печалба, независимо дали е държавна, или общинска - просто защото не връща пациенти, а голямата част от контингента й са здравнонеосигурени. Така че трудно можем да повярваме, че именно "министърът на здравеопазването в сянка" Симеон Дянков (още по-малко пък подчинената му Десислава Атанасова) се е загрижил за съдбата на общинските болници. По-скоро одържавяването за него би бил чудесен финансов механизъм хем да контролира плащанията, хем при нужда да покрива с болничните пари дупките в бюджета.
Всъщност финансовата цедка в здравеопазването вече заработи с пълна сила, а ужилени се оказаха всички болници, без значение кой е собственикът им. На първо място чрез Закона за държавния бюджет за 2013 г. бе променен Законът за лечебните заведения, като в резултат на редакцията правителството регламентира ангажимента си да закупува нова техника и оборудване само на държавни и общински болници, както и да покрива дълговете единствено на държавните и областни лечебници. По казуса Центърът за защита правата в здравеопазването вече изпрати сигнал до Европейската комисия, в който се отбелязва, че се погазват грубо правилата на конкуренцията, като се пренебрегва частният сектор и е нарушено правото на свободен избор на пациентите. От пациентската организация допълват, че някои болници придобиват конкурентни предимства пред други вследствие на предоставянето на правителствена помощ, с което е нарушена Директива 2011/24/ЕС, както и Договорът за функциониране на Европейския съюз. От друга страна, текстовете са ясна индикация, че правителството смята да абдикира от проблема с дълговете на общинските лечебници и така да ги принуди да надянат държавния хомот.
Изтръскването на джобовете на държавните болници също започна, след като в постановлението за изпълнението на държавния бюджет за 2013-а, обнародвано в "Държавен вестник" в края на януари, удобно бе пропусната една ключова фраза. Досега едноличните търговски дружества с държавно участие в капитала си "с изключение на лечебните заведения за болнична помощ" трябваше да отчисляват за държавата част от печалбата си. Е, това изключение вече не съществува и изцяло държавните болници чинно ще изплащат дивидент в размер на 80% от печалбата си след облагането с данъци и минималното отчисление за фонд "Резервен". Под удара на "поправката Дянков" ще попаднат и дружествата със смесено участие. Парадоксът е, че въпреки тоталното недофинансиране на системата има и мениджъри, които някак успяват да излязат на плюс, а именно те ще бъдат наказаните. Вместо един добър директор с припечеленото да ремонтира фасадата и кабинетите на болницата си или да инвестира средствата в нова апаратура, той ще трябва да ги върне на Дянков. А може би крайната цел е да бъдат фалирани, колкото може повече здравни заведения. Ако перифразираме думите на един диктатор - "няма болница, няма проблем". Важното е държавните плащания за здравеопазване да намалеят, а къде ще отидат пациентите на никой не му пука.
Теслата за частния бизнес пък се готви с предлагания от здравното ведомство Законопроект за изменение и допълнение на Закона за здравето, чрез който се променят още няколко закона. С префасонирането на Закона за лечебните заведения под мотото "за намаляване на регулаторната тежест за бизнеса" министърът на здравеопазването Десислава Атанасова придобива правото да отнема разрешението за лечебна дейност на частни клиники, отделения и лаборатории, помещаващи се на територията на държавни и общински болници, ако медицинските им дейности не се различават. В "широкоскроения " текст изобщо не е дефинирано какво се разбира под дублиране на дейност и затова може да послужи като един репресивен инструмент за рекет над частниците.
Например на територията на поликлиниката към Военномедицинската академия от години работи частната лаборатория "Армилабор", която извършва широк спектър от изследвания на кръв и урина. В същото време в Центъра за диагностика и анализ на вируси и вирози с към ВМА през октомври 2012-а заработи напълно автоматизирана система за лабораторни изследвания на кръв, даваща възможност за диагностика на инфекциозни болести и вируси. Това е и част от дейността на "Армилабор". И утре експерти от здравното ведомство спокойно могат да отидат при собствениците на частната клиника и съвсем законосъобразно да кажат, че ще ги изгонят от болничния комплекс, ако не плащат по-висок наем на държавата. Казусът стана актуален още в началото на миналата година, когато бившият здравен министър д-р Стефан Константинов издаде разрешение за разкриване на нова структура по инвазивна кардиология в държавната болница "Д-р Стефан Черкезов" във Велико Търново. Там обаче от 4 години се помещава частната кардиоболница "СБАЛК Велико Търново", която стана трън в очите на управляващитеи те направиха няколко неуспешни опита да я изгонят. С новия закон може би ще успеят да пратят 80 лекари и сестри на улицата, без никой да отчете, че частниците са инвестирали почти 2 млн. лв. за строителство и подобрения.

Калоян Атанасов
В."Банкер"
 

Няма коментари:

Публикуване на коментар