Голяма
част от средствата идват от международни институции
Години преди въвеждането на пълната забрана за пушене на
обществени места здравното министерство разполагаше с бюджет от около 40-80
хил. лв. за превенция. Тя се изразяваше в поддържане на кабинетите за отказване
от цигарите, обществени обучения колко е вреден димът и т.н. с цел да се намали
броят на младите хора, които започват да пушат. През годините на криза бюджетът
за програмите за пушене съвсем изтъня - парите отиваха за плащане на нещо друго
в сектора. Естествено, това се случи негласно.
Така или иначе България няма достатъчно пари за
профилактика и превенция, затова и в повечето случаи държавата предпочита да
посяга към драстичните забрани, които не решават проблема. В същото време, ако
по-голяма част от средствата се насочват за профилактика и ранно откриване на заболяванията,
когато те струват много по-малко на здравната система, ще харчи по-малко за
лекуване на тежко болни. И в крайна сметка ще има по-здраво население. В
момента страната държи челни места в ЕС по заболеваемост от сърдечно-съдови,
онкологични заболявания и диабет.
За медицински услуги и медикаменти здравната каса плаща
около 2.7 млрд. лв. годишно, докато за образователни програми са отделени общо
около 30 млн. лв. за няколко години. Почти всички средства по тези програми са
от Световната здравна организация и Европейския съюз. От своя страна
правителството ги съфинансира чрез бюджета на здравното министерство. Но доста
скромно.
"Ние сме набелязали основните си приоритети за борба
със социалнозначимите заболявания отдавна и финансираме работата по тях",
коментира д-р Минчо Вичев, заместник-министър на здравеопазването, който
отговаря за профилактиката.
Кой колко плаща
Шампион по дълголетие и успех сред профилактичните
програми е един проект, който се съфинансира от 2004 г. от Световната здравна
организация – той е за превенция и контрол на ХИВ/СПИН. Поредният етап на
националната програма е от 2008 до 2015 г. и е на стойност общо 17.8 млн. евро.
Целта на проекта е да се задържи ниско нивото на заболеваемост от ХИВ. От
началото на програмата преди повече от 10 години досега в България има под 1200
заболели, т.е. работата е успешна.
Най-видимата част от проекта е безплатното и анонимно
изследване на близо 300 хил. души годишно и работата с хора с висок риск –
средно около 70 хил. души. На пръв поглед средствата изглеждат много, но трябва
да се има предвид, че с тях се поддържат кабинети за болните и основната част
от средствата отиват за лекарства на пациентите. Държавата плаща за
изследването за ХИВ на всяка единица дарена кръв, лекарствата на болните, превенция
на бременните и безплатно изследване на пациентите в структурите на здравното
министерство в цялата страна. Останалите дейности се поемат от
неправителствените организации и се плащат директно от Глобалният фонд за борба
със СПИН към Световната здравна организация (СЗО).
"На практика това не са готови пари за България. Ние
правим програма и множество проекти и се състезаваме с тях за финансиране – с Русия, с останалите държави от региона.
Още в самото начало изчислихме, че всеки лев, даден за превенция на СПИН,
представлява спестени минимум 300 лв. за лечение впоследствие. Условието, което
ни е поставено за програмите, е съфинансирането от държавата да е 60% към 40% и
то се спазва", коментира д-р Тонка Върлева, ръководител на програмата.
Другата национална програма, съфинансирана от СЗО, е за
превенция и контрол на туберкулозата. Това е заболяване на бедните общества, с
което България все още не може да се справи, особено сред ромската общност и
социалнослабите. Програмата на практика замества държавата в изследванията по
откриването, грижите за болните и ремонта на диспансерите. От своя страна пък
министерството плаща лечението в болница и медикаментите. Ефектът е, че броят
на заразените прогресивно намалява, отбелязва д-р Вичев.
Още две програми
Точно два парламента и две правителства се опитваха да се
обединят около това да се финансира борбата с единственото онкозаболяване, за
което има ваксина, и да има широка разяснителна кампания за него. Става въпрос
за рака на маточната шийка. Националната програма за противодействие от 2008 г.
досега беше на обща стойност 50 хил. лв. годишно. С тези пари трябваше да се
обучат личните лекари, специалистите, родителите и учениците. На практика
основното финансиране дойде от неправителствените организации за борба с рака и
най-вече от Българския червен кръст, който работеше по програмата про боно.
Въпреки цялата разяснителна кампания ваксината си остана доброволна и почти до
края на миналата година се плащаше лично от родителите на цена между 450 и 700
лв.
След пет години работа България стана 24-ата държава в
ЕС, която финансира ваксината срещу рака на маточната шийка. "Само за два
месеца – ноември и декември, са се ваксинирали 4578 момичета от основната
целева група от 32 842 момичета на възраст 12 години", коментира д-р
Вичев. През тази година ваксините ще се плащат от НЗОК чрез трансфер от
здравното министерство в размер на 2 млн. лв.
В същото време скрининговата програма, която да открие на
ранен етап рак на маточната шийка и млечната жлеза при жени в зряла възраст и
на дебелото черво при двата пола, би трябвало да е започнала още през 2009 г. и
да приключи през тази. Тя е с
продължителност 55 месеца и с общ бюджет от 19.5 млн. лв. Финансира се от
Европейския социален фонд и включва прегледи на общо 300 хил. жени и общо 100
хил. души за рак на дебелото черво. В момента обаче програмата е на етап
изготвяне на скрининговия регистър и заради разногласията кой какви прегледи да
прави и колко ще струват те се бави.
Европари срещу цигарите и алкохола
България е първата страна в ЕС, която реши да обедини в
едно програмите си за борба с хроничните незаразни болести. Тази практика в
момента се възприема и от останалите държави.
В едно се обединяват мерките за борба с тютюнопушенето,
алкохола, вредните храни, стреса и застоялия начин на живот. Проектът на самата
програма е в процес на обсъждане и идеята не е лоша, но определено ще опре до
финансирането, което винаги липсва. Засега обаче не е ясно колко точно средства
ще са нужни за осъществяването й.
От 2009 г. досега "борбата" с вредностите се
финансира не от бюджета, а с безвъзмездна помощ от Европейския социален фонд
- с 4.6 млн. лв. по програма
"Информирани и здрави". Тази програма всъщност върши работата по цялостната
профилактика – с парите от нея са проведени шест национални кампании – за
ограничаване на употребата на сол, психотропни вещества и тютюнопушенето, както
и срещу транспортния, производствения и битовия травматизъм. "Всяка една
от кампаниите е достигнала до целева аудитория от поне 2 млн. души",
отбелязва д-р Вичев.
Десислава Николова
В."Капитал Daily"
Няма коментари:
Публикуване на коментар