четвъртък, 14 юни 2012 г.

Диктатурата на аргумента "криза е"


Какво означава това в другите страни и какво - при нас

Съвсем наскоро стана ясно, че в Германия (държавата на основния идеолог на десния курс в Европа Ангела Меркел) университетските такси са били намалени 10 пъти.
Аргументът: криза е.
Друга новина долетя от Гърция - в местните хипермаркети свалили цените, за да могат да запазят клиентите си в тази мрачни времена за южната ни съседка.
Аргументът: криза е.
Пак в Германия за първи път от 2008 г. насам в много предприятия започнаха да вдигат заплатите и то с висок темп.
Аргументът: криза е.
 * * *
Това са три факта, които издават мислене, съвсем различно от нашето. Кризата не може да бъде извинение за това да потопиш един народ в абсолютна бедност. Когато има проблеми в други държави, те не действат на принципа "всеки да се спасява сам", а търсят начини всички заедно да изплуват.
В България обаче политическата употреба на кризата стана най-красивото извинение за трайната бедност на хората. Кабинетът нечовешки замрази заплатите, а инфлацията и скокът на цените започнаха да стопяват доходите като сняг в епоха на глобално затопляне. В България кризата се оказа извинение за постоянния скок на цените, за липсата на социална политика, за неразплащането с фирмите и за всичко останало.
В България идеята, че можеш да намалиш цените по време на криза, се родее с извънземно, което е кацнало с летяща чиния в центъра на София. Тук икономическата логика е древна и демонична: колкото повече хора не искат да купуват, толкова повече ще вдигаме цените, защото този, който е в състояние да плати 6 лева за килограм череши, ще си ги купи и за 10. Така спадът в потреблението се компенсира с постоянно вдигане на цените, което е все едно да лекуваш високо кръвно, като си прережеш вените - в началото може да има бърз ефект, но фаталният край е абсолютно сигурен.
Тази философия постоянно изхвърля хора зад борда и най-лошото - разяжда социалната тъкан, защото обществото се разпада до отделни индивиди, които се борят за оцеляване. Именно в мигове на криза може да се види как лошото мислене е равносилно на харакири. А икономическата вихрушка, която завъртя света, се оказа толкова лоша, че от нея никой не може да се спаси сам, необходими са колективни усилия и държавна намеса. В България обаче няма нито едно от необходимите условия.
Тук вместо държавата да увеличи заплатите, за да може хората да поемат глътка въздух, се появява неолиберален талибански продукт като фондация "Институт за пазарна икономика" и казва, че трябва да бъде премахната минималната работна заплата.
Тук при замразени доходи монополите постоянно вдигат цените, защото са наясно, че потребителите са им ръцете.
Тук при най-ниското заплащане в целия ЕС, лекарствата са едни от най-скъпите.
И аргументът: криза е.
Което означава само едно - Европа отдавна е на две скорости, но две скорости на мислене
Едното мислене успява да обхване цялата общност, да подреди кризисно света и да помогне на хората. Другото мислене действа саморазрушително и единствено и само в полза на богатите.
Това, което става в България, дори не може да бъде наречено дясно. Защото класическото дясно мислене винаги си е давало сметка за отговорността пред общността. Случващото се в България е психиатрично дясно, което си въобразява, че от обществото няма смисъл, а бедните са само тежест.
И както казваше старият виц, ние не само изоставаме с години от Европейския съюз, ние сме поне на един век и встрани, защото тук за актуални минават икономически идеи, които от години са захвърлени на бунището в Европа.
Кризата в света имаше пречистващ ефект в политическото пространство, защото показа колко остарели са схемите и колко наивни са надеждите за вечното благоденствие на неолибералния капитализъм. Заради това гневът на хората се прояви неочаквано - те просто престанаха да вярват в старата политическа система и потърсиха нови начини за спасение.
Един италиански политически анализатор - Алесандро Полити, дори съвсем сериозно предупреди, че Европа е на ръба на въоръжена революция. И всичко това по вина на финансовите спекуланти, които си играят на борсата със съдбата на цели държави. Вероятно това породи новото мислене в Европа. Политическите елити се сетиха, че хората, които управляват, заслужават различен живот и не такава непосилна тежест.
Само че българският политически елит е толкова далеч от разума и съчувствието, колкото автомагистрала "Тракия" от окончателното си завършване. Очевидно управляващият елит не се страхува от възмездие или гражданска война и заради това вижда в кризата единствено начин допълнително да изстисква хората и да ги натикват трайно в бедността.
Най-ужасното от всичко е, че усещането за криза е трайно състояние на българския дух. То се е запечатало дори в генетичната памет на хората. И вероятно това е причината при нас кризата да бъде преживявана винаги като край на света вместо като повод за ново начало.
През 1899 г. старазагорският поет, титулуваният като основен бохем на нашата литература, Кирил Христов, пише едно необичайно за творчеството си стихотворение. То е пример за това, че в България историческото време наистина не помръдва, след като текстове на повече от век успяват да прехвърлят икономическата и политическата мътилка на времето и отново да звучат актуално, все едно са писани от млад и вдъхновен марксист:
Далеко е Народний съд! Грабете!
Плячкосвайте един през друг без свяст!
Народът скоро няма да се сети,
та сметка да подири той от вас!
По-нататък в стихотворението се говори за това, че хората са толкова окрадени и озлочестени, та вече дори не смеят да вярват в по-добрия възможен живот. Кирил Христов с горчива ирония призовава всички властници да правят каквото си искат, защото българският народ не е гневен, така че те ще бъдат пощадени от вълната на бунта.
Нима не е прав? От толкова години България е в криза, че новината за кризата в световен мащаб почти не ни развълнува. Пък и тук кризата винаги означава, че бедните масово ще платят сметката за охолния живот на елита и за техния, единствено за техния, охолен живот.
Христов завършва стихотворението си с ужасяващо предупреждение, което звучи така, все едно е написано преди 2 минути:
Но щом изтръгнете последний залък
из разкървавените му зъби -
ще чуйте вий и в тоз народец малък
на мзда велика страшните тръби.
Още немного дълго под диктатурата на българския аргумент "криза е", и предупреждението на поета ще се сбъдне.
Май е време финансовият министър спешно да започне да чете литература.

Александър Симов
В-к "Дума"


Няма коментари:

Публикуване на коментар