В „Епиктет и човешката свобода“ - 44 кратки истории за мъдреца

На пазара вече е седемнайстата книга от поредицата „Философия за всеки“ на издателство „Милениум“. Авторът София Петрова този път ни връща в Рим и стоицизма с книгата „Епиктет и човешката свобода“.

Eпиктет /ок. 50 – 138 г./ е античен философ стоик, който подобно на Сократ не оставя свои трактати, а използва формата на беседата и диалога, за да предаде на околните възгледите си. Роден като роб, впоследствие помилван и освободен, той прави може би най-задълбочените проникновения за човешката свобода в историята на философската мисъл. Разбиранията му са формирани както под въздействие на платониците, така и от все по-разрастващото се в онова време християнство, чрез което логиката на старите стоици – Зенон, Диоген и Хризип, е надградено чрез идеята за върховното божество. Етиката на Епиктет разграничава доброто и злото, истината и неистината чрез действията на самия човек, който е пряко отговорен както за личното си нещастие, така и за личното си щастие.
През Средновековието учението на Епиктет се е използвало като правилник с наставления за живота на монасите, а редица по-късни световни мислители, сред които Блез Паскал, Монтен, Ницше и Хегел, основават върху него собствените си философски теории.

В „Епиктет и човешката свобода“ са включени 44 кратки истории за мъдреца, с които се обяснява формирането и същината на възгледите му, както и полезни цитати за по-нататъшен размисъл. Ето и някои от тях:

·         Ако искаш да бъдеш добър, преди всичко считай себе си за лош.

·         Владей страстите си, иначе ще те владеят те.

·         Завистта е враг на щастливите.

·         Има само един път към щастието: да престанеш да се безпокоиш за нещата, които не са подвластни на волята ти.

·         Свобода значи да искаш нещата да стават не така, както желаеш, а както е справедливо да стават.