Стресът се бори със спорт и разходки,а не с 2-3 чашки след работа

Страхът от уволнение е най-сериозната причина за стрес. Само слухът за съкращения може да заличи добрата работна атмосфера и да превърне и най-ентусиазираните служители в „сенки". Изходът от тази ситуация е честната, ясна и не на последно място навременната комуникация на шефовете с подчинените им. „Мениджърите могат да намалят усещането за неудовлетвореност и несигурност сред служителите, като им обяснят какво е състоянието на компанията, какво се очаква да се случи в бъдеще, необходими ли са промени в целите й", коментира Светла Стоева, председател на Асоциацията за развитие на човешките ресурси в България. Дори и да се налагат съкращения или намаляване на заплати, мениджърите трябва да направят всичко възможно това да се случи колкото може по-безболезнено. Не трябва да чакат екипът им да разбира лошите новини от „доброжелатели" от конкурентни компании. Добра комуникация между шеф и служител Инструмент за справяне с тази задача е услугата „аутплейсмънт", която предлагат консултантските компании по човешки ресурси у нас. Тя предвижда професионално насочване, преквалифициране и в най-добрия случай намиране на друга работа за служителите, които се налага да бъдат освободени. „За съжаление фирмите в България предпочитат да се справят сами и не търсят подобни услуги, въпреки че това е добре за техния имидж и не повишава кой знае колко разходите им", коментира Надя Василева, директор на HR компанията „Менпауър" за България, Сърбия и Хърватия. Стрес може да се породи и от усещането на човек, че не се справя със задачите си. И тук спасението е в добрата комуникация с шефовете.

Ако във фирмата има такава комуникация, хората няма да се притесняват да споделят опасенията си. И дори да има проблем, могат да получат съвет от началника си как да го преодолеят. Освен непрекъснатия поток от негативни новини пренатоварването със задачи заради постоянно растящите изисквания на мениджърите също е сред основните фактори, които повишават напрежението в офиса. Резултатът е демотивация, спад в производителността и качеството на работата, кавги между колегите и неудовлетвореност. Но най-лошото е, че стресът на работното място поражда сериозни здравословни проблеми. А това причинява и огромни икономически щети. Изследванията показват, че през последните години напрежението в работата е причина за 30-40% от болничните в развитите европейски държави. Пропуснатите работни дни костват загуби от десетки милиарди евро годишно. В България няма подобни проучвания, но се знае, че повечето от социално значимите болести, като сърдечносъдовите заболявания, рака, диабета, затлъстяването, астмата, алергиите, язвите, са породени от стреса. Отказвайте непосилните задачи „Съвременният човек е притиснат непрекъснато от недостиг на време за изпълняване на служебните задачи. Често заради стремежа на бизнеса да пести разходи в кризата, служителите трябва да съчетават различни дейности, за които не са подготвени. Това ги подлага на огромно напрежение", коментира психоложката Захарина Савова. „За да издържат финансово, хората работят на няколко места. Това води до професионален стрес и изтощение и в даден момент може да се окаже, че спечелените пари отиват за лекарства. За да не се случва така, е добре да бъдем по-умерени в работата си и да се опитаме да водим по-балансиран и здравословен начин на живот. Трябва да се научим да отказваме задачите, за които преценим, че няма да ни стигнат силите", съветва тя. Професионалният стрес се натрупва и заради лошото качество на живот, липсата на хигиена в работата и обездвижването. Вместо да използват пълноценно обедната си почивка, за да се нахранят здравословно и да подишат чист въздух, голяма част от работещите хапват нещо некачествено накрак. Не са малко случаите, в които отдихът се изчерпва в няколко минути „фас" пауза. Това влошава качеството на работата и здравето. Разходките след работа зареждат с енергия „В следствие на преумората, която се натрупва, се получават промени както на физическо, така и на психологично и емоционално ниво. Изостря се чувствителността на човека, ставаме по-раздразнителни и агресивни. Това води до конфликтни ситуации, които влошават работната обстановка", казва Савова. За успешната борба със стреса е необходима и промяна в начина на живот. Няма полза, ако човек взема лекарства за високо кръвно, а паралелно с това продължава да пуши, пие и да се претоварва с работа. А в събота и неделя, вместо да отиде сред природата, довършва задачите от седмицата. Специалистите заклеймяват и доста популярните „стратегии" за туширане на умората с 2-3 чашки алкохол преди лягане, които водят до измамно облекчение, но само временно. „Много по-добре е, ако вечер, вместо да бързаме да се приберем от работа и да седнем отново пред компютъра, се разходим в продължение на 20-30 минути", коментира Савова.

Експертите съветват:

Доброто организиране на работата може да ограничи стреса до минимум. Затова си направете график на задачите за деня и отсейте кои от тяхса най-важни. Така ще може да прецените с какво можете да се справите и няма да поемате задачи, които биха ви натоварили с работа до късно вечерта или през почивните дни. Преценявайте правилно собствените си възможности и се научете да казвате „НЕ", когато се опитват да ви натоварят с допълнителни ангажименти. Не се натоварвайте с чужди задачи, които могат да превърнат свободното ви време в работно. Не се колебайте да поискате помощ от колегите си или съвет от шефа си,ако изпивате някакви затруднения в изпълнението на служебните ви задължения. Задължително излизайте извън сградата в обедната си почивка. Чистият въздух и разходката ще ви освежат и ще се отразят добре на настроението ви. Най-малкото ще се откъснете поне за момент от стресиращото и изнервящо работно място. Опитайте се да не хапвате накрак, а да се храните здравословно. Недоспиването е сред основните причини за умората и лошото настроение на работа. Опитайте се да си наложите такъв режим, че да си лягате достатъчно рано, за да може сутрин да се чувствате бодри. Не превръщайте работата си в център на вашия живот. Не забравяйте, че имате нужда от социални контакти и забавления.

Близо 90% от българите смятат, че стресът по време на работа ще расте през следващите 5 години. По този показател страната ни се нарежда на първо място в Европа, където средно 77% от работещите са на това мнение. Това показва изследване на британската компания Ipsos Mori по поръчка на Европейската агенция за безопасност и здраве при работа. Допитването е направено сред 35 000 души от 36 страни на Стария континент. Данните показват, че българските работници са по-слабо информирани от колегите си в Европа за рисковете за здравето им при работа. Най-нехайни в това отношение са хората в предпенсионна възраст. Основните причини за увеличаването на стреса са финансовата криза, динамичните промени в света и увеличаващите се изисквания към служителите. Проблемът засяга и сериозно де-мотивира заети във всички сектори, независимо от професията им. 80% от мениджърите в Европа признават, че и в момента напрежението в службата е сериозен проблем, който създава риск за трудови злополуки. Над 85% от анкетираните са на мнение, че безопасността на работното място и здравословните условия на труд са съществени за икономическата конкурентоспособност на една държава. Още повече хора са убедени, че спокойствието и усещането за сигурност по време на работа е ключово за това колко дълго ще могат да се трудят. Това е особено важно заради застаряването на населението на Стария континент, сочат изводите от проучването на европейската агенция.

Мишел Варужан
В-к "Труд"