Писна ми да живея в държава на Калинки, Виолетки и Нелита. И на други като тях „самоуважаващи" труда си с пари от моя джоб. Преди да се пенсионирам, напълних със стаж две трудови книжки. Работила съм в рисков сектор и ако това са критериите, също имам основание да се самоуважавам. Но моя труд държавата е оценила на около 200 лв. пенсия.
След като си плати тока, водата, парното и лекарствата, на средностатистическия пенсионер у нас ако му останат 48 лв. за храна на месец, той ще си живее „царски". Най-често обаче бюджетът се свива до 13 лв. И се възмущавам, защото дадох здравето и младостта си за градежа на държава, от която на старини се срамувам.
В-к "Преса"
Няма коментари:
Публикуване на коментар