Европейско проучване показа:Първи сме по здравна неграмотност в ЕС

Когнитивен дисонанс има в здравните информации в масмедиите

 

Данните от „Европейско изследване на здравната грамотност на гражданите, по инициатива на Европейската комисия, стартирало на 1 януари 2009 г. и продължило 32 месеца,  показват, че сме на последно място и сме най-слабо грамотни по отношение на здравето си спрямо останалите граждани на ЕС. Проучването обхваща 8000 души в България, Германия, Ирландия, Полша, Австрия, Гърция, Нидерландия, Испания. Участвалите в него българи са 1002 над 15-годишна възраст. За страната ни то е направено от Факултета по обществено здраве към МУ-София.

Целта на изследването, на стойност 1млн. 185 хил. евро, е да се определи грамотността на европейското население по отношение лечението, профилактиката и промоцията на здравето. Въз основа изградените сравними национални база данни за здравната грамотност на участващите държави ще се изгради и „Европейска мрежа за изследване и интервенция в областта на здравната грамотност”.

Предвижда се публикуването на над 40 научни статии, монографии и доклади в национални и международни списания, на конгреси и симпозиуми като първите седем са вече факт.

Изследването е проведено, на база стандартизиран въпросник, в три области – мотивираност на хората да търсят, намират и осмислят здравната информация; ползването и по отношение профилактика на заболяванията и промоция на здравето.

Данните показват, че България е на последно място с най-ниска степен на здравна грамотност - 61,4%, спрямо останалите граждани на ЕС. След нас са испанците-57,1%.

С най-добри показатели е Холандия , където 27,3% от анкетираните са с ниската здравна грамотност  в Ирландия - 38,8%, в Полша - 41,3%, Гърция-44,2%, Германия-45,9% и  т. н.

 Хората у нас с ограничена здравна грамотност не знаят как да търсят, нито къде да намират здравна информация, а когато им бъде предоставена те не я разбират. Не са наясно как се пият лекарствата, кога да ходят на профилактични прегледи, а още по-малко пък знаят каква здравословна диета да спазват съобразно своите заболявания, съобщи проф. Елена Шипковенска, ръководител катедрата „Превантивна медицина” към Факултета по обществено здраве в МУ-София, участвала в изследването.

51% от анкетираните срещат трудности при разбиране на здравна информация, давана, чрез масмедиите, тъй като има когнитивен дисонанс в тях.

Хората над 55-годишна възраст, в сравнение с по-младите между 15 и 24 години, близо 2 пъти по-трудно я намират и разбират. Те не са наясно и какво им казва лекарят. Това важи също така и за безработните и лицата с нисък социален статус и нисък образователен ценз. Те също имат затруднения и по отношение разчитането на листовките към медикаментите,  упътването за употребата им и не почти никога не могат да обяснят на лекаря точно какво и къде ги боли.

81% от анкетираните заявяват, че разбират какво им говори лекарят, но се оказва, че всеки трети не знае към какъв специалист да се обърне при спешен случай, не разбира как ще протече лечението му и какви процедури му предстоят.
От проучването обаче не става ясно защо пациентът не разбира не разбират езика на лекарите, съответно и техните съвети - заради собствената си ниска обща грамотност или заради това, че лекарят не обяснява добре или обяснява на професионален език.

Данните за профилактиката на болестите пък се оказват разнопосочни и още по-трудни за разбиране. Най-слабо се осъзнавала темата за промоцията на здравето.

За България проучването сочи, че най-образованите лица живеят в големите градове на страната, като високият социален статус и образование кореспондират с висока здравна грамотност при 71% от хората.

Данните показват също така, че над 24% от българите не са ходили на лекар през последната година.

По думите на доц. Кънчо Чамов, ръководител на Катедрата по здравен мениджмън, хората с недостатъчна здравна грамотност имат неадекватна самооценка на личното си здраве, допускат грешки в приема на медикаменти, затрудняват предписаното им лечение, по-често посещават лекар, влошават собственото си здраве и увеличават хоспитализаците.

Ниската здравна грамотност води също така до влошаване като цяло нивото на комплайънс, повишаване рискът от пациентски и лекарски греши и в крайна сметка до нарастване здравните разходи, както лични, така и обществени.

Няма обаче яснота за база на какво ще послужат данните от това проучване, защото ако не се предприемат мерки, не се приеме програма, която да се реализира  на ниво социална политика, просто няма ефект и всичко остава самоцелно, висящо в пространството .
Ние предлагаме научни резултати, доказателства, а дали изпълнителната власт ще предприеме нещо е друг въпрос, коментира доц. Чамов.
Остава да се надяваме, че управляващите все пак ще предприемат някакви конкретни мерки за подобряване и на здравната грамотност на населението у нас.