Суровите имат голяма хранителна стойност, тъй като съдържат освен мастноразтворимите витамини А, Е, които са с важни антиоксидантни функции, също и минерални соли като магнезий, калций, селен, цинк и др. Те са богати още и на растителни белтъчини с висок коефициент на усвояемост и на полиненаситени мастни киселини - омега 3 и омега 6. Суровите ядки съдържат ензима липаза, който позволява на тялото да метаболизира мазнините от храната.
Суровите ядки се усвояват по-бързо и по-пълноценно от организма, тъй като осоляването и печенето им намалява значително техните хранителни качества. Освен това леко се променя и химичния им състав.
Така например добавената сол в ядките води до консумацията на прекалено високи количества готварска сол, с доказано влияние за появата на хипертония и сърдечносъдови заболявания,
мастноразтворимите витамини пък се разграждат над 100 градуса, а минералните соли губят биологичната си активност при силно нагряване. Те биват свързани в неразтворими соли и не могат да бъдат абсорбирани в червата. От друга страна
полиненаситените мастни киселини - омега 3 и омега 6, са неустойчиви на силно нагряване над 180 градуса, каквато е температурата във фурната и колкото по-висока е тя и/или времето на нагряване, толкова повече са новообразуваните молекули с канцерогенно действие. И не на последно място Ето защо най-добре е да се забравят печените ядки, пък били те солени или сладки. При последните при печенето б
елтъчините и въглехидратите се свързват в така наречената реакция на Майар, на която се дължи кафявия цвят на печените ядки и приятния аромат на карамел, вследствие на карамелизирането на захарта.
Тези ароматни съединения обаче за съжаление са канцерогенни и затова не бива да се прекалява с каквито и да било препечени и изгорели продукти от рода на силно препечени ядки, хляб, бисквити, загоряло мляко, и т. н.
Според специалистите а дневната препоръчителна консумация на суровите ядки не бива да превишава 30 г., тъй като те съдържат средно 65% мазнини.
Няма коментари:
Публикуване на коментар