петък, 6 февруари 2015 г.

Царят не бе приет, защото е бяла врана



Винаги с Европа, но никога срещу Русия, е вярната позиция, казва Огнян Герджиков


На 04.02 бе представена официално новата книга на проф. Огнян Герджиков "Аз НЕ бях политик". В автобиографичната си творба бившият шеф на парламента с много хумор
пресъздава детските си години в следвоенна София, юношеството, младежките съперничества и любови, разностранните му занимания като съдия, певец в ритуален хор, аспирант във Виена и преподавател по право в Юридическия факултет на СУ "Климент Охридски". С умението на опитен разказвач той се спира подробно и страстите покрай създаването и триумфа на НДСВ, дейността му като парламентарен председател, политическите интриги и държавнически върхове.
- Проф. Герджиков, вашата книга е озаглавена "Аз НЕ бях политик". Какво се крие зад тази закачка?
- Не нося политическото в кръвта си, то някак си ми бе привнесено. Има хора, родени за политици, аз не съм от тях. Течението на обстоятелствата ме изстреля в политиката и трябваше в движение да се уча. Да вляза в съвсем различен свят.
- Приличат ли си по нещо политиката и преподавателската работа?
- Нямат почти нищо общо. В политиката се налага да вземаш бързи решения при недостиг на информация и рискуваш винаги да сгрешиш. Освен това политиката е изкуство на компромисите, налага да се правят компромиси, но пък трябва да се намери мярката на компромиса, за да не се стигне до безпринципност. Изобщо много неща трябва да се съобразяват - не е проста тази игра.
- Как честният човек може да се опази от съблазните на властта и да не бъде намразен?
- Винаги човек, бидейки в политиката, си спечелва врагове.
Ако искаш да те намразят, стани политик
Усетих го на гърба си. Преди да вляза в политиката, почти не си спомням да е имало хора с враждебно отношение към мен. Аз съм добронамерен човек, не съм правил никому зло. Но в политиката се сблъскват различни интереси, намират се хора с изкривено мислене, които във всеки политик виждат престъпник.
- Защо не успя проектът на Симеон Сакскобургготски?
- Много са причините. Царят беше като бяла врана - не бе приет от всички среди и бе изтласкан от талвега на политическия живот. А той се опита да внесе съвсем друг дух в обществото. Разбира се, той нямаше голям опит и не познаваше българската действителност достатъчно добре, бидейки зад граница в продължение на толкова години.
- Казвате за него, че има държавнически инстинкт, но и не политически. Може би защото мисията на държавника е да обединява, а тази на политика - да разделя?
- Възловият момент беше през 2007 г., когато почти всички ние настоявахме НДСВ да излезе от коалицията с БСП и ДПС след влизането на страната в ЕС. Смятахме, че сме изиграли нашата историческа роля и този ход ще ни съхрани като партия. Обаче царят не можеше да приеме оттеглянето, струваше му се, че ще извърши предателство към държавата. От този момент тръгна сривът на НДСВ.
- Днес България е притисната от руско-украинския конфликт. Правилна ли е нашата позиция?
- Ние като че ли малко се люшкаме и не можем да изберем правилната посока. Аз съм привърженик на максимата на цар Борис III: "Винаги с Германия, но никога срещу Русия". Много мъдро съждение. Сега можем да го перифразираме: "Винаги с Европа, но никога срещу Русия". В крайна сметка сме дълбоко свързани с руснаците и не можем да ги заклеймим. Но това не означава да пренебрегваме националните си интереси, които в случая съвпадат с тези на ЕС. Изисква се политическо майсторство да уцелим ваксата.
- Как оценявате втория кабинет на Бойко Борисов?
- Крия известна надежда, тъй като сегашните управляващи имат известен опит. Бойко Борисов за втори път е премиер, което е прецедент в нашата най-нова история. Струва ми се помъдрял и натрупал опит, по-различен е от първия си мандат. Борисов е с една класа над това, което беше.
Досега не сме имали четворна коалиция, но в близко бъдеще ни чакат все коалиционни управления
Едва ли ще дойде политическа сила, която да има пълно мнозинство в парламента.
- Как оценявате започнатата съдебна реформа?
- Хубаво е, че е налице стратегия и в нея има добри неща. Според мен бе малко прибързано изготвена. Подобни реформи трябва да се правят по-спокойно, с широки обществени обсъждания, където да се изслушат всички, свързани с материята, за да се избистрят най-точните решения. Според мен една същинска съдебна реформа изисква промяна в конституцията, а като че ли управляващите нямат готовност за подобна стъпка. В резултат на това промените ще бъдат частични.
Всички сме се вторачили в тази реформа, но съдебната система далеч не е в най-тежко положение. Има много по-големи проблеми в здравеопазването и в образованието. В здравеопазването има системна грешка и дори честни хора, които са начело на болници, са принудени да лъжат и да крадат, за да вържат бюджета, да не говорим за тези, които имат склонност да го правят. Здравната каса се източва по един безобразен начин. Образованието и здравеопазването стъпиха на пазарен принцип, което е изключително порочно.


Руслан Йорданов
В.”Стандарт”

Няма коментари:

Публикуване на коментар