петък, 6 февруари 2015 г.

Бит на годината



Като се заредиха, че една, че две, че три и така до безкрай (не сушави години, както е писал класикът), а... бомбастични зрелища и фойерверки. Зер, знаят си големците - за народа “хляб и зрелища”. Е, в нашия случай може и без хляб (но само за електората, разбира се). Та като се заредиха сборища (сега се наричат “шоу”-та) за “Футболист на годината”, “Бизнесмен на годината”, “Мъж на годината”, “Бизнес дама на годината”, “Мис на годината”, “Спортист и “Оскар” на годината” (само че избраникът не се унижи да посети родината си - “какво тук значи някаква си” България!). И почнаха да валят дарове: то не бяха леки коли, не бяха преводи в банкови сметки и т.н., все по подобие на даровете на влъхвите за новородения Младенец. Само че сега не ставаше дума за Спасителя Христос, а за спортисти (тенисисти, стрелци, плъзгащи се с дъски по снега, представете си, и за футболисти и т.н.), за бизнесмени (неповторимият Цв. Василев бе избиран 4 пъти) и прочее умеещи люде. То бе шум до небесата: пищни тв спектакли, интервюта и снимки по вестниците, фойерверки и т.н., както си му е редът. Не знам защо обаче в “болното” ми съзнание (според някои съвременни авангардисти) се върти баналната, но отрезняваща фраза “Пир по време на чума!”
Обаче никой не се сети според мен да организира съвсем новия, актуален и много популярен водевил с непретенциозното название “Бит на годината”. Голям пропуск наистина. Защото това би било наистина чест и гордост за една страна, член на Европейския съюз, стриктно спазваща евроатлантическите ценности и т.н.
Но да се върнем пак на водевилната тема. Едно полуанонимно, със затихващи функции вестниче се опитва да подражава на риалити шоутата (и аз се пиша вече европеец с модерни фрази) и организира другарски сбирки, наречени “Лекар на годината”. Но там няма пищните дандании и тв предавания, никой не подарява леки коли, няма и VIP присъствие. Най-много да отбие номера в момента заемащата ресорното министерско кресло случайна личност. А титлата, раздавана незнайно от кого и на какъв принцип, отива само по високите етажи -далеч от денонощните дежурства, от друсането с раздрънканите линейки, от операционните зали на безименни болници, с една дума -от следовниците на Хипократа, които не се гордеят с наложеното им срамно прозвище “едноличен търговец”. За тях остава само традиционното потупване по рамото.
Стоп! В днешните модерни, европейски времена се появи и масово се разширява връчването на една по-висока наградна степен от потупването по рамото - удар по муцуната! 227 случая, според данни на МЗ .
Хей, българино, събуди се! Още от времето на “Политическата зима” на великия Ботев ти седиш в топлата одая, пийваш си питието. Е, за разлика от Ботевото време, гледаш телевизия. А това, че разюздани мерзавци бият за благодарност най-благородните представители на твоя род, останали все още тук, въпреки мизерните си заплати, на теб не ти пука. Никому не пука! Бог високо, цар далеко! Нали така?
За сметка на това обвиняват лекарите и медиците въобще в безсърдечие и формализъм. Да, има и такива. Но болшинството са тези, които са пожертвали пролетта на живота си и са употребили скъпоценното си време между 20 и 30 години, за да придобият умения, с които да спасяват живота на хората. На немалко от тях ще се съберат не повече от няколко десетки нощи истински сън за цялото това време. Много от тях са пожертвали брака си и пропуснали единствената възможност да видят как децата им растат, учат и стават хора. Затова обществото им дължи не само почит и уважение, достойно заплащане на богоравния им труд, но вече, при новите условия - и закрила. На тяхното физическо съществувание и душевно спокойствие!
А някой да е чул за спасен човешки живот да са изплатени стотици хиляди левове, както за тв недоразуменията например от рода на “Стани богат” или “Биг брадър”? Или за блестящо извършена уникална операция (присаждане на органи, току-що извършената корекция на т.нар. обущарски гърди, гинекологична роботизация и много, много други) да е подарена лека кола, да са дадени премии (или бонуси, или дявол знае още как ги наричат) от порядъка на десетки хиляди левове, както е при спортистите? Усмихвате се, нали? Защото и аз не съм чул. Но съм чул и прочел, че за пето олимпийско място по пързаляне на дъски (Snowboard) се платиха 100 000 лева народна пара; за постигане на световни, европейски и не знам още какви рекорди се плащат еднократно безумни пари, а след това се отпускат “почетни” пенсии от 1000 до 3000 лева (справка - Н. Робева, Н. Матова, Б. Радев и др.). Е, да са живи и здрави всичките! Но чак пък толкоз...
Но да се върнем пак на пропуснатото шоу “Бит на годината”. Срамота! Позор!
И тъй като зная какво значи да газиш “по спешност” преспите в студени зимни нощи (понякога само защото “снахата и синът се скараха и бебето не ще да суче”); да ти кихат и кашлят в лицето болни от грип (или, не дай, Боже, със съмнения за ебола - справка проф. д-р Плочев и колективът му) и за благодарност да получиш юмручен удар (е, нас едно време поне не ни биеха). Имам следното предложение пред българското общество: предлагам господата Васил Божков, Гриша Ганчев, Иво Прокофиев, Цанко Минев, Росен Плевнелиев, Христо Ковачки, Бойко Борисов, госпожата Цветелина Бориславова и много други да бръкнат в своите спестявания и заедно с Българския лекарски съюз и други неправителствени организации по повод 7 април - Световният ден на здравето, да отдадат заслужено признание на битите колеги чрез провеждане на общонародно честване под наслов “Човеци на годината”!
Известно е, че международните оценки за дадена нация се правят по социални, икономически, културни и други показатели, но на първо място е здравното състояние на членовете на нацията. Страхувам се от оценката на нашата, българската, нация...

Д-р Гео Нешев
В."Дума"
 

Няма коментари:

Публикуване на коментар