Сред 27-те страни на
ЕС ние сме 25-и по привличане на уж договорените пари по европрограми
България ще усвои 100% от европейските фондове до края на
2013 г., бордяшки заяви миналата година премиерът Б.Борисов, режейки поредната
лента на ремонтирана улица в квартал на Етрополе. Предвид традициите, създадени
по време на управлението на ГЕРБ - мощен медиен ПР, създаващ виртуален свят,
паралелен на реалния и често диаметрално противоположен на съществуващия,
натрапване на желаното за действително и внушаване, че мирозданието започва с
тях и от тях, провокира търсенето на алтернативна информация относно заявените
"титанични" успехи на властта.
Електронната страница insideeurope.eu, която периодично
разпространява данни за Структурните и Кохезионните фондове на ЕС и прилагането
им в 27-те страни членки, публикува справка за темповете на усвояване на
евросредствата към м. януари 2013 г. В този своеобразен рейтинг България заема
25-ото място (от общо 27) с процент от 28.5, при средна "скорост" за
Евросъюза от 45.15%. Тези цифри означават, че страната е с близо 17% по-назад
от средното ниво на усвояване на средствата от структурните фондове сред
държавите от ЕС и с близо два пъти по-малко усвоени средства от първенците
(Литва - 60.5%, Португалия - 58.4%, и Ирландия - 55.6 %). Независимо от
правителствените хвалби и претенциите на премиера, мястото на България е в
дъното на таблицата, а след нас са единствено Италия и Румъния. По понятни
причини прессъобщение за постигнатия колосален "успех" няма на
страницата на Министерския съвет, нито пък огласените факти са повод за
организиране на шумни пресконференции.
През декември 2012 г. Комисията по усвояване на
еврофондовете към НС в редовния си доклад отчете очаквано, че България има
устойчив темп на договаряне и разплащане на средствата от ЕС за периода
2007-2013 г. На страницата на информационния портал eufunds.bg, скрита между
многото информации, може да се види таблица на договорените средства по
оперативни програми, изплатените пари от бюджета и размера на получените от ЕС.
Те са ни повече, ни по-малко 30%. Което ще рече, че в оставащото време от
програмния период 2007-2013 г. (вече по-малко от три години, поради спецификата
на заявяване, контрактуване и изплащане на парите) страната трябва да отчете
като разплатени (и сертифицирани, т.е. одобрени за разплащане) близо 70% от
парите, които е имала като договорени по оперативните програми, т.е. за двойно
по-малък период от време трябва да се усвоят двойно повече средства. На
България буквално ще й се наложи да "спринтира" за да не загуби
онова, което е договорено.
Разумно ли е да очакваме "чудеса", или е добре
по-малко да се вглеждаме в телевизора и повече да се вслушваме в съобщенията,
идващи от ЕК. В началото на тази година в публичното пространство вече се
промъкна информация за първите загубени 51 млн. евро по програмата за развитие
на селските райони. Те обаче няма да са първите. Предизвестена е загубата и на
няколко милиона евро по Програмата за трансгранично сътрудничество (ТГС) със
Сърбия и по Програмата за рибарство. Анонс за подобно случване е направен в
отчета за 2012 г. на Комисията по европейски въпроси и контрол на европейските
фондове на народното събрание. Ако сме реалисти, трябва да признаем, че
процесът ще продължи. Основно поради две причини.
Първо, защото достъпът до ликвидни средства за извършване на
инвестиции по сключените договори е много труден, а за голяма част от малкия и
средния бизнес - даже невъзможен. През последните 3-4 години фирмите в България
се стремят първо да си осигурят оборотни средства за текущи нужди и едва след
това започват да мислят за инвестиции. Бизнес климатът в страната е толкова
влошен, че през следващите години много мъчително и бавно ще успее да се
стабилизира. Именно този факт обуславя очакваната бъдеща загуба на европейските
средства и то вероятно в мащаб много по-голям от всички прогнози. Договорените
средства могат да достигнат дори над 100%, това дори е вече факт за една от
оперативните програми (по околна среда), но реалните плащания едва ли ще
надхвърлят 60% от разполагаемия бюджет за целия период на прилагане. Това е напълно
обяснимо, защото статистиката сочи, че темпът на нарастване на плащанията е
ритмичен - с по 1-2% на месец. Към края на 2012 г. реално изплатените суми са
близо 35% (виж таблица). В оптимистичния вариант до края на 2015 г. (последната
възможност за плащане) процентът на усвояване ще е в границите около и дори под
60%, по мнения на експерти. Втората причина засяга неправилния подход при
избора на проекти, приоретизиране на едни за сметка на други като
по-неатрактивни.
Сега към края на програмния период въпроси от типа защо след
като имахме условно равен старт наред с другите новоприсъединени държави,
изостанахме и не можем да наваксаме, сякаш имат очевиден отговор и той следва
да бъде търсен в липсата на инвестиции във важни сектори - иновации и насърчаване
на бизнеса, жп транспорт, околна среда, както и в отсъствието на програма за
наука и развойна дейност. България е единствената страна, останала без такава
оперативна програма, докато останалите новоприсъединени страни разпределят за
това 18 млрд. евро. Правителството на ГЕРБ не само, че намали драстично
средствата за наука, преустанови напълно бюджетното финансиране за иновационния
фонд, от научния фонд раздаде парите на безнаучни фирми, а в замислената
оперативна програма уж за наука и образование науката я няма.
Комисарят за регионалната политика Йоханес Хан, който в края
на миналия месец се срещна с министрите Лиляна Павлова и Томислав Дончев, е
обърнал особено внимание върху очакванията на Брюксел България най-после да
направи собствена програма за наука и образование.
От широката публика е скрит и анализ, в който е направена
дисекция на негативите на българската икономика, сред които са изброени:
. Неблагоприятни демографски тенденции
. Ниско качество на здравните услуги и затруднен достъп до
тях
. Остаряла и небалансирано разпределена здравна
инфраструктура
. Остаряла образователна инфраструктура и влошено качество
на образователната система
. Голям дял на отпадащи ученици
. Висок риск от бедност и значими социални проблеми
. Ниски доходи на населението
. Сравнително ниска икономическа активност на населението в
трудоспособна възраст, висок дял на безработните младежи
. Ниска производителност на труда и ресурсна ефективност на
икономиката
. Мащабни регионални различия
И т.н.
Въпросът обаче дори не е толкова в това колко пари ще
загубим или колко ще усвоим от европейските фондове, а какъв е ефектът от тези
средства, понеже основната им цел е да съдействат за икономическото и
социалното развитие едновременно на много хора, като гарантират намаляване на различията
между страните членки на ЕС и регионите. Именно затова за България - държава на
едно от последните места по БВП и първа по ниво на бедност в ЕС - е от
първостепенно значение за какво се изразходват парите на европейските
данъкоплатци. Най-важно е с този ресурс да се осигури подобряването на
стандарта на живот в страната, което ще доведе до намаляване на безработицата и
ограничаване на емиграцията. Уви, това не се случва!
Българите са все по-бедни и нещастни увеличаващо се
неграмотни. Мизерията обхваща широки социални слоеве, а престъпността стига
размери, необясними за страна член на ЕС. Различията между отделните региони в
страната вместо да намаляват, стават по-дълбоки, диспропорциите - трудни за
преодоляване.
Еврофондовете се "усвояват успешно" според
правителствените чиновници, само дето никой не казва истината.
"Усвояването" концентрира почти цялата икономическа активност в
ръцете на правителството, потиска инициативата, изкривява икономическата среда
и увеличава възможностите за корупция, генерирайки задкулисни зависимости.
Еврофондовете се "усвояват успешно". Още ли някой
вярва на това?
Светла Василева
В."Дума"
Няма коментари:
Публикуване на коментар