Translate

сряда, 6 февруари 2013 г.

Защо е трудно да се управляват високоталантливи хора



В последно време темата за талантите очертава като много модерна и широко дискутирана в бизнеса. Чуваме за "войни за талантите" и други, което много ни напомня за следващо заглавие в сагата "Междузвездни войни". Виждаме и превръщането на понятието талант в синоним на човек или в термин, който да замести поостарелите кадър или човешки ресурс. Това всъщност е доста подвеждащо и заблуждаващо. Талантът е дарба или набор от качества, които правят даден човек по-добър от останалите хора в дадено нещо. Това е човек, който в определена сфера може повече от другите.
Влиянието на средата
Развитието на човешките таланти изисква определени обстоятелства и житейска среда. Истината е, че в повечето случаи притежаваме повече от един талант и може да развием комбинация от такива, които да ни направят особено подходящи за определени дейности или сфера на работа (например спорт, бизнес, шоубизнес и т.н.). Положителното в случая е, че индустриализацията и развитието на икономиката позволяват човек да намери много различни приложения на талантите си и съответно да се издържа и живее от тях, като това се отнася особено за свободните пазарни икономики. Но същевременно големият избор, както и желанието за бърза възвращаемост на усилията понякога объркват и разфокусират много талантливите хора, така че те не успяват да се реализират добре въпреки многото си дарби.
Изостаналите общества изнасят таланти
До голяма степен талантите ни са предавани по наследствен път като определени качества на ума и личността. Развитието им се определя от подкрепата, която получаваме от семейството и образователните институции. Дали да заложим на талантите си зависи и от доминиращите възгледи в обществото – например за това какво означава да си успешен или пък за това какви са общоприетите пътища за постигането на успех. Колкото по-развито е едно общество, толкова повече успехът в него се предопределя от умението да се пребориш за реализацията на автентичните си таланти. И обратното, колкото е по-изостанало, толкова повече успехът се свежда до един основен талант – да се "докопаш" до някаква форма на социална власт. По тази причина изостаналите общества "изнасят" таланти за обществата, които ги ценят и уважават, и там талантливите хора намират повече възможности за реализация. Всички виждаме например какво се случва с добрите лекари в България и как най-бързо развиващата се индустрия – информационните технологии, е почти изцяло ориентирана към разработки за външния международен пазар.
Свобода за изява
Свободата за лична изява е ключова при реализацията на човешките таланти. Изявата на човешкия талант по своята същност е автентична изява на човешката личност и това не може да се случва в среда, която е доминирана от зависимост и фалш. Хората, които са много талантливи, обикновено са и силни характери. Те са хора, които знаят своята стойност и не са готови да правят компромиси със себе си и с принципите си. Това поставя и специфични изисквания пред тяхното управление. Невинаги подобни хора могат да работят безпроблемно с другите. Да бъдат част от екип, в който другите не споделят тяхното ниво, може да се окаже непреодолим проблем и да се превърне в извор на множество конфликти. Често те провокират не само колегите си, но и мениджмънта си, като основният въпрос в това предизвикателство е "достатъчно добър ли си, за да бъдеш мой мениджър, както и достатъчно добър ли си, за да сме екип". По тази причина е изключително важно изборът на всеки човек в компанията да е адекватен.
Ролята на мениджъра
Невинаги и не за всяка работа има нужда от особено талантливи хора. Ако това не е осъзнато, тяхното привличане би могло да има обратен ефект за бизнеса. Нормално е стандартите за постижение на високо талантливите хора да са по-високи от средните, те да очакват по-специално отношение, по-различно заплащане, различна кариерна пътека и най-интересните работни задачи. Адекватният за тях мениджмънт също трябва да е в много по-голяма степен базиран на индивидуалния подход и на умението на мениджмънта да се адаптира към тях, така че да бъде в състояние да извлече максимален резултат от възможностите им за бизнеса на компанията. В голяма част от случаите мениджърът следва да играе ролята на добър треньор, който знае как да градира предизвикателствата спрямо способностите по такъв начин, че да създава възможности човек не само да изявява, но и да развива талантите си. Тогава постигането на очакваните крайни резултати за организацията е свързано с усещането за постижение и гордост у работещите, които са успели да постигнат нещо, което дори не са подозирали, че могат. Подобен мениджмънт не може да разчита само на формалните управленски процедури и на принципа на йерархично подчинение. Способността за практикуване на автентичен авторитет, взискателност и себевзискателност от страна на управлението са управленският талант, който е нужен, за да може един бизнес да е действително базиран на таланта и вдъхновението.
Очевидно е, че най-ефективният ресурс на икономиката е човешкият потенциал и че от адекватното управление и развитие на нашите таланти зависи благосъстоянието ни като хора и държава.
  
Капитал Daily
----------
И сред инвалидите т.е.хората с увреждания има талантливи, но друг е въпроса дава ли  се възможност  на всички тях  да се изявят...

Няма коментари:

Публикуване на коментар