От 2009 г. в кабинета „Борисов" са били сменени,
преместени или са се оттеглили по собствено желание 12 министри. И въпреки това
политическата отговорност остава крайно размита. Един малък епизод от срещата
на премиера с учените в началото на седмицата дава обяснение защо това е така.
физикът Христо Лафчиев сподели в телевизионно интервю за искреното учудване на
министър-председателя, когато му съобщил „новината", че откакто са на
власт, ГЕРБ са намалили парите за наука с 40 процента. „Абе, ние не даваме ли
повече пари за наука? И някой се обади, че заедно с образованието... и веднага
започна да смесва нещата...", разказва Лафчиев и продължава: „В този
момент той (Бойко Борисов - бел. ред.) разбра, че е бил подвеждан сериозно...
"
Но какво всъщност представлява политическата отговорност? И
кой трябва да я носи - „лошите", които подвеждат, или онзи, който е бил
подведен - независимо дали поради незнание, безхаберие или некомпетентност?
С отстраняването на Сергей Игнатов по-малко от половин
година преди изборите премиерът демонстрира, че може да поиска сметка от шумно
провинилите се. Съмненията, които логично се появяват, са дали той е готов да
мери със същия аршин и останалите членове на правителството. Защото, ако
наистина имаше принципност, поне четирима членове на кабинета трябваше отдавна
да са предварили съдбата на министъра на образованието. Това са Симеон Дянков,
Цветан Цветанов, Мирослав Найденов и Десислава Атанасова. Вместо това Борисов
се е заобиколил със строен кръг от любимци в лицето на финансовия, вътрешния и
земеделския министър. Които знаят, че са несменяеми независимо от това какъв
гаф допуснат или какъв скандал забъркат.
Уволненията на този кабинет могат да се разделят в три
основни групи: за назидание, за гасене на пожари и по неизвестни причини.
Министър Игнатов, Ангел Семерджиев от ДКЕВР и шефът на научния фонд Христо
Петров спадат към втората. Скандалът с финансирането на научните проекти
започна преди три месеца, а тепърва предстоеше и среща на учените с
председателя на Еврокомисията Жозе Мануел Барозу. Съдбата на шефа на енергийния
регулатор пък беше предопределена заради забавени промени в енергийни наредби,
заради които България отива на съд. Макар неговата персонална вина да бе
съмнителна...
Тъй или инак, ако нещата не бяха излезли извън контрол,
ценните ръководни кадри едва ли щяха да бъдат пожертвани по този начин.
Премиерът и Игнатов се снишиха, изчаквайки да видят дали номерът ще мине
Е, този път не можа да мине. А Борисов знае добре, че
понякога просто трябва да насочиш силна струя към пламъците, независимо че ще
си намокриш гащите. Инак всичко може да изгори.
Първата оставка на министър от кабинета също беше с цел да
се потуши пожар. Когато Румяна Желева се оттегли от поста си на външен министър
след провала си на изслушването за еврокомисар, министър-председателят остави
впечатлението, че не е бил оказван натиск за нейното решение. „Няма причина да я
оттегля от поста външен министър", настояваше Борисов, когато разбра, че
тя е помолила да бъде освободена.
Дали самата Желева беше решила да изгаси пламъците на
недоволството след критиките към нея, или беше партийно-приятелски
„побутната", така и не можа да се разбере. Оттеглянето й и досега си
остава най-шумното. В този смисъл летвата на излагациите, след които следват
оставки, беше вдигната доста високо още от самото начало.
Следващият „провинил се" - здравният министър Божидар
Нанев, който беше отстранен заради съмнения за сключване на неизгодни договори
(наскоро той бе оправдан от втора съдебна инстанция), спада към групата на
отишлите си за назидание
По повод ареста му през март 2010 г. премиерът заяви, че ще
е безкомпромисен към всеки, който ощетява държавата, независимо дали е сегашен
или предишен министър. Нещо повече - той призна, че самият той е настоял за
проверката на ДАНС.
Толкова принципен ли е подходът на Борисов и към земеделския
му министър обаче? След „Дюнигейт" неговият статут е непроменен.
Независимо дали става въпрос за бушон, или за някой близък до сърцето на
премиера, едно е да разсъждаваш в началото на мандата и съвсем друго - в
неговия край. И едва ли нещо друго освен срамът, че ще трябва за пети път да си
търси министър на здравеопазването, спасява Десислава Атанасова. Щото нейното
уволнение вече би било пагубно за репутацията на правителството, независимо че
не управлява ресора си добре. А и не умее да замазва добре гафовете си - нещо,
в което любимците на премиера се превърнаха във факири. Но ако министерството,
намиращо се срещу софийската църква „Св. Неделя", бъде обхванато от огън
от вида на този, обхванал фонд „Научни изследвания", за него също ще се
приложат спешни мерки. Последните три години и половина доказват, че това става
само след като медиите или конкретната засегната страна положат усилия тлеещият
пушек да се види от всички.
Досега смени в правителствата толкова близо до изборите са
правели само по изключение. Седмици преди вота през 2009 г. от кабинета
„Станишев" се оттегли бившият заместник вътрешен министър Раиф Мустафа
заради подозрения, че е посредничил при предаването на откуп. В правителството
на Симеон Сакскобургготски във втората половина на мандата бяха жертвани
вицепремиерът и министър на икономиката Лидия Шулева и министърът на
земеделието Мехмед Дикме. Както и енергийният министър.
Но за него причината бе разпад в парламентарното мнозинство.
Докато първите двама бяха жертвани демонстративно за опита за приватизация на
„Булгартабак".
От всички оттеглили се или оттеглени членове на кабинета
„Борисов"
най-джентълменската оставка бе тази на Божидар Димитров.
Конкретният повод бяха обществените очаквания, че в кабинета няма да има хора с
досиета от комунистическите служби. Историкът обаче често разгневяваше премиера
с острия си език. В една от своите некоординирани изяви той заплаши Турция, че
България няма да я допусне в ЕС, ако не изплати компенсации за тракийските
бежанци. След това нарече Мартин Димитров „политически лилипут", а малко
по-късно в отговор на журналистически въпрос за откритите в Созопол мощи на св.
Йоан
Предтеча изпусна репликата „шибан народ". Професорът се
оттегли от правителството и се върна във вечния си конак - директор на НИМ.
Това положение удовлетвори всички -той остана в кръга на управляващите, но може
да си говори пред медиите каквото си поиска, без това да им носи политически
вреди. И Димитров го прави с удоволствие.
В друга категория - тази на уволнените по неизвестни причини
- е Трайчо Трайков. Така и не беше изяснено в какво най-много бившият енергиен
министър се бе провинил. Дали в това, че се беше пекъл под жарките лъчи на
катарското слънце, дали заради проваления бизнес форум в емирството (за чиято
организация отговаряше външно министерство), заради преговорите за „Южен поток",
или просто заради систематично непослушание към шефа.
Борисов умее да използва политическата отговорност на
принципа на пръчката в отношенията си с министрите. Още се помни най-острото му
публично влизане с бутонките в краката на Симеон Дянков в края на 2011 година.
Тогава премиерът беше вбесен от телевизионните признания на финансовия министър
за трудните му отношения със земеделския министър Найденов и от откровението
му, че „имаше и друг министър, който се опитваше да избягва с аргументи, че не
е сега време за реформи, той вече не е министър -Сашо Цветков". Тогава той
бързо раздаде справедливост - похвали достиженията на земеделското министерство
и смъмри грешките на Дянков, предупреждавайки го, че той ще си отиде преди
Мирослав Найденов. „Нося пасивите за неговата работа, цялата парламентарна
група носи пасивите, които те ни причиняват... И аз нито веднъж не съм си
позволил да кажа публично това, което съм казвал на него." Класически
строг, но по народному справедлив началник...
Най-нестандартно беше оттеглянето на Росен Плевнелиев от
МРРБ.
Противно на българските партийни традиции, той сдаде властта
веднага след като се включи в предизборната борба за президент. (Нещо, което не
направи партньорката му Маргарита Попова - тя си остана министър на
правосъдието кажи-речи до вицепрезидентската се клетва.) Борисов обясни
иновативния си мени-джърски подход с това, че Плевнелиев реже мостовете зад
себе си, за да е сигурно, че ще върви само напред. Ако обаче беше стъпил
накриво и не беше спечелил президентския пост, сигурно ситуацията щеше да е
доста конфузна.
В кабинета има ясно оформили се два кръга -на любимците и на
останалите, които могат да бъдат лесно пожертвани. Впрочем, какво толкова, ако
и на някого от фаворитите се наложи да се раздели с поста си? След почти четири
години и след безчет поводи за уволнение политическата отговорност си е
политическа отговорност, а гасенето на пожари си е гасене на пожари.
Хронология на промените
• 19 ноември 2009 г. - Сергей Игнатов замени Йорданка
Фандъкова в Министерството на образованието, след като предшественичката му
спечели изборите за кмет на София.
• 20 януари 2010 г. - Николай Младенов напусна
Министерството на отбраната, за да заеме поста на външен министър след
оставката на Румяна Желева.
• 20 януари 2010 г. - Аню Ангелов е новият министър на
отбраната.
• 7 април 2010 г. - Ана Мария Борисова поема Министерството
на здравеопазването, а Божидар Нанев се оттегля след обвинения в сключване на
неизгодни договори.
• 6 октомври 2010 г. - Стефан Константинов е новият министър
на здравеопазването.
• 18 декември 2010 г. - Божидар Димитров напуска поста на
министър без портфейл с ресор българите в чужбина.
• 18 май 2011 г. - Ивайло Московски сменя Александър Цветков
като министър на транспорта.
• 7 септември 2011 г. - Лиляна Павлова става регионален
министър.
• 30 ноември 2011 г. - Диана Ковачева наследява Маргарита
Попова в правосъдно-то министерство.
• 15 март 2012 г. - Десислава Атанасова е назначена за
четвъртия министър на здравеопазването.
• 15 март 2012 г. - Делян Добрев сменя Трайчо Трайков в
икономическото министерство.
• 30 януари 2013 г. - Става известно името на новия
образователен министър - Стефан Воденичаров.
Димитър Ганев
В. "Банкер"
Няма коментари:
Публикуване на коментар