Translate

понеделник, 15 ноември 2010 г.

Борисов е диагнозата на българския преход Защо ГЕРБ и лидерът й продължават да имат добър рейтинг, въпреки че не са демонстрирали особено добри управленски качества

Управлението на ГЕРБ е добър повод да се постави диагноза на българското обществено здраве като цяло. Да се види как се е отразил върху ценностната система на обществото преходът, който у нас продължава повече от 20 години.
Гръмката победа на Борисов на изборите през лятото на 2009 г. не беше кой знае каква новина. Преди него и Симеон Сакскобургготски и особено Иван Костов постигнаха дори по-впечатляващ резултат. Костов взе 137 мандата, бившият цар - 120, а Борисов - 116, които впоследствие с решение на Конституционния съд станаха 117. Особено интересен обаче е фактът, че генералът в момента има чувствително по-висок рейтинг от тримата си предшественици на "Дондуков" 1. Това показват социологическите изследвания, но дори те не са необходими на онези, които имат ясен спомен от политическата ни история през последните десетина години. Факт е, че Костов и Симеон, особено вторият, доста бързо се сгромолясаха в очите на обществото. Що се отнася до Сергей Станишев, той никога не се е радвал на особено голямо обществено доверие и стана премиер по-скоро по стечение на обстоятелствата.
Любопитно е, че според социолозите, ако днес има избори, ГЕРБ ще се представи горе-долу по същия начин, както преди година и половина. И това се потвърди донякъде от последните частични местни избори, на които от 6 села ГЕРБ спечели кметове в 4. А селата до скоро не бяха силните региони на партията.
Този факт е интересен и показателен, тъй като досега Борисов и хората му определено не са демонстрирали солиден управленски потенциал.
Напротив - в най-чувствителните сектори като здравеопазването, образованието и финансите, те нямат ясна стратегия и решенията им криволичат според обществените настроения. Проблемите не се решават, а се отлагат. Малкото непопулярни мерки, които се предприемат - като орязването на парите за майчинство и лишаването на хората от правото им да ползват отпуска, са безсмислени от финансова гледна точка, защото спестените пари са пренебрежим малко за бюджета, а и са противозаконни. Икономическата криза, с която правителството редовно се оправдава, пък изглежда не касае публичните разходи, които въпреки липсата на пари са по-големи от тези на неговите предшественици, които управляваха в по-добри времена.
Единственото, с което може да се обясни добрият рейтинг на ГЕРБ, очевидно е личната харизма на Борисов и демонстрацията на воля за борба с корупцията и престъпността. Тази воля засега се материализира в голям брой зрелищни полицейски акции, от които обаче все още няма съществен резултат във вид на присъди.
Лидерът на ГЕРБ няколко пъти смени свои хора само заради подозрения за корупция и конфликт на интереси. Депутатите му обаче не престават с опитите си да прокарат лобистки текстове в различни закони. Някои от тях бяха спрени с обществен натиск, други останаха скрити за широката публика. Очевидно е, че по този показател ПГ на ГЕРБ не се различава кой знае колко от мнозинствата преди нея. Не е ясно и как ще повлияе скандалът около имотите на основния борец срещу престъпността - вътрешния министър Цветан Цветанов, върху рейтинга на ГЕРБ. Засега никоя социологическа агенция не смее да зададе такъв въпрос на електората.
Разбира се, винаги трябва да се подхожда с резерви към данните на социолозите. Неведнъж сме ставали свидетели как те са се проваляли в своите прогнози. Често е имало и съмнение, че агенциите просто обслужват определен политически субект - например този, който е на власт. Но все пак не трябва да се подценява, че по време на прехода обществото стана особено чувствително към дефицита на справедливост, срещу който Борисов дава вид, че се бори. Точно този дефицит ни тормози повече от 20 години. И очевидно за момента той надделява над тревогите около бюджетния дефицит, за който бяхме позабравили в последно време.
Факт е също така, че в момента ГЕРБ няма алтернатива и това се усеща от избирателите. И засега те избират по-малкото зло - може и да са разочаровани от резултатите от управлението, но не виждат коя друга партия би се справила по-добре, а се страхуват да не стане още по-зле. Практиката обаче показва, че подобно "мъртво" вълнение обикновено взема своите жертви на изборите.
Любен Обретенов
В-к „Сега”

Няма коментари:

Публикуване на коментар