Втората половина на 80-те на миналия век, 5 май. В Дома на българо-съветската дружба на бул. "Евлоги Георгиев" тържествено събрание на столичните журналисти отбелязва празника на в. "Правда". Слово произнася софийският кореспондент на вестника, звучи възторжена възхвала на горбачовата перестройка и клеймене на застойната брежневска епоха. Аудиторията е повече от добронамерена, думите на оратора се възприемат почти като дисидентско откровение, защото - да не забравяме - официалната парола, дадена от самия Живков за отношението към перестройката тогава беше: "Да се снишим, докато отмине тази турбуленция". Освен това колегата от "Правда" е сладкодумен и прибягва до запомняща се алегория за застойните времена. Съветски боен кораб напуска ленинградското пристанище и се отправя на далечно плаване. За зла беда още в началото на пътешествието засяда в плитчина. На палубата обаче животът продължава, сякаш нищо не е станало. Моряците лъскат палубата, предвидените занятия се изпълняват стриктно, дневниците се водят, сякаш корабът се движи по предвидения курс, а не е заседнал безпомощно дни наред. Също като живота в Съветския съюз: имитира се активност, непрекъснато движение напред, фиктивно се изпълняват повели на партийни конгреси, отчитат се грандиозни успехи, които правят все по-близък деня, когато социализмът ще бие капитализма по всички показатели на развитие на икономиката и най-пълно задоволяване потребностите на трудещите се.
Защо ли се сещам за тази случка с близо четвъртвековна давност? Дали не е поради доста натрапчивите прилики с това, което наблюдаваме - какво ти наблюдаваме, направо се печем на тих огън от миналото лято насам...
Година и половина правителството бори кризата, горе-долу на всяко тримесечие министър Дянков съобщава, че измъкването предстои, първо през миналия април, после веднага след летните отпуски, после по Димитровден. Димитровден беше на 26 октомври, или може би Дянков е имал предвид Димитровден 2011, казва ли ти някой?
Води се титаническа борба с престъпността. Главната арена на тази борба е телевизията. Сгащват се "октоподи", "килъри", "нагли" и пр., и пр. Вече никой не би заложил и старата си шапка в бас ще пуснат ли сгащените или не. Облогът би могъл да бъде единствено след колко ще ги пуснат - след първото заседание на съда или след шест месеца. За битовата престъпност, от която най-вече страда редовият българин - ни дума, ни вопъл, ни стон: от разбит и ошушкан апартамент, от останал без ток град или квартал поради отмъкнати някой и друг километър кабели, от гола сеч плюс пребит горски филм от сериала на "Цветанов пикчърс" не става. Но имитацията на борба с престъпността е толкова убедителна, че дори чуждестранните зрители аплодират.
При корупцията имитацията доби по-различен аспект. Не се имитира борбата с нея, имитира се самата корупция, и то от тези, които взеха властта миналата година, яхнали вълната на народното недоволство, с обещанието да я преборят. Масларова била злоупотребила десетина милиона. На десетина милиона се изчислява стойността на имотите, придобити от шефа на СОС, герберския активист Андрей Иванов. Кой не си прави гаргара с инженерните познания на Ахмед Доган, донесли му милион и половина хонорар за консултации по хидропроекти. Бившият министър на вътрешните работи Емануил Димитров - от правителството на Костов, запитан в телевизионно предаване вижда ли някакви разлики между хонорара на Доган и хонорари също за консултантски услуги на Цветан Цветанов, отговори кратко и недвусмислено: "Има две разлики: в размера на хонорара и в темата на консултацията". Емануил Димитров е юрист и знае какво казва.
Но да се върнем на тичането на място. Три месеца се сваля ДДС, после 4 месеца се вдига. Накрая остана същото. Свалиха здравноосигурителните вноски с 2 процента, после ги качиха пак с толкова. Проглушиха ни ушите колко е важно да влезем в еврозоната и как правителството с мъдрата си политика аха-аха вече ни е довело до прага й. Като ни отрязаха, същият този корифей, който ни убеждаваше, че "с единия крак вече сме вътре", се извъртя на 180 градуса: чиста печалба било, че не сме влезли в еврозоната, как да не му е благодарен целокупният български народ.
Така че без Брежнев по брежневски се плицикаме в блатото на герберско-атакисткото управление, правителството сутрин взима решения, които след обяд отменя, а мнозинството в парламента и в двата случая аплодира бурно и с възгласи "Да живей!", също като на конгрес на БКП или на КПСС - забелязахме как с бурни аплодисменти и ставане на крака беше изпратено обяснението на Цветан Цветанов за произхода на имотите му.
И все пак някакво червейче на съмнението не спира да чегърта идиличната асоциация на България 2010 с движещия се уж по разписание, но заседнал всъщност съветски кораб, за който стана дума в началото. Ами ако не е просто и само заседнала съвсем близо до изходното пристанище България 2010? Няма пари за здравеопазване, режат парите за образование, пенсии и заплати замръзват, т.е. вървят надолу поради инфлацията, бизнесът закъсва поради порочността на финансовата политика, където и да чукнеш - дрънчи на кухо, ден след ден пробойните на кораба се множат, стават все по-широки. Какъв ти заседнал кораб, то си е жив "Титаник", устремил се към дъното.
Убеждават ни всекидневно, че са му намерили цаката на спасяването от корабокрушение - първи копки на магистрали.
То и Хитлер опаса Германия с магистрали, които и до днес се използват. Но не с магистралите, а с национална катастрофа се свързва името му в историята.
Константин Иванов
В-к „Дума”
Няма коментари:
Публикуване на коментар