Правителството сътвори план за реформи без реформи През 2020 г. бедните българи ще намалеят с четвърт милион, обещава кабинетът пред Брюксел

Дълго чаканата "Национална програма за реформи 2010-2013 г.", която трябваше да трасира пътя на България за бързо развитие до 2020 г., най-сетне е готова. Всяка държава от ЕС е длъжна да представи такъв план в изпълнение на стратегията "Европа 2020". В нашия план за реформи обаче реформи трудно могат да бъдат открити.

В проекта, който трябва да бъде одобрен от Министерския съвет и изпратен в Брюксел, е пълно с числа, таблици, графики и пожелания, но липсват ясни стъпки към решителни промени. Здравната реформа, заради която бяха сменени двама министри на здравеопазването, е напълно пренебрегната. На нея в 32-страничния документ е посветен скромен пасаж от 5 реда, който казва, че "разходите за здравеопазване през 2011 г. ще възлязат на 11.1% от общите бюджетни разходи" и че "липсата на възможност за отделянето на по-голямо финансиране предвид настоящата необходимост от фискална консолидация налага прилагането на мерки за повишаване на финансовата самостоятелност на сектора", но "това ще бъде подробно описано в Конвергентната програма на България за 2010-2013 г."

Реформаторският патос на "програмата за реформи" се изчерпва с декларации от сорта: "с оглед подобряването на ефективността на администрацията ще бъде въведен нов модел на заплащане на служителите, ориентиран към постигнатите резултати". Научаваме също, че "развитието на капацитета и предоставянето на нови и по-качествени услуги от Българската агенция за инвестиции, Агенцията за насърчаване на малки и средни предприятия и др. ще допринесе за подобряването на бизнес климата и за привличането на нови инвестиции". Макар че подобряването на бизнес климата трудно може да се съчетае с вдигането на осигурителната тежест от 1 януари догодина, което също е посочено в документа. Изброени са и най-последните решения за спасяване на пенсионната система, както и добре известните инфраструктурни проекти, за които България разчита на еврофондовете.

Програмата потвърждава, че през 2011 и 2012 г. т.нар. "швейцарско правило" няма да се прилага и пенсиите няма да се осъвременяват, увеличението на т.нар. "вдовишка добавка" се отлага за 2012 г., а обещаваните добавки за пенсионерите над 75 г. няма да ги има. Така планът за реформи става поредният документ, с който ГЕРБ се отрича от обещанията, с които дойде на власт - като сваляне на осигурителното бреме и подкрепа на доходите на най-възрастните българи. Оказва се, че вместо да прави смели съкращения и реформи в бюрократичната система и да реже разходи там, правителството ще пести от обещавани придобивки.

Според документа делът на бедните у нас е над средното европейско равнище, като през 2008 г. той е бил 21.4%, което означава 1.63 милиона души. При това 7.2% от бедните всъщност са работещи. Сред мизерстващите българи около 27% са хора на пенсионна възраст, 20% са под 18-годишна възраст, а 53% са в трудоспособна възраст. Целта е до 2020 г. живеещите в бедност да бъдат намалени с 16%, или с 260 хил. души, но не става ясно как ще стане това.

Големите цели за България до 2020 г.:

- заетостта сред населението на възраст 20-64 г. да достигне 76% (сега е около 60%);

- живеещите в бедност българи да намалеят с 260 хиляди;

- преждевременно напусналите образователната система да бъдат сведени до 11%;

- висшистите във възрастовата група 30-34 г. да са поне 36% (при 29% сега);

- 16% от потребената енергия да е от възобновяеми източници (в момента е около 12%);

- енергийната ефективност да се повиши с 25%;

- разходите за наука и развойна дейност да достигнат 1.5 % от БВП.

Юлиана Бончева

В-к „Сега”