петък, 19 октомври 2018 г.

Около 11 млрд. лв. са нужни за пътната безопасност у нас


Ограничителните и интелигентни пътни системи са гаранция за по-голяма безопасност на шофьори и пътници, за по-малко поражения на превозните средства и най-важното е, че те спасяват човешки животи

непрвилн пставена мантинела на магистрала Тракия-рискова за шофьорите
Сред елементите на пасивната пътна опасност са, липсващи или поставени не на място знаци, изтрита маркировка, неправилно поставени мантинели, обрасли пътища с трева, стърчащи клони и др. Инвестициите не са големи и се оценяват на близо10.5 млн. лв. за поправянето им, което би довело до намаляване на катастрофите и жертвите на пътя и за да станат напълно безопасни магистралите и пътищата от първи до трети клас. Безспорно са необходими инвестиции за повишаването на пътната безопасност. Наложително е, както да се подмени настилката, така да се обезопасят мантинелите, пътните знаци, стълбовете и крайпътните дървета. Ограничителните системи за пътната част и за съоръженията, предпазните елементи за мотоциклетисти, са средство имащо за цел увеличаване безопасността на пътната инфраструктура и намаляване на жертвите от ПТП.
Необходимо е още при всички рехабилитации и текущи ремонти, ограничителните системи да бъдат подменяни с нови, отговарящи на всички Европейски норми, съоръженията, точковите препятствия и опасностите от I-ва категория трябват да бъдат целево финансирани и отремонтирани във възможно най-кратки срокове,
и др., съобщи д-р. Николай Иванов, председател на ББАПБ на семинар по пътна безопасност - част от европейския проект RADAR (с продължителност 36 м - 01 юни 2018 г/ 31 май 2021 г.), чиито фокус е да направи оценка на риска по пътищата в Дунавския регион, с цел да се намалят смъртните случаи в резултат на ПТП. В него участват 11 държави, сред които е и България.
Катастрофите в Дунавския регион се оценяват на повече от 2% от регионалния БВП! В 14 от страните в Югоизточна Европа 60-70% от междуградските пътища са категоризирани като пътища с висок или много висок риск по отношение на пътната безопасност. Защото това, което се случва в реалния свят е, че много хора биват убивани при тежки наранявания по пътища с една или две звезди.
Резултатите от европейския проект SENSOR за оценка риска на пътя, предхождащ RADAR, (проведен в 14 държави от Югоизточна Европа - Гърция, Словакия, Унгария, Словения, Молдова, Сърбия, Македония, Босна и Херцеговина, Хърватия, Албания, Черна гора, България, Румъния и Украйна) са красноречиви:
-У нас над 70% от проверени 641 км. са рискови т.е. с оценка по-малка от три звезди, при максимални пет т.е. това е оценка за черни, недобри пъти;
-По загинали на пътя сме на второ место в ЕС, след Румъния – 98 на 1 млн. души;
В Сърбия и Македония смъртността вследствие на катастрофи е около 80 на 1 млн. души, а в Исландия, Швеция, Великобритания, Малта, Холандия тя е под 40 на 1 млн. души.
Това налага да се направи оценка на състоянието на цялата републиканска и общинска пътна мрежа в страната, т.е. да  се организира пълна инвентаризация на всички пътни елементи в страната, което ще осигури ясна картина на състоянието на пътната инфраструктура. Освен това е необходимо да се оцени риска от смъртност и нараняване по пътищата. Също така трябва да се изготви план за ремонт, рехабилитация и поддръжка на цялата инфраструктура в страната с визия за период от 10-15 г.,като се използва целия наличен ресурс в държавата-проектанти, пътни специалисти и експерти, одитори по пътна безопасност, както и представители на браншови организации и сдружения.
Председателят на ББАПБ изрази надежда с RADAR да успеят да постигнат някои от тези цели, тъй като икономическите и социалните разходи за катастрофи и наранявания са опустошителни не само за семействата на жертвите, но и за цялото общество, а по-безопасната пътна инфраструктура ще спаси животи и ще подобри БВП, на страните от югоизточна Европа. Защото крайната цел е – безопасни водачи, безопасни превозни средства и безопасни пътища.
Сега лошите пътища водят до 19 пъти повече загуби на 1 км. от пътно-транспортни произшествия.
Освен погубените човешки животи, загубите за държавата са огромни – лечение, инвалидизация, работен потенциал и др.
Ако бъде въведена интегрирана информационна система за анализ, планиране и контрол (ИИСАПК) ще се снижат разходите за поддръжка с 30%, тъй като с LED пътни знаци ще се ограничава скоростта при натоварен пътен трафик; с метеорологични станции ще се измерва скорост и посока на вятъра, температура и влажност на въздуха, слънчева радиация, тип, интензивност и количество на валежите; с трафик камера ще се отчита скоростта на превозните средства; ще се извършва-визуален мониторинг на пътните условия, ще се полза паспортизацията на пътищата (
информация за всички знаци, маркировка, мантинели, предпазни съоръжения, шумозаглушителни огради, ще има връзка със съществуващата Географска информационна система (ГИС) на АПИ и т. н.
Целта на ИИСАПК е да се създаде система, която да събира информация от всички информационни системи (ИС) на АПИ и външни ИС, които имат отношение към експлоатацията и финансиране на републиканските пътища и пътната безопасност.
На база на събраната и въведена информация ще могат да се правят анализи, отчети, графики, планиране и др. В системата ще се отразяват всички мероприятия-въвеждането в експлоатация на новите пътища, рехабилитациите, текущите и локални ремонти,
поддържането, зимното поддържане, подновяването на маркировка и знаци и др.
В ИИСАПК ще бъде наличен модул за връзка с КАТ като в реално време ще постъпва информация за всяко настъпило ПТП - за пострадали хора, за вида на превозните за причините на катастрофата и др., поясни инж. Калин Калчев, от ББАПБ.

Няма коментари:

Публикуване на коментар