Доц. д-р Светослав
Ханджиев, председател на Българската асоциация за изследване на затлъстяването
и съпътстващите го заболявания и изпълнителен член на борда на Европейската
академия на науките по хранене:
-Няма вредни продукти. По-скоро има нездравословни
хранителни режими.
Не може да се говори за нездравословни храни, както и не е доказано, че някои храни водят до диабет или затлъстяване.
Не може да се говори за нездравословни храни, както и не е доказано, че някои храни водят до диабет или затлъстяване.
Храненето може да бъде полезно само, когато е максимално
разнообразно, защото така то е балансирано. Важно е човек да няма дадено
заболяване. Тогава препоръчваме или
забраняваме дадени хранителни продукти в зависимост от много различни фактори,
като индивидуално здравословно състояние, възраст, двигателната култура.
На трапезата ни трябва да има всичко – белтъчини, въглехидрати,
плодове, зеленчуци, месо, риба, мазнини, витамини и т. н. Естествено мазнините е необходимо да са в ограничени
количества, а за предпочитане е зехтинът
За солта, брашното и бялата захар сме говорили нееднократно
и сега няма да се спираме на тях.
У нас въпреки, че храненето ни се доближава до
средиземноморската диета, която се счита за здравословна и предпазваща най-вече
от сърдечно-съдовите заболявания, консумацията на риба все още е изключително ниска.
Не бива да забравяме, че вечерното преяждане води до
сърдечно съдови инциденти и до нарушения в обмяната на веществата. Инфарктите,
инсултите се получават най-често именно след вечерни преяждания и препивания.
Храненето непосредствено преди сън е изключително вредно.
Най-добре е да се спазва максимата закусвай кралски, обядвай богаташки и
вечеряй бедняшки. Много мъдрост има в нея.
Важно е да се
предприеме профилактика на затлъстяването още в ранна детска възраст, когато се
формира броят на мастни клетки и се определят хранителните навици. Изключително
важно е развитието на организма от зачеването до 2-годишна възраст, така че
една бременна жена не бива да качва повече от 14-15 килограма мах.20 кг по
време на бременността си.
58 процента от
българите обаче са с наднормено тегло, 24% са със затлъстяване, а само 21
процента правят препоръчителните 10 хиляди крачки на ден, които се равняват на 3-4
километра.
По брой на сърдечно-съдови заболявания, които са свързани с
наднорменото тегло, страната ни се нарежда на едно от първите места в Европа и на 5 по детско затлъстяване.
Децата у нас са на
челно място в Евросъюза по стоене пред телевизор и компютър. В Холандия те
гледат телевизия или играят на компютър 17 часа на седмица. Във Франция - 20,
Румъния 23, а в България - 26 часа седмично или по 3-4 часа дневно.
Същевременно 25% от децата между 11 и 17 години у нас не се занимават със
спорт, което ги прави склонни към затлъстяване, а оттам и към хронични болести.
Липсата на детски
площадки за игри, съвременните технологии и нездравословното хранене са
водещите причини за тази тъжна тенденция. За да излезем от нея е необходимо децата,
освен да се хранят балансирано, да имат условия за спорт и движение,
включително и като се увеличат часовете по физкултура.
До момента няма проучване,
което научно да доказва, че консумацията на определени храни и напитки водят до
затлъстяване или диабет тип 2.
Смятам, че идеята
на Министерство на здравеопазването за въвеждане на данък „вредни храни“
е неефективна мярка за справяне с проблемите на наднорменото тегло и
затлъстяването в България. Ако няма
вредни храни, има ли смисъл от данък върху вредните храни?
Като водещи в борбата с наднорменото тегло трябва да бъдат информационните
кампании, насочени към родителите, които имат основна роля при формиране на
хранителните навици и ползите от
спорта на своите деца.
------
Нездравословното хранене е причина за 10,8% от смъртоносните
заболявания, което е повече от
тютюнопушенето. За това предупреждават експерти по обществено здраве във Великобритания.
Според специалисти
по хранене сред най-вредните храни, най-често консумирани у нас са: майонеза,
кетчуп, маргарин, кренвирши, пастет, чипс/пържени картофи, бяла
захар/изкуствени подсладители, вафли/пасти/кроасани, безалкохолни и разтворими напитки,
солети, соленки, бързи закуски, пушени меса, енергийни напитки и храни,
съдържащи съставката мононатриев глутамат.
Няма коментари:
Публикуване на коментар