Нищо не се е променило за тези 26 години. Сори, напротив
станало е даже по-зле…
Но аз съм тук, защото:
1.Умирам
от удоволствия да си гледам в краката на всяка крачка по улиците, за да не
настъпя нечия храчка, сопол или лайно, пардон казано по по-културному за
последното-фекалия;
2. Кеф ми е да ходя навън и да гледам как спирките са потрошени, опикани и покрити с разни-безобразни надписи извинете - графити;
3. С радост наблюдавам как от балконите или от колите безнаказано „гражданите” изхвърлят боклуците си;
4. Иде ми да се разплача от умиление когато в градския транспорт, където сме си по-близки и от сардели в консервна кутия, ми замирише на чесън, пот и ракия, а всичко наоколо е мръсно, смрдящо и неизмито;
5. Гот ми е, когато някой не на себе си и не по-своя вина (психично болен, пиян или заядливо луд) тормози, обижда или бие друг-обикновено българите само гледат, докато циганите се защитават ама яко-евала за което;
6.Супер ми е, когато се качвам в градския транспорт – висок и на качване и на слизане – абе няма защо да се чудя как да си доувредя още и без това увредения от детството ми ляв крак-приликите тук са случайни… Не говоря за възрастните-тях кой ли ги бръсне за слива, както се казва-кучета ги яли..;
7. Омръзна ми да чета как този окрал това, онзи внесъл наркотици за еди колко си млн./млрд., другият оставил в цели региони хората без препитание, ама не те, а циганина Пешо е в затвора, за това, че откраднал 3 кг. месо да си нахрани децата, докато ония другите си пекат дупетата на разни екзотични плажове и си живеят като дерибеи у нас- за което четем със „завист” и благоволение във всички вестници, не само в жълтите;
8. Разтапям се от удоволствие, когато се правят какви ли не показни и звучни акции като „Наглите”, „Червеите” и т. н., но които си остават прах в очите на слепите, а го отнасят реално бедните и най-вече инвалидите, ама ония истинските, които са по-малко от фалшивите и от чиито пенсии най-вече се реже кървавият дан. Ама както се казва гарван гарвану око не вади…и преди и сега…;
9. Просълзявам се като чета, че този бил доносник, оня сътрудник на службите, трети от ДС от 1,2,3…-все на ползу Родину. Ама излиза, че само аз, а и някои други „будали” т. е не наши хора сме вода ненапита, чак ме хваща яд, че съм „пропусната”ама като се замисля - а бе не ставам за това-пряма и бързорека съм и не напразно е казано, че от всяко дърво свирка не става, така си е и съм благодарна, щото иначе можех и в кафеза да съм-преди де…;
10.Удовлетворена съм, че и сега не се гледа на човека като на професионалист-на качествата му, а пак на това, чии човек е-на кого си, от кои си... Що НПО-та се появиха, във всички сфери-това е друга ракия, извинете-тема, но някои от тях продължават да работят по стария приом с „тоя или оня списък”, с „тия или ония хора-нашите”, без да се замислят, че така отблъскват работещите честно хора…;
11. Жестоко ми е, че ядем супер старо месо, от нечии резерви, че храните са бъкани с ГМО-та, че сиренето и кашкавала не са узрели т. е. всичко е яко вредно, че парите ни за ток, вода, телефон, храна и дрехи отиват за пенсионерите и хората, но не нашите, а извън моята „Родина”;
12. Размазващо ми е, че като мен много други в страната не ползват парно, но целокупно плащаме за някакви тръби, които не по-наша воля са в имотите ни, плащаме за тях като за световно, докато други в т. ч и много от богатите не плащат своето, защото просто няма Държава…;
13. Густо ми е, като слушам/чета как в нашето вече „димократично” общество някои твърдят, че са защитници на инвалидите пардон-на тези в неравностойно положение по европейски…Ама недай си боже, ако по повод (да не помислите ей така без причина) кажеш на някой от тях, че ти си точно такъв човек-носят ти вода от десет кладенеца, за да те „отсвирят” и даже нагличко те обвиняват, че ти спекулираш с това, за лична изгода. Боже, как да не се кефиш и защо да ти е унизително от появилите се навсякъде около нас говорители-защитници, на най-уязвимите хора. Ама сит на гладен що да верва бе…
Колко много години надежда, колко много години преход – разграбване, колко много погубени съдби и животи, колко мнооого напуснали и напускащи още страната ни. В „няма такава държава-България” вече няма нищо освен вечните едни и същи депутати, с малки изключения на назначените послушковци, които как не се накрадоха и как не оставиха глътка въздух на тоя окаян, беден, обруган, както никога български народ. Все едни и същи „лица-мутри чак да ти се доповръща…
Е, как да не си горд, че живееш тук и сега в България, където не можеш да си намериш работа, ако си ничии човек или над 40 год. и където на почит е чалгата, а звезди са разни-безобразни миски, мутри и очевадни крадци от прехода, а и от сега.
Е, как да не си тук, как да не си жив – да гледаш, да се чудиш и да плачеш, а бе да се смееш, защото, който се е смял той е оцелял…А смехът, понякога горчи като отрова, ама нейсе…
2. Кеф ми е да ходя навън и да гледам как спирките са потрошени, опикани и покрити с разни-безобразни надписи извинете - графити;
3. С радост наблюдавам как от балконите или от колите безнаказано „гражданите” изхвърлят боклуците си;
4. Иде ми да се разплача от умиление когато в градския транспорт, където сме си по-близки и от сардели в консервна кутия, ми замирише на чесън, пот и ракия, а всичко наоколо е мръсно, смрдящо и неизмито;
5. Гот ми е, когато някой не на себе си и не по-своя вина (психично болен, пиян или заядливо луд) тормози, обижда или бие друг-обикновено българите само гледат, докато циганите се защитават ама яко-евала за което;
6.Супер ми е, когато се качвам в градския транспорт – висок и на качване и на слизане – абе няма защо да се чудя как да си доувредя още и без това увредения от детството ми ляв крак-приликите тук са случайни… Не говоря за възрастните-тях кой ли ги бръсне за слива, както се казва-кучета ги яли..;
7. Омръзна ми да чета как този окрал това, онзи внесъл наркотици за еди колко си млн./млрд., другият оставил в цели региони хората без препитание, ама не те, а циганина Пешо е в затвора, за това, че откраднал 3 кг. месо да си нахрани децата, докато ония другите си пекат дупетата на разни екзотични плажове и си живеят като дерибеи у нас- за което четем със „завист” и благоволение във всички вестници, не само в жълтите;
8. Разтапям се от удоволствие, когато се правят какви ли не показни и звучни акции като „Наглите”, „Червеите” и т. н., но които си остават прах в очите на слепите, а го отнасят реално бедните и най-вече инвалидите, ама ония истинските, които са по-малко от фалшивите и от чиито пенсии най-вече се реже кървавият дан. Ама както се казва гарван гарвану око не вади…и преди и сега…;
9. Просълзявам се като чета, че този бил доносник, оня сътрудник на службите, трети от ДС от 1,2,3…-все на ползу Родину. Ама излиза, че само аз, а и някои други „будали” т. е не наши хора сме вода ненапита, чак ме хваща яд, че съм „пропусната”ама като се замисля - а бе не ставам за това-пряма и бързорека съм и не напразно е казано, че от всяко дърво свирка не става, така си е и съм благодарна, щото иначе можех и в кафеза да съм-преди де…;
10.Удовлетворена съм, че и сега не се гледа на човека като на професионалист-на качествата му, а пак на това, чии човек е-на кого си, от кои си... Що НПО-та се появиха, във всички сфери-това е друга ракия, извинете-тема, но някои от тях продължават да работят по стария приом с „тоя или оня списък”, с „тия или ония хора-нашите”, без да се замислят, че така отблъскват работещите честно хора…;
11. Жестоко ми е, че ядем супер старо месо, от нечии резерви, че храните са бъкани с ГМО-та, че сиренето и кашкавала не са узрели т. е. всичко е яко вредно, че парите ни за ток, вода, телефон, храна и дрехи отиват за пенсионерите и хората, но не нашите, а извън моята „Родина”;
12. Размазващо ми е, че като мен много други в страната не ползват парно, но целокупно плащаме за някакви тръби, които не по-наша воля са в имотите ни, плащаме за тях като за световно, докато други в т. ч и много от богатите не плащат своето, защото просто няма Държава…;
13. Густо ми е, като слушам/чета как в нашето вече „димократично” общество някои твърдят, че са защитници на инвалидите пардон-на тези в неравностойно положение по европейски…Ама недай си боже, ако по повод (да не помислите ей така без причина) кажеш на някой от тях, че ти си точно такъв човек-носят ти вода от десет кладенеца, за да те „отсвирят” и даже нагличко те обвиняват, че ти спекулираш с това, за лична изгода. Боже, как да не се кефиш и защо да ти е унизително от появилите се навсякъде около нас говорители-защитници, на най-уязвимите хора. Ама сит на гладен що да верва бе…
Колко много години надежда, колко много години преход – разграбване, колко много погубени съдби и животи, колко мнооого напуснали и напускащи още страната ни. В „няма такава държава-България” вече няма нищо освен вечните едни и същи депутати, с малки изключения на назначените послушковци, които как не се накрадоха и как не оставиха глътка въздух на тоя окаян, беден, обруган, както никога български народ. Все едни и същи „лица-мутри чак да ти се доповръща…
Е, как да не си горд, че живееш тук и сега в България, където не можеш да си намериш работа, ако си ничии човек или над 40 год. и където на почит е чалгата, а звезди са разни-безобразни миски, мутри и очевадни крадци от прехода, а и от сега.
Е, как да не си тук, как да не си жив – да гледаш, да се чудиш и да плачеш, а бе да се смееш, защото, който се е смял той е оцелял…А смехът, понякога горчи като отрова, ама нейсе…
Няма коментари:
Публикуване на коментар