100 дни правителство преди, 100 дни сега открийте разликите

Недоверието за кабинета „Орешарски" за същия срок бе много по-ниско от това на сегашния

Как звучи това към стотния ден на второто правителство на Борисов недоверието към него е по-силно от това към правителството на Орешарски, пак към стотния му ден.

Не е за вярване? Ето данни на "Алфа Рисърч" (любимата на Борисов Боряна Димитрова - "на нея най-много й вервам"): към 29 януари вторият кабинет "Борисов" се ползва с доверие от 24%, срещу 36% недоверие.

Кабинетът "Орешарски" към стотния си ден, според същата агенция "Алфа Рисърч", има 23% одобрение срещу 29% неодобрение. Тогава такива са настроенията след 80 дни протести с искане за оставка, а сегашното правителство има и пълен медиен комфорт.

Първите 100 дни на предишното правителство бяха посрещнати на нож след скандалния опит за назначение на Пеевски за шеф на ДАНС. Поради бурната реакция той веднага се оттегли, но протестите продължиха и се развиха в пърформанси и окупации.

Орешарски посрещна своя стотен ден като премиер с ограден парламент, кордони от протестиращи, които искат да спрат колата му и да направят и те не знаят какво с него.

Тогава стоте дни на Орешарски бяха оценени като „100 гафа"

В специален сайт "Но-решарски" бяха изписани още 99 гафа, освен този с Пеевски.

Сега вторият кабинет на Борисов навърши 100 дни. Няма протести, няма 100 гафа. Парламентът не е ограден, никой не го окупира с извадени тротоарни плочки и боклукджийски кофи, за да иска оставка. Никой не пресреща колата на премиера. Въпреки сходните данни за доверие и недоверие към правителството.

Уж обективният в. "Дневник" през 2013 г. направи инфографики със снимки и календар на гафовете на правителството. Сега същият вестник не забелязва гафове и влезе в ролята на един по-модерен в. "Работническо дело", който пропагандира правителството пусна фотогалерия със снимки на премиера, министрите и цитати от Борисов като на Тодор Живков.

(За ролята на в. "Работническо дело" в днешни условия претендират един от друг по-старателно "Телеграф", "Преса", "Стандарт", "Труд" и "24 часа", но те обслужват по правило всяко правителство).

Както се изрази старият писател дисидент Марко Ганчев по време на протестите през 2013 г. - това е "непризнаване на изборните резултати" от т.нар. десни. Сега те са управляващи, а опозицията признава изборните резултати, затова цари спокойствие.

Т.нар. протестиращи от лятото на 2013 г. сега са доволни. Основната движеща сила сред тях бяха привържениците на Реформаторския блок и на ГЕРБ. Сега те управляват в коалиция. Каквито и да са стоте дни на правителството, те не протестират, не възразяват, дори да има гафове.

През 2014 г. същите протестиращи и реформатори посрещнаха истерично новината че Орешарски изтегля нов външен заем (чрез ценни книжа) от 1 млрд. лева, предназначен основно да се изплати падеж по предишен дълг. Имаше драматични изказвания в студии на телевизии как този дълг ще го плащат децата ни, плакати на площада и т.н. Сегашното правителство изтегли само миналата година 4,5 млрд. лева нов външен дълг, а тия дни машинката за гласуване в парламента даде право на правителството да изтегли още 16 млрд. лв. Сега няма протести, че ще ги плащат децата ни.

Икономисти от Реформаторския блок, които остро критикуваха нов дълг от 1 млрд., сега оправдават нов дълг от 4,5 млрд. лв. плюс 16 млрд. И дори обясняват (Мартин Димитров), че за това са виновни предишните (съвсем в стила на

Борисов).

Преди по-малко от година сегашният премиер Борисов по повод едномилиардния заем обяви, че управляващите водят страната към фалит, гръцки вариант и т.н. Сега опозицията на Борисов казва същото за него, но заемът е несравнимо по-голям, без да се виждат възможности за увеличаване на приходи в бюджета, без разходите да намаляват.

Борисов спокойно може да изпее един рап към Орешарски: "Заемите ми са много по-добри от заемите ти".

На стотния ден на сегашното правителство става все по-очевидно, че протестите, които уж не искаха да доведат пак Борисов, всъщност точно това искаха да направят.

Реформаторите, които отначало декларираха, че не искат Борисов за премиер, после приеха да влязат в коалиция с него и да му станат патерица, заедно с още две партии, които те също не приемаха. И сега говорят за успехите на правителството и неговата стабилност.

Сегашното правителство дойде с приказки за нов морал и с плакати на протестиращи с портрети на Пеевски и Борисов и надписи "Не сме против туй, за да се върне онуй".

Сега Реформаторският блок, когото протестиращите лансираха като алтернатива, участва с министри в управлението. И въпросните министри са по-неубедителни от министрите на ГЕРБ, представят се с неадекватни инициативи или изказвания. По-силна подкрепа има само здравният министър Москов, но тя е основно расистка, а не поради рационални или други основания.

Иван Бакалов

В.”Дума”