Translate

четвъртък, 19 февруари 2015 г.

Чака ни едно голямо нещо. Не питайте какво


Без да губи време, новата власт обрисува ново светло икономическо бъдеще


Макар и свикнала да се определя като най-бедна в Европа, България е с 10-15% по-богата от средното ниво в света. Този факт не омаловажава липсата на стопански напредък през последните години: лишени сме от собствени производства и модерни технологии и около нас
е щракнал „капанът на средните доходи".
Мъчна задача е да се излезе от зоната на посредствеността. Изискват се управленска приемственост и отделяне на големи ресурси за неблагодарни сфери като наука и образование. Много по-лесно е да се обясни на народа, че има Едно Голямо Нещо, което ни липсва. Постигнем ли го - и ще се оправим. Така финансовият министър Владиов Горанов съзря „политически консенсус" да приемем еврото колкото може по-бързо.
Всичко по реда си: първо НАТО, после ЕС, вече сме с единия крак в Шенген, остава да се присламчим към еврозоната... Въпреки че е трудно да се агитира за влизане точно когато южният ни съсед е на крачка от излизането. Вътрешните възражения са дори повече: държавният дълг набъбва като снежна топка, централната банка и финансовият регулатор са като пате в кълчища. Едва ли общата европейска валута е онова финансово нещо, което не търпи отлагане. Само че целесъобразността остава на заден план, когато същинската задача е народът да се вдъхнови за нови хоризонти.
Като става дума за еврозона, Гърция и дългове, министър Горанов се очертава като финансистът, който ще изтегли най-много външен дълг от името на България в цялата ни 13-вековна история. Второто правителство, избрано с мандата на ГЕРБ, си поиска фрапиращите 8 млрд. евро чуждестранно финансиране за периода до 2017 г. На практика това са реалните ни финансови нужди във връзка с покриването на бюджетни дефицити и рефинансиране на вече теглени заеми, но надигащата се вълна обществено недоволство е разбираема. Уж предпочитаме стабилната диета пред гръцките кулинарни изкушения, а сме на път гладни да платим цената, спестена на ситите. Ето защо са важни големите цели.
В предишното правителство въображението на народа беше поразено от мащабна инвестиционна програма, осъществяването на която щеше да накара и фабричните комини да пушат, и овошките да цъфтят. Няма нужда да уточняваме, че нищо от обещаната реиндустриализация не се сбъдна, но пък сега има реална опасност да бъде доведен докрай един на пръв поглед много по-скучен план. След като над окастреното икономическо министерство надвисна сянката на специалния съветник Владимир Каролев, не закъсня и програмата за разпродажба на последното, най-ценно държавно имущество. Говори се за приватизация първо чрез миноритарни дялове на огромните въглищни мини, на Националната електрическа компания, на водноелектрическите централи, дори и на АЕЦ „Козлодуй". Ако нещата се развият по този начин, мечтата на съветника най-сетне ще се сбъдне: ще кажем „довиждане" на държавата. Междувременно министър Божидар Лукарски дълбае в окопа на предшествениците си, виждайки основен приоритет в „подобряването на бизнес средата и намаляването на административната тежест".
Дотук идеята за разделяне на МИЕ и обособяване на енергийно министерство сякаш се оправдава. Много по-активна от икономическия си колега, министър Теменужка Петкова в изявите си успява да покаже разбиране на националните енергийни проблеми. За съжаление, в енергийното уравнение има твърде малко неизвестни. Затова отново е уместно да се прибегне до формулата за Голямото нещо. Газовият хьб днес се процежда през всяко медийно прозорче и кара пенсионерът да забрави страховете си за скъпия ток и парно.
Все пак от сегашното дясно и реформистко правителство дойде решение, заслужаващо да бъде включено в Червената книга на изчезващите български социални мерки. Замразяването на възрастта за пенсиониране за втора поредна година даде глътка въздух на най-обърканото и изстрадало поколение. Тепърва ще видим дали правителството ще намери смелост и за следващата крачка: да посегне на истинските виновници за милиардните дефицити в НОИ - фалшивите инвалиди и онези, които получават неоправдано право на предсрочно пенсиониране.
Десислава Танева, министър на земеделието и храните:
Направихме малки стъпки в правилната посока
Земеделските производители и бизнесът несъмнено може да дадат най-правилната оценка на работата ми и тази на моя екип за изминалите 100 дни управление. Смятам, че е видим нашият стремеж и усилията ни, които са насочени към максималното усвояване и получаване от страна на стопаните и бизнеса на финансовите средства, предвидени за тяхното подпомагане. Несъмнено пред нас стои предизвикателството да развиваме едно балансирано земеделие с висока добавена стойност, което води до осигуряване на работни места, по-висок стандарт на живот, както и повече приходи в държавния бюджет.
За изминалите 100 дни ние успяхме да внесем и да приемем конструктивни изменения в два много важни закона - за собствеността и ползването на земеделските земи и за подпомагане на земеделските производители, които са в основата на най-големия финансов инструмент за земеделския отрасъл, а именно директните плащания. Само за настоящата кампания средствата са в размер на над 1.4 млрд. лв. Другият основен приоритет пред нас е одобрението и стартирането на Програмата за развитите на селските райони, по която реално за 5-те години на прилагане до 2020 г. ние трябва да усвоим над 2.9 млрд. лв.
Ивелина Василева, министър на околната среда и водите:
Възобновихме плащанията от ЕК
Възобновени бяха плащанията от Европейската комисия и беше ускорено изпълнението на Оперативна програма „Околна среда 2007-2013 г.". В резултат на интензивната работа на МОСВ и на бенефициентите беше драстично намален рискът от загуба на средства, заради забавянето на програмата и спирането на плащанията през 2014 г. Оперативна програма „Околна среда 2014-2020 г." беше представена за одобрение от ЕК.
Стратегия в правосъдието
Най-големият успех, с който може да се похвали правосъдният министър Христо Иванов, без съмнение е приетата с голямо мнозинство в парламента стратегия за съдебна реформа. От опозицията обаче изразиха принципно несъгласие с някои постановки, свързани с работата на Висшия съдебен съвет. За да се реализират идеите в документа, екипът на Иванов тепърва трябва да ги превърне в конкретни законови промени, а най-вероятно и в поправки в конституцията и да осигури подкрепа за всяка от тях в НС.
Министерството започна работа и по цялостна концепция за промени в затворите.
Битка за постове в МВР и службите
В МВР мандатът започна с поредното шумно възмущение от корупцията в КАТ по повод видеозапис на пътен полицай, прибиращ рушвет. Министър Веселин Вучков се ангажира до март 120 патрулки да бъдат оборудвани със системи за видеонаблюдение, които да заснемат проверките на пътя. По последни данни с камери засега са окичени 10 автомобила.
Очаквано Вучков се зае приоритетно и с възстановяване на статуквото от първото управление на ГЕРБ. С промени в Закона за МВР ГДБОП отново беше извадена от ДАНС и върната в структурата на вътрешното министерство. В парламента обаче не се концентрираха върху проблемите, с които ще е свързана поредната рокада - как служителите ще бъдат върнати от по-високите заплати в агенцията към по-ниските в министерството, какво ще стане с текущите разработки и т.н. А се вторачиха в интригата дали ще бъдат сменени шефовете на служби - главният секретар на МВР, председателят на ДАНС и директорът на ДАТО - агенцията за подслушване. В закона беше оставена възможност и за двата варианта.
Насипни идеи в здравеопазването
Здравният министър Петър Москов нахвърля решителни планове в куп проблемни области - бавната бърза помощ скъпите лекарства, измамите в ТЕЛК, изкривените принципи на заплащане на лекарския труд, недостига на направления за специалисти, неплащането на здравни осигуровки и модела на осигуряване, постоянно генериращ дефицит. Тепърва от тези идеи ще се отсяват недомислените и прекалено драстичните от реалистичните и тези, които имат достатъчно подкрепа в парламента. Засега факт са само приети от МС две концепции - за реформа на спешната помощ и за централен орган за възлагане на обществени поръчки в сектор „Здравеопазване".

Димитър Събев
Сп. „Тема”

 

Няма коментари:

Публикуване на коментар