От 2016 г. в здравната система ще се финансират резултати

С цел затягане на контрола за средствата, които отиват за най-високо платените манипулации - тези, свързани със сърдечносъдовите заболявания, се планират промени в Закона за здравното осигуряване (ЗЗО). Съгласно тях се предвижда НЗОК да не сключва договори с инвазивните

лаборатории, които ненужно изследват здрави пациенти. Промяната трябва да влезе в сила от следващата година. Това стана ясно по време на дебата „Възможности за по-добро лечение на сърдечносъдовите заболявания“, който се състоя в парламента, под патронажа на председателя на 43-тото народно събрание г-жа Цецка Цачева.Форумът бе организиран от в. „Труд“, Дружеството на кардиолозите в България, Българското дружество по кардиохирургия и Българското дружество по интервенционална кардиология.

Модераторът на събитието проф. Генчо Начев, председател на Българското дружество по кардиохирургия, национален консултант по кардиохирургия и директор на столичната университетска болница „Св. Екатерина“, представи данни от проучване на „Алфа рисърч" сред 1026 души от януари, според което българите се страхуват най-много от онкозаблявания, диабет, ебола и ХИВ-вируса, боледуват от алергии, а умират най-често от сърдечносъдови заболявания.

Проф. Начев сподели и идеята си за налагането на т.нар. харт тийм (от англ. език – сърдечен отбор) от трима специалисти – неинвазивен кардиолог, инвазивен кардиолог и кардиохирург, които с консенсус да определят кое е най-подходящото лечение за всеки пациент със сърдечносъдово заболяване.

Статистиката сочи, че у нас близо 2 милиона българи страдат от високо артериално налягане, а 65,1% от смъртността в страната през 2013 година се дължи на сърдечно съдовите заболявания. Независимо, че постигаме намаляване на тези нива те остават 2 пъти по-високи сравнение със средноевропейските и са в пъти по-лоши отколкото с развитите държави. Затова специалистите се обединиха около идеята да създадат план за действие, чрез който тези случаи да намалеят с 20% до 2020 г.

Това е цялата философия на здравната реформа, а именно да се финансира резултат, заяви

здравният министър д-р Петър Москов. По думите му с новите промени в ЗЗО НЗОК вече ще има задължението да изследва и закупува при най-добри условия за пациентите медицински услуги от лечебните заведения. Това ще даде възможност на НЗОК да отсее с кои болници и клиники да работи оттук нататък, посочи той, като допълни, че преценката ще става с помощта на ясни критерии, сред които и резултатите от дейността на съответното лечебно заведение.

Установено е, че всяка пета или точно в 9 от 48-те инвазивни клиники у нас изследват пациенти със здрави съдове. Финансираните от касата кардиоклиники са се увеличили от 33 на 50 за пет години, като нарушения са открити при всички.

"Данни има за това, че 70% от изследванията в някои инвазивни (катетеризационни) лаборатории се правят върху здрави хора. Това означава, че тези изследвания са били заплатени с нашите пари - от нашите данъци и нашите вноски. Това е инвазивна процедура. Това означава още не просто допълнителен разход, а и възможност за сериозна увреда, включително инвалидизация и смърт. Резултатът трябва да е един от ясните критерии, по които касата ще разглежда работата на инвазивните лаборатории", коментира д-р Москов. Той акцентира, че от 2016 г. в здравната система ще се финансират резултати - дали една инвазивна кардиология ще сключи договор с касата, ще зависи от ефективността на приложеното лечение, удовлетвореността на пациента и дали извършваните интервенции са били наложителни.Здравният министър уточни, че за в бъдеще, ако има съмнение, че коронарография или изследване е направено на човек, без да е имал нужда т.е. без ясни критерии и симптоматика, ще се прави проверка и ако се установи нарушение здравното заведение няма да получи средства от НЗОК.

В промените на ЗЗО са заложени съвместни проверки на НЗОК, Агенция „Медицински одит" и БЛС.

Държавата и обществото ни дават достатъчно добро финансиране, а резултатите са далеч от европейските стандарти, посочи здравният министър. "Ако сериозна част от парите не отиват по предназначение и без резултат върху нашето здраве, то този кран трябва да бъде спрян", обобщи той добави още, че в момента тече промяна на регистъра на инвазивната кардиология.

"Има ред излишни неща и такива, които ги няма. В момента например липсва проследяването на пациента след поставяне на стент, не е ясно какво се е случило след като е преживял инвазивното изследване, получил ли е повторно оплакване, отишъл ли е на отворена хирургия, въобще какъв е здравният му статус", каза още д-р Москов.

Той обеща, ако се постигне консенсус, нормативно да се разпише функционирането на харт тимовете.

Стандартите в ЕС позволяват в клиниките по инвазивна кардиология да попадат не повече от 30% пациенти с неувредени съдове, а при нас нормата е задмината 2 пъти и половина. За да се избегнат подобни недопустими източвания, в някои държави от ЕС здравните фондове просто не плащат за подобни интервенции. А в Швейцария и Германия се покриват само 30% от така извършените дейности.

Проф. Начев съобщи, че в Европа има средно по една лаборатория за инвазивна диагностика на 250 хиляди души население, а в България са общо 48, което е многои никой не упражнява какъвто и да е контрол над тях. Това трябва да се промени, за да се спре системата за пране на пари в здравеопазването, заяви той.

По време на форума е стана ясно, че страната ни е в дъното на класацията по информираност на пациентите при вземане на решения за тяхното лечение. По този показател България се нарежда до Черна гора, Гърция и Босна.