при оказване на медицински услуги е записано в доклад,
публикуван от Центъра за зашита правата в здравеопазването (ЦЗПЗ).
В България системно се нарушава принципът за своевременност
на медицинската помощ при неотложни и внезапно възникнали спешни случаи. Голяма
част от оплакванията на хората са свързани със забавяне или отказ да се
изпращат екипи на СМП. Така напр. в София, Варна, Бургас, Пловдив линейките закъсняват
от 30 минути до няколко часа.
Здравни медиатори и неправителствени организации алармират и
за дискриминация на пациентите, свързани с възрастта или етническата
принадлежност - ако е в напреднала възраст, с тежко увреждане или ако е циганин
просто линейките не идват. Като основен проблем при хоспитализацията се явява информираното
съгласие на пациента. Наборът от унифицирана информация на хартиен носител не
съдържа данни нито за здравословния статус на пациента, нито за предлаганото
лечение, нито за лекуващия лекар или лекарски екип, нито за очаквания резултат
и евентуалните рискове от индивидуално подбраната лечебна стратегия.
Така наречената "Декларация за информирано
съгласие" се дава в приемно отделение на пациента или на придружаващите го
лица не от лекар, а от медицинска сестра или дори санитар.
В декларацията се съдържа клауза, че в хода на лечението
може да настъпи влошаване на състоянието и пациентът е информиран за това. С
този формален подход правата на пациента не са гарантирани, но всяка грешка на
лекуващия лекар или екип е предварително оневинена. Не са редки случаите,
когато пациентът вместо лечение получава увреда - основна или допълнителна,
която го инвалидизира или пък му причинява смърт. Още по-чести са случаите на
вътреболнични инфекции при хоспитализация и лечение в болница.
В доклада се посочва, че друг проблем е липсата на уважение
към личността на пациента и погазване на неговото човешко достойнство.
Проблемът е генериран от отношението на персонала в лечебните заведения към
спешните пациенти, към тежко болните пациенти, към пациентите по принцип и към
хората с увреждания.
Честа практика е, когато пациенти с инсулт или психическо
разстройство се връзват за леглата, под бинтовете да няма подложки и така
превръзките се врязват в ръцете и краката и нараняват болния. Освен това на
тези пациенти не се оказват грижи, за да се осигурят елементарни битови нужди -
да имат вода или храна, или да им се извършва тоалет, ако са в реанимациите и
спешните отделения. Това е в разрез с присъщите на всяко човешко същество ценности
като чест, достойнство, авторитет и е недопустимо поведение в хуманните правови
общества, за каквото претендира да е и българското, се посочва още в доклада.
По отношение на правата на пациентите в извънболничната
помощ се отбелязва, че палиативна грижа в България практически не се предоставя
в лечебните заведения за болнична помощ, нито от личните лекари, въпреки че в
Закона за здравето има текст, според който при нелечими заболявания с
неблагоприятна прогноза пациентът има право на палиативни медицински грижи. В
анализа се казва, че неизменният аргумент за отказ на лечебните заведения да
предоставят палиативна грижа е липсата на договор с НЗОК.
От ЦЗПЗ подчертават, че основните права на пациента са
разписани доста подробно в Европейската харта за правата на пациента. В
прилагането на правилата, записани в този документ обаче у нас са налице
проблеми.
Но те не са присъщи за частните лечебни заведения в
страната, където полаганата грижа там е значително по-добра, но за доста
ограничен кръг от пациенти.
Няма коментари:
Публикуване на коментар