Уставът на БЛС неправомерно „дописва“ Закона за съсловните организации на лекарите и лекарите по дентална медицина и на практика го нарушава

Според Закона за съсловните организации на лекарите и лекарите по дентална медицина (ЗСОЛЛДМ), на ръководни длъжности в органите на съсловните организации на лекарите и

зъболекарите нямат право да бъдат избирани „министри, зам.-министри, главни секретари на министерства, директори на здравни заведения“. Уставът обаче постановява друго: „Не могат да бъдат избирани и да заемат изборна длъжност (…) лица, които са: Министри, Заместник-министри, Главни секретари на министерства, директори на здравни и лечебни заведения с над 50% държавно участие.“ Така формулираният текст според д-р Тодоров оставя вратичка за директорите на общински и частни лечебни заведения.

„Практически с промените в т. 1 излиза, че всеки директор на Общинска или частна болница може да бъде избран в Управлението на БЛС и така да реализира двойна властническа функция върху колегите си, както и да придобие предимство при преговорите с НЗОК за своето ръководено Лечебно заведение пред другите“, отбелязва той в жалбата си до Константин Пенчев.

Проблем д-р Тодоров вижда и в чл. 20 и 20а от устава на съсловната организация, които разписват функциите на Националния и на Акредитационния съвет към БЛС. Според лекаря, по-сериозен е проблемът с Акредитационния съвет на съсловната организация.

„Там има спомената страна като участник в т.нар. Акредитационен съвет – СБМС – Съюз на Българските Медицински специалисти. Това е Юридическо лице с нестопанска цел в частен интерес, състои се от отделни лекари, специалисти, и дружествата по съответните специалности, а тези дружества са на практика други Юридически лица с нестопанска цел в частен интерес. С две думи СБМС се явява нещо като холдинг. Всички са регистрирани по Закона за Юридическите лица с нестопанска цел ЗЮЛНЦ. По този начин БЛС влиза в съюз с ЮЛ, и го записва като участник в орган, който не фигурира в закона. В същото време, членовете на партньора, по чл. 20А от сега действащия устав са задължително членове на БЛС, просто, защото закона ги задължава да са членове. Резултата е, че чрез членството в СБМС, може да се придобие директно влияние в органа по чл. 2ОА, а самия орган има правила за действие, които не са приемани от Събор, но за сметка на това имат задължително действие върху всички членове“, пише д-р Тодоров в жалбата си.

Същевременно, в Закона за съсловните организации не е предвиден съдебен контрол над взети решения от органите на БЛС, несвързани със санкции за лекари, посочва лекарят. Тази празнота в законодателството отчита и юристът проф. Огнян Герджиков. В свое становище по въпроса той прави паралел между начина, по който е уреден съдебният контрол над решения на организацията при адвокатите, и този при лекарите, като сравнението не е в полза на лекарския нормативен акт: „Очевидно е налице законодателен пропуск - единият закон се отнася до адвокати и те са успели да прокарат обжалваемост на решенията за избор. Докторите са скалпирали подобна уредба и затова оплакванията Ви са справедливи и същевременно е налице улица без изход“, пише проф. Герджиков до д-р Тодоров. Според него би трябвало да се инициира законодателна промяна в законите за съсловните организации от здравния сектор и да се допълни уредбата с процедура на обжалване на решенията за избор на ръководни органи. Той също така е категоричен, че уставът на БЛС е в нарушение на ЗСОЛЛДМ. 

www.zdrave.net