Да възстановиш спешно отделение, не е като да отвориш бакалия

Възстановяването на спешните отделения и спешните болнични комплекси (каквато идея се предлага), е добра стъпка, защото закриването им през 2007 г. по време на тройната коалиция, изглежда, беше грешка. Наистина в много страни се разработват модели за намаляване на напрежението върху спешната помощ чрез модерни процедури за сортиране по спешност и разпределяне на пациентите към различни дестинации и услуги. Но    в    България проблемът е, че такова    разнообразие от дестинации и услуги липсва, а спешната помощ,  която всъщност    е   доста скъпа, поема и натоварването от липсата на определени социални услуги за възрастни и хронично болни. Големият брой здравно неосигурени, за които спешната помощ е понякога единствен вход към системата за здравеопазване, също не облекчава ситуацията. Засега възстановяването на спешните отделения се появява като стратегическо намерение. Проблемът е, че Медицинските услуги са сложни и отварянето и затварянето им не е като при магазините в търговията на дребно. То струва много повече пари и става по-бавно. В страните от ЕС спешни отделения като правило има в университетските, регионалните и областните болници. Става дума за болници, обслужващи територии приблизително с размерите и функциите на нашите 28 административни области. Поне в 18 страни от ЕС спешни отделения има и в други болници, обслужващи по-малки територии от страната. На Първия конгрес по спешна медицина, проведен преди дни в София, е имало съгласие, според цитираните в медиите изказвания,че нивото на спешната помощ в някои области в България е по-добро, отколкото в някои страни в Европа. Тази констатация може да е вярна, ако имаме предвид компетентността на екипите, които пристигат на място и посрещат пациенти в болниците. Оставям настрана въпроса кога за пациента е по-добре да пристигнат по-бързо парамедици, отколкото по-бавно лекари, специалисти по спешна медицина. Ако гледаме обаче в по-широк план механизмите за превенция на спешни състояния и качеството на доболничната помощ, се боя, че оценката няма да е толкова благоприятна. Освен това проблемът не е, че в България може да има и места с по-добро обслужване от някои места в ЕС. Проблемът е, че има немалко места, на които не може да се гарантират минимални стандарти на здравните услуги.

– В големите градове достъпът до спешна помощ е осигурен, но има и немалко населени места, на които не може да се гарантират минимални стандарти на здравните услуги.

Боян Захариев

В. ”24 часа”