Има ли лек за боледуващото здравеопазване

Едва ли е новина, че в медицината трудно може да се докаже кой е крив и кой прав. Истината е, че много рядко можем да се чувстваме в сигурни ръце, когато попаднем в една средностатистическа българска болница. Нищо че обикновено лекарите смятат, че

са дали всичко от себе си. Сякаш пациентите са в лабиринт, от който няма излизане. Почти всеки ден слушаме за закрити болници, за липсата на кадри в системата, за остаряла техника, за ниско възнаграждение на медицинските служители. И няма как да не се запитаме има ли лек за боледуващото ни здравеопазване. Дори ресорният министър Таня Андреева вчера призна, че има моменти, в които се чуди има ли изобщо нещо, което е наред в системата. За капак само за няколко дни дете почина в столичен хотел, докато чака да пристигне линейка на Спешна помощ, а опериран мъж се събуди с разтворена рана. Тогава как да се доверим на здравната ни система? Много от българите дори смятат, че внасят напразно осигуровки, след като не получават качествено обслужване. Наскоро дори стана ясно, че 230 000 богати сънародници отказват да внасят пари за здраве, защото не смятат, че е необходимо.

Проблемите в сектора са много и те съвсем не са от днес. Напротив, те са се превърнали в нещо като хронична болест, която трудно ще бъде излекувана. До болка са ни познати последиците от изтичането на медицински работници. Отдавна сестрите в лечебните заведения не са достатъчни, тъй като заради ниските възнаграждения предпочитат да работят в други страни от Европейския съюз. Според статистиката заради мизeрните заплати около 1000 сестри всяка година напускат България, като най-много от тях заминават главно за Великобритания и Италия. При лекарите картината не е кой знае колко по-различна. Истината е, че медиците предпочитат да учат тук, но да работят в други държави. Така страната ни се лишава от най-способните си кадри, а болниците ни работят с персонал под санитарния минимум. Проблем е също така, че в чужбина заминават най-вече млади лекари, а у нас средната им възраст клони към предпенсионната.

Известно е, че идеална здравна система няма никъде. Но у нас качеството е под всякаква критика. Ниските възнаграждения са само едната страна на монетата. Другата е липсата на модерно здравеопазване, на елементарни консумативи за работа в лечебните заведения. Към всичко това трябва да прибавим и все по-ниското качество на медицинското образование, като в момента най-дефицитни специалности са патологията и спешната помощ. Напоследък пък лекарите все по-често се сблъскват с агресията на пациентите. Едва ли всичко това може да бъде поправено с магическа пръчка. Не можем и да се надяваме, че може да има министър с качествата на Хари Потър. Но наистина е нужен ясен план за действие с конкретни задачи, както твърди и министър Таня Андреева. Предизвикателствата са много. Тук не бива да се забравят и майчиното и детското здравеопазване, за които също е нужна ясна визия.

Никой не отрича, че лекарите наистина работят в тежки условия. Но нека не забравят все пак, че са избрали тази професия, за да служат на пациента. И поне от време на време да си припомнят Хипократовата клетва. Често се говори за това, че наши специалисти са изкарали по 4-5 години в Щатите и Япония, след което са се завърнали у нас. Не ни остава нищо друго, освен да се надяваме това да направят повече български лекари.

Ивайло Цветков Яна Йорданова

В. "Монитор"

.