Българите вече свободно могат да избират европейска държава, в която да се лекуват и оперират

НЗОК ще покрива част от средствата, които българските пациенти харчат за лечение в други държави членки на Европейския съюз

Съгласно Директива 2011/24/ЕС, за предоставяне на трансгранични здравни услуги, която влезе в сила на 25 октомври т.г., от 1 януари 2014 г. здравноосигурените българите ще може да получават извънболнична и болнична помощ по избор в ЕС без предварително разрешение от здравните власти у нас. Тази промяна в Закона за здравето приеха на първо четене единодушно депутатите. Реално новите права обаче ще влязат в сила, след като от МЗ "пусне" методика как и за какви дейности ще се плаща. Според МЗ има реален шанс свободният избор на лечебни заведения в ЕС да бъде факт от Нова година.

Пациентът ще има правото да избере държавата и частната клиника в ЕС, където да се лекува, стига и тя да е сключила договор със здравноосигурителна институция в своята страна. Той сам заплаща здравната услуга там, а след това може да потърси възстановяването им от НЗОК, съответно от МЗ, срещу фактура, при това само до размера, който се заплаща за същото лечение у нас като разликата ще остава за негова сметка.

Правилото ще е валидно за здравните услуги, които са включени в пакета дейности, финансирани от бюджета на НЗОК. В закона са разписани само няколко строго регламентирани случая, в които касата може да откаже бъдещо плащане.

Когато става въпрос за специфично и скъпо лечение, което изисква по-дълъг болничен престой ще бъде необходимо пациентът да получи предварително разрешение от здравните власти.

За какви здравни дейности и медикаменти ще се налага такова искане, ще бъде определено в наредба, която според здравния министър д-р Таня Андреева вече е готова.

Допълненията в Закона за здравето предвижда и създаването на национален регистър на пациентите с редки заболявания. Условията и редът за регистриране на редките заболявания ще се определят с наредба на министъра на здравеопазването.

Със законопроекта се предлага промяна и в Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина. Изменението е свързано с разпоредбите на Директива 2011/24/ЕС за признаване на медицински предписания в друга държава членка.

В законопроекта се съдържат и определени текстове, засягащи безопасността на козметичните продукти.

Директивата 2011/24/ЕС не се отнася за дългосрочни грижи, трансплантация на органи и обществени програми за ваксинация. Директивата не отменя и правата, които дава европейската здравноосигурителна карта за медицинска помощ в спешни случаи, те остават същите и са гарантирани.

Същото важи и за други неотложни дейности като химиотерапия, хемодиализа, кислородотерапия.

Над 35,5 млн. лв. са платени от НЗОК за медицинска помощ в чужбина за 2012 г. От тях 224522 лв. са отишли за възстановяване на разходи на българи, които са си платили за медицинска помощ при престой в страни от ЕС. Останалите пари са за спешна помощ и планово лечение в чужбина.

Българите се лекуват най-често в Белгия, Германия, Франция, Испания, Австрия и Швеция, сочат данните на НЗОК.