Българският политик все още не владее изкуството на словото така, че да е
еднозначен, категоричен и безспорен, и много често в политическата реч
има отклонения от книжовноезиковите норми. Това заяви в Националния
пресклуб на БТА Надежда Сталянова - преподавател по български език в
Софийския университет "Св. Климент Охридски". На пресконференцията беше
представено изследване на СУ за предизборната реч на политиците и за
речта на българските евродепутати, съобщава БТА.
Преподавателите от СУ дадоха примери за неуспешни опити за образност,
използвани от политици в предизборната кампания. Сред тях е и употребата
на умалителни форми с експресивна функция - "Цветанов съм го гледал в
очичките" /Бойко Борисов/, "Всеки преди да пусне бюлетинката" /Стефан
Данаилов/, "Тази бедна държавица" /Волен Сидеров/.
Езиковедите представиха и примери за отклонения от книжовните норми в
речта на политиците. Диалектна редукция на "е" в "и" се използва от
Татяна Дончева - "все ощи", "данъцити", от Десислав Чуколов -
"дикември", "след осимдисет и дивета година". Проблеми с променливото
"я" преподавателите в СУ са установили отново при Татяна Дончева -
"тяхните началници", и при Бойко Борисов - "щеха, са се сляли". Друга
неправилна книжовна употреба е замяната на окончанието "- ох" с
"-ъх/-ах/ при глаголи от минало несвършено време" - "Хората се възмутиха
и не излязаха да гласуват", "Написах, подписах и отнесах". Тези примери
са от изказвания на Мая Манолова. Преподавателите дадоха и примери за
неправилна употреба на бройната форма - "ЦИК има 21 члена. Комисия с 9
члена" при Михаил Константинов, "30 кмета" - Цветан Цветанов, "200
депутата" - Цецка Цачева.
Владислав Миланов - преподавател по съвременен български език и езикова
култура в СУ, каза, че 38 процента от българските политици не могат
коректно да произнесат думата "министър-председател", когато трябва да
бъде членувана. Това са правоговорни норми, които учителите изискват от
учениците в средното училище, посочи езиковедът.
В изследването установихме, че телеграфно изчитане на експертна
информация се използва често от депутати и министри в Народното
събрание, както и от българските евродепутати в ЕП, каза Надежда
Сталянова.
Владислав Миланов коментира също, че преподавателите от СУ вече не е
нужно да ходят на теренни проучвания, когато подготвят дадено изследване
за българския език, защото в парламента може да се събере достатъчно
материал.
Darik News
Няма коментари:
Публикуване на коментар