Translate

понеделник, 20 май 2013 г.

Хирург „три в едно”се върна от Германия, но чиновници не признават дипломите му


„Сити клиник" привлече от Олденбург в София д-р Валентин Диков, корифей при сърдечните, съдовите и гръдните операции


Един от даровитите ученици на проф. Александър Чирков се промуши през иглените уши на здравната бюрокрация и успя да се завърне да оперира в България. Близо два месеца обаче чиновниците в здравеопазването водеха тиха и подмолна война това да не се случи. Те отсякоха, че не признават немската диплома и специалностите, които старши хирургът на болницата в Олденбург д-р Валентин Диков е придобил в Германия.
Болните сили в здравеопазването, които 22 години не допускат реформата, почти спечелиха и тази битка. Хирургът от понеделник вече оперира в новата софийска болница „Сити клиник", но за това се наложи да извади петото асо -идва като гражданин на Германия в родния си град. С писмо до министерството „Сити клиник" уведомява, че като гръден, сърдечен и съдов хирург д-р Диков е поканен да предаде опита си. Тази съществуваща клауза му отваря пътя за една година в България, но макар и временно, парира опитите той да не оперира у нас.
А защо не, здравият мозък не проумява. Толкова ли са малко сърдечноболните у нас, та няма нужда от признат в Европа лекар. Д-р Диков е старши хирург в болница с 900 легла, направил е над 10 000 операции в целия спектър на сърдечната, съдовата и гръдната хирургия - нещо, което е далеч от практиката на българските му колеги. При това няма приоритети и се справя еднакво добре и в трите области. Българинът, направил кариера в Германия, владее рутинно съвременната техника в коронарната хирургия, наречена „биещо сърце". И идва да я сподели с колеги в София. За нея той изкарва специализация в университетската болница в Льовен, Белгия, при проф. Сержан, който навремето въвежда тази техника. При нея не се използва познатата машина ЕКК (тя замества дейността на сърцето, което е спряно за времето на операция), а се оставя сърцето да функционира етествено по време на хирургическата намеса). Командированият у нас хирург е усвоил рутинно и минималното инвазивно митрално клапно протезиране, което ще рече смяна на сърдечна клапа с малък разрез, значително щадящ пациента. Завършва Медицинска академия, придобива специалност обща хирургия и работи в Етрополе и в Ихтиман като хирург. После печели конкурс в Медицинска академия при проф. Александър Чирков и работи там до 1989 г. Школата на Чирков бе известна с това, че професорът изпраща своите ученици да специализират на Запад, за да бъдат в крак с новостите в медицината.
Специализира 2 г. във Франкфурт и д-р Диков. Работи там още 2 години и после печели място в болницата на Олденбрг - близо до Хановер в Северна Германия, взема семейството си и през август 1991 г. започва работа. Там се събира хмлад екип от Хановер, Франкфурт и Есен, чийто интерес към новостите изцяло се поощрява. Д-р Диков вече е защитил веднъж специалността обща хирургия в София при проф. Балев, прави го и в Германия. Междувременно става германски гражданин, взема и втора специалност по сърдечна и съдова хирургия. Научава много от своя професор Франче-ско Сиклари. „Той бе много кадърен, сега ръководи частна клиника в Лугано. През 1999 г. на мястото му от Кьолн дойде австрийският проф. Дапунт", казва д-р Диков. Той става старши хирург, завежда секцията по сърдечна, гръдна и съдова хирургия, тъй като е единствен, който има трите. Въпреки че 22 години прави кариера в Германия, отдава дължимото на първия си учител. В началото проф. Чирков му повлиява не просто положително, а революционно, защото в края на 80-те години е единственият прозорец към модерната западна медицина. Той внася невижданото дотогава у нас отношение към пациента и въобще към медицината, създава нов образец, а и показва една нова съвременна хирургия, която няма нищо общо с тривиалната обща хирургия тогава в България. „По съвсем друг начин бе оборудвана от него клиниката, отношението между хората бе друго, създаде се нова структура. Бе полъхът на новото, той даде една нова насока на развитие. Така че основното ми медицинско училище бе при проф. Чирков Той ми повлия, а после ми помогна да се реализирам в Германия", признава 54-годишният хирург. И не само това, но в Чирковата клиника тогава работи като мед-сестра и Петя, която по-късно става негова съпруга. А кум на сватбата им е проф. Чирков. Днес Петя Дикова е психотерапевт и имат двама синове. „За съжаление, хората, които останаха да се срещат с проф. Чирков, са вече само аз и жена ми. Тези времена ни показаха и къде са човешките норми, къде са човешките качества, къде са критериите за приятелство и човещина." Д-р Валентин Диков казва това, защото 2 години след заминаването им за Германия коментарите сред колегите му били от рода: „Абе тоя ли ще се оправи на Запад!" Трансферът в София става неочаквано. Приятели и съмишленици в модерната медицина откриват частната болница „Сити Клиник". Преди сградата да е готова, екипът е сформиран. Първо му се обажда Андрей Марков, смятан за най-добрия здравен мениджър още от Чирковата клиника. После го кани и доц. Иво Петров - известният инвазивен кардиолог у нас. Предлагат му да бъде в новия екип и го канят да види за какво става дума. Хирургът идва през ноември, когато болницата е още бетон, тухли и мазилка. Но му става
интересно - нова клиника, млади и талантливи лекари, привлечени от различни болници, които искат да се отърсят от старото и да направят нещо по-добро като образец. В Олденбург го пускат в отпуск за една година. Раздялата обаче е толкова трогателна, че сякаш си казват завинаги „сбогом". „Кариерата ми в Олденбург премина много продуктивно. Смятах, че е прието чужденецът да бъде държан настрани, а не се отнесоха така. Отношенията ни с колегите се развиваха без дистанция", казва д-р Диков. Като чужденец се отнасят с него в София. Той приема поканата да оперира в „Сити клиник"
„Има европейска конвенция за признаване, но в здравното министерство заявиха, че не могат да признаят дипломата и специалностите ми за гръдна, сърдечна и съдова хирургия, защото в Германия са в една специалност, а в България - в три. А това е и специалността, с която проф. Чирков се завръща в България. И аз следвах този модел - първо защитих обща хирургия, а после гръдна, сърдечна и съдова. Но в МЗ откриха, че такива специалности, каквито има в Германия, тук не съществуват."
Три пъти му връщат документите от комисията, която решава казуса. В нея са четирима юристи и четирима лекари, единият от които е стоматолог. В здравното за известно време „изгубват" документи на д-р Диков.
Елементарна стратегия, но понякога плодотворна. Идеята на сценария е лекарят просто да не издържи на унижението и тормоза, да каже „дотук" и да се прибере във втората си родина. А и така се печели време - за чиновника, не за българския пациент.
От лекарската камара в Хановер, в която членува, изпращат документ, че трите специалности на д-р Диков са еквивалентни на сърдечен, гръден и съдов хирург навсякъде в Европа. С тях българинът е вписан и в Бундестрегистъра на Германия. Но европейската спогодба е от 2006 г., когато България още не е вписана в европейския регистър за медицинските специалности. И за да не го натирят обратно, сега д-р Диков получава право на работа у нас само за 1 година в качеството му на хирург, гражданин на Германия, а не като българин, защитил специалност в чужбина и направил кариера там. Защото министерството не признава немските му специалности.
Така от понеделник д-р Диков има право да оперира у нас, но не като българин, роден в столичната АТ „Тина Киркова", а като гражданин на Германия. Иначе нямаше как да се случи по нашите наредби. Но и това е постижение -не за държавните чиновници, които 23 години отлагат здравната реформа, а за клетия и болен българин, който жадува за читави лекари, непризнати у нас, но признати в Европа.

Николай Москов
В."24 часа"  

Няма коментари:

Публикуване на коментар