За да живее
Една млада майка отчаяно се бори за живота си, за да може да
се радва на децата си и да ги отгледа и възпита. 34-годишната Ива Дойкова от
Пазарджик страда от онкологично заболяване, от което била сполетяна през януари
2011 г., когато чула страшната диагноза – меланом - рак на кожата. След 2
операции и 6 курса на химиотерапия се почувствала добре, но радостта траяла
едва 3 месеца. Започнали болки в областта на тазобедрената става. Изследванията
показали, че имало много метастази в костите и се наложило да я сменят с
изкуствена. Ива разказва, че първоначалното лечение малко закъсняло, тъй като я
лекували за коксартроза, докато метастазата си е работила и е разрушавала
костта. Започнала нов курс по химиотерапия, но нови изследвания показали, че метастазите са обхванали и белия дроб имало подути лимфни възли
и още метастази в ребрата и ръката. Лошата новина била, че
химиотерапията не помагала за ограничаване на болестта, а напротив -
метастазите се разраствали. Тогава Ива потърсила спасение при лекарите в
медицински център „Анадолу“ в Истанбул, Турция, за потвърждаване на диагнозата,
правили й генетичен тест, според който била много подходяща за лечение с
препарата ZELBORAF, но трябвало да го взема 6 месеца, за да има ефект. За
съжаление здравната каса не го покрива и Ива трябва сама да си го заплати.
Благодарна е на колегите си от здравната каса в Пазарджик, които й осигурили 2
опаковки като мостра. С тях обаче младата жена не може да започне курса на
лечение, защото са недостатъчни. „Изписани са ми 8 таблетки дневно - 4 сутрин и
4 вечер. За 30 дни са ми необходими 5 опаковки (една опаковка съдържа 56
таблетки), а за 6 месеца - 30 опаковки. Цената на една опаковка е 2573 евро,
като за 30 опаковки сумата е 77 190 евро. Сумата е непосилна за семейството на
болната жена - мъжът й Христо е безработен и затова нейни приятели и близки са потърсили помощ от непознати и хора с големи сърца всеки да дари кой колкото може, за да
се съберат необходимите средства. На зова за помощ засега са откликнали само
хора, които познават Ива, а от напълно непознати събраната сума е едва 400 лв.
- „капка в морето“. Лекарствата се доставят у нас от фирмата дистрибутор “Рош“.
Ива още не може да повярва, че това нещастие се случва точно на нея. Доскоро тя
работела административна работа в здравната каса в Пазарджик и била стриктна
към здравето си. Един ден отишла на лекар в една от частните болници в града
заради издут лимфен възел в ингвиналната област. „Отидох на хирург с мисълта,
че е някаква ингвинална херния“, спомня си Ива. Докторът я прегледал и я
попитал дали има други рани на същия крак. Показала му нещо във вид на кокоши
трън, което до момента не я е притеснявало изобщо. Той й казал: “Това не ти е
кокоши трън“ и извикал колегата си дерматолог. И двамата били на мнение, че
това е туморно образувание - вече с метастази. „Изобщо не очаквах това да ми се
случи и да ми преобърне живота на 180 градуса“, не крие сълзите си младата
майка. Първо я оперирали в Пловдив, после - в София. Преминала през 6 курса на
химиотерапия в града под тепетата. Направили й снимка на бял дроб, както и
ехография на коремни органи, последвал и ядрено-магнитен резонанс на малък таз
- уж всичко било чисто и нормално. Но само за 3 месеца, когато започнали новите
болки в областта на тазобедрената става. Оттам нататък болестта се развила
толкова мълниеносно, че младата майка не може да повярва. Болно й е, че все
повече млади хора са покосени от онкозаболявания в разцвета на живота си. Ива
има две деца - син и дъщеря, на 5 и на 7 годинки. „Те са си още в техния детски
свят и за радост не разбират какво се случва“, ридае жената. Тя се терзае,
защото не може да им обръща достатъчно внимание, тъй като през повечето време е
на легло. Много малко, около половин час може да седи седнала. След това
изпитва потребност да легне. По същия начин е и с ходенето - издържа на кратки
разстояния.
Мъчно ми е за децата - те знаят, че мама е болна, но добре че ходят на градина и там се забавляват. Даже
наскоро двамата имаха рожден ден и празнуваха вкъщи и в детската градина. Бяха
щастливи. Баба им и баща им им обръщат повече внимание, но на мен ми е тежко“,
не спира да се тревожи майката. Тя не е спряла химиотерапията и е минала 3 нови
курса от общо 6 назначени, но няма никакъв ефект от нея. Направила е и
лъчетерапия, а в момента й вливат лекарство за подсилване на костната
структура.
Повечето време Ива
прекарва в леглото, а за да ходи, се подпира на патерици. Отскоро й се появили
болки в гръбначния стълб и й е по-трудно да се качва и слиза по стълбите.
Признава, че някой ден е добре, друг път не, понякога краката не я държат,
чувства се отпаднала.
Провела и
рехабилитация, докато не започнали новите метастази в костите. Още не може да
си обясни как от меланом на кожата туморът може да тръгне по костите. „Като
ходих на ортопед за ставата, той изключи най-лошото, въпреки че аз имах някакви
предчувствия за страшното заболяване“, връща отново лентата назад Ива.
Ортопедът започнал да
я лекува с обезболяващи и инжекции, но болката се засилвала, докато не чула
жестоката истина. Така се стигнало до смяна на ставата на десния крак - „14 см
е външно тяло и още толкова е самата кост“, показва изкуствения си крайник
жената и не спира да се надява, че хора с щедри и състрадателни сърца ще й помогнат
да си закупи животоспасяващото лекарство.
------
Банкова сметка:
Общинска
банка-Пазарджик
Клиент ИВА ЙОРДАНОВА
ДОЙКОВА
BIC - SOMB BGSF
IBAN - BG83 SOMB
91301051885002
В."Монитор"
Няма коментари:
Публикуване на коментар