Неудачите в
досегашната здравна реформа идваха от това, че се прокарваха политически, а не
професионални решения
Вземам думата на страниците на вестника по повод
публикуваната предизборна програма на БСП и по-специално за раздела
здравеопазване. Защо? Защото съм лекар, специалист по педиатрия и медицинска
генетика, доцент, дългогодишен ръководител на Катедрата по педиатрия и медицинска
генетика на Медицинския университет в Пловдив и началник на
Надявам се, че така очертаният професионален път ми дава достатъчно
основание да бъда професионално компетентен и обективен за състоянието на
здравеопазването у нас и за това, което по мое мнение е от първостепенна
важност за извършването на реформата в това направление от която и да е партия,
дошла на власт след изборите на 12 май. И така.
Кои са основните пороци на здравната система сега
- Тя е напълно разцентрована - нито доболничната помощ, нито
болничната, нито спешната помощ, нито профилактиката, нито финансирането, да
продължавам ли още...?
- Здравната система е ориентирана към всичко друго, но не и
към пациента! Последният е жертва на всевъзможни направления, регулативни
стандарти, регламентирани и нерегламентирани плащания, клинични пътеки и
всякакви други административни дивотии.
- Пациентът е разглеждан като "крачещ портфейл",
от който могат да се измъкнат някакви пари. И те наистина се измъкват!
- И най-обидното за лекаря, който е учил 6 години и е
положил Хипократовата клетва, е да бъде обявен за едноличен търговец (!!!), а
болниците за търговски дружества, регистрирани не по Закона за здравето, а по
Търговския закон!!!
Спирам дотук!
Първо. Задължително трябва да се изхожда от конституционното
задължение на държавата - чл. 52 от Конституцията на Република България, където
е записано, че "...здравето се финансира от държавния бюджет, от
работодателите и т.н..." и че "...държавата закриля здравето на
гражданите." От записаното, а и от добрия минал опит следва, че държавата
и пак държавата е тази, която трябва да провежда възможно най-добрата здравна
политика в областта на общественото здравеопазване. Всички останали структури -
държавни, обществени или частни, следва да се подчиняват на държавата в лицето
на парламента и правителството. Основен държавен орган, който е задължен и
отговорен да провежда здравната политика на държавата, е Министерството на
здравеопазването (МЗ). Не здравната каса, не разни здравноосигурителни фондове,
не БЛС или Българският стоматологичен съюз и др. подобни структури. Това не
значи, че в осъществяването на здравната политика на държавата няма да участват
всички структури, които имат отношение към проблема, но под ръководството и
контрола на МЗ. Имам предвид кадрите на МЗ начело с министъра.
Смяната на 4-ма здравни министри през време на управлението
на ГЕРБ и ликвидирането на определени министерски структури, се оказа решително
за забатачването на проблемите в тази област.
Второ. Основна, решаваща роля в здравеопазването играят
кадрите и пак кадрите, а не сградите и апаратурата. Без добри лекари и сестри и
най-модерните болници представляват само и единствено сгради. Дори и натъпкани
с най-модерната апаратура, без да има нужния медицински персонал, те не струват
нищо и не могат да свършат нищо! Ерго проблемът, с който трябва да се започне
реформата, е подготовката и специализацията на лекарите, стоматолозите,
медицинските сестри и фелдшерите. В този сектор ситуацията е трагична и става
още по зле! Какво следва да се направи?
- Всички медицински вузове следва да минат под ръководството
на МЗ, а не на Министерството на образованието и науката. След като МЗ отговаря
за държавната политика в здравеопазването, то трябва да има решаваща дума и при
подготовката и реализацията на кадрите, които ще осъществяват на практика
здравната политика на различните нива - доболнично или болнично. Някога беше
така и за тази цел в МЗ ще се създаде отдел "Медицинско образование".
- Едновременно с въпроса за кадрите следва да се решават
останалите въпроси - за структурата на доболничната помощ, спешната помощ,
болничната, санаториалната и т.н. Длъжен съм да отбележа, че в тази област
имахме добър опит, проверен в практиката с постигането на съществени резултати
в качествените показатели - детската смъртност от 140 на хиляда достигна малко
под 14 на хиляда през 1989 г., с тенденция да намалява прогресивно, продължителността
на живота на българските граждани се доближи до тази на средния европеец,
профилактиката достигна забележителни резултати в ликвидирането и
ограничаването на сериозни инфекциозни заболявания, от които годишно умираха
хиляди деца и възрастни, диспансерите ограничиха съществено широко
разпространени социално значими заболявания - нека да посоча само
туберкулозата! А поликлиниките, които осъществяваха успешно и на много добро
ниво цялата доболнична помощ! И още, и още...
- Лично съм свидетел на оценките, които даваха западни
специалисти в първите години на прехода - "Не пипайте вашата организация
на здравеопазването! Тя е много добра и високо ефективна."
Това казваха немски и американски специалисти, както и
българи, работещи години на Запад. Познавам добре здравеопазването във Франция
и смея да твърдя, че нашето, при значително по-лошото оборудване, работеше не
по-зле!
- Защо ежегодно 400-500 български лекари и още толкова
медицински сестри бягат на Запад? Проблемът е комплексен и не се дължи само на
ниското заплащане на лекарския труд. Въведените клинични пътеки, по които се
формира дохода на болниците, включително заплатите на персонала, оборудването
със съвременна апаратура, ремонтите и т.н., са пълно недоразумение и следва да
се премахнат. Сигурен съм, че може да се намери някакъв по-добър и по-справедлив
начин за финансирането на цялото здравеопазване, включително и болничното. А
защо да не се вдигне здравната застраховка и процентът от държавния бюджет поне
на 6%? Всички кандидати за управляващи следва ясно да разберат, че съвременното
и качественото здравеопазване е скъпа дейност. Дори много скъпа!!! Ако не са
готови да заделят нужните финансови средства и много отговорно и внимателно да
започнат реформирането в положителна посока, а не реформа заради самата
реформа, по добре въобще да не се кандидатират.
Трето. Майчиното и детското здравеопазване трябва да станат
реална първа грижа на здравната система.
Нацията загива, раждаемостта спада. Даваме ли си реална
сметка закъде сме се запътили? Проблемът е достатъчно тревожен, за да се гледа
на него с пренебрежение. Експертите на Българската педиатрична асоциация са
готови с предложенията, които следва да се осъществят незабавно в системата на
детското здравеопазване!
Четвърто. Правилно се иска възстановяването на диспансерите,
които бяха превърнати в някакви "центрове" - центрове на лош
професионализъм и неразбиране ролята на диспансерния метод, за разлика от
останалите лечебни методи. Диспансеризация значи активна профилактика, наблюдение и лечение на социално значимите
заболявания, които изискват професионално трудоустрояване и дават голяма
смъртност. Тази дейност не е присъща на болничното здравеопазване, към което
бяха прикачени т.нар. "центрове".
Спирам дотук с конкретиката. Последно искам да отбележа, че
неудачите в досегашната здравна реформа идваха от това, че се прокарваха
политически, а не професионални решения, съобразени с нашата положителна
практика, опита на водещите национални специалисти, след задълбочена оценка и
преценка на предлаганите решения главно с тяхната ефективност и положително въздействие
върху системата. Налагането на еднолични решения, макар и облечени в
най-благородни (ужким!) намерения, се оказват най-често лоши, за да не ги
квалифицирам като пагубни. Ще бъда приятно изненадан и доволен, ако моята
статия стане повод и за други мнения по тази важна и щекотлива тема.
Доц. Евгений Генев
В-к "Дума"
Няма коментари:
Публикуване на коментар