Струва си да
вземем заем за квалификация на работната ръка
Тези дни бяха публикувани данни за заплащането на труда в ЕС
и нашите медии отразиха факта, че средната брутна работна заплата и съответно -
почасовото заплащане на труда в България, са най-ниски в Европейския съюз.
Няма да повтарям данните на Евростат (които се отнасят за
2010 г.) - всеки може да ги намери.
Ще се опитам обаче да ги допълня с други по-малко популярни
данни от нашата статистика и най-вече да ги поставя в контекст, без което те
нямат смисъл.
Истината е, че ако гледаме само този индикатор, можем да
стигнем до извода, че
България отбелязва нелош напредък
Особено в периода на икономическата криза ние продължаваме
да отбелязваме забележителен ръст в заплащането на труда дори в сектори, които
несъмнено претърпяха тежък удар в икономическата криза. По данни на НСИ между
2010 и 2011 г. в строителството има 10% номинален ръст на заплатите, а през
следващата година съвсем лек спад. Обяснението е просто и е посочвано както от
наши икономисти, така и в икономически доклади на ЕК. Трябва да се има предвид,
че основна част от промяната в равнището на заплатите по време на
икономическата криза е свързана с промяна в състава на заетите.
Освобождаването на по-ниско квалифицирани и по-ниско
заплатени работници и служители води до вдигане на средната заплата в отделни
сектори и в цялата икономика.
Цената на труда е един от икономическите индикатори, за
които с особена сила важи правилото, че не бива да се разглеждат поотделно, за
да не ни подведе. Затова, струва ми се, вместо да се фокусираме само върху
състезателния характер на политиката по догонване, е добре да погледнем и
дълбоките структурни проблеми, които биха попречили на дългосрочното развитие и
модернизиране на страната ни.
Сред големите ни предизвикателства е какво да правим в
сегмента с много ниска или никаква квалификация
Според едно известно икономическо уравнение разликата в
доходите от квалифициран и неквалифициран труд в по-слабо раз-
витите страни би трябвало да намалява, а в по-развитите да
се увеличава. България е по-неразвита от основните страни, с които я свързват
потоци от стоки и капитали, но въпреки това не изглежда това да има някакъв
намаляващ различията в доходите ефект.
През изминалото десетилетие невидимата ръка на пазара
наистина беше донякъде благосклонна към хората с ниско образование и
квалификация. Тя не им помогна да догонват доходите на по-висококвалифицираните
групи, но и не увеличи ножицата между тях. Това се дължи на ниското
технологично развитие на нашата икономика и образуването на икономически балон
в сектори, които консумират нискоквалифициран труд. Тук отварям една скоба, за
да отбележа, че макар невидимата ръка да пощади тези доходи, както коментирах в
предишен материал, видимата ръка на държавата не го направи.
Тогава забравих да отбележа, че на страницата на НСИ има
данни за брутните и нетните заплати по типове домакинства с определена
структура. Оставям всеки любознателен читател сам да провери какво се случва
през 2008 г. с домакинствата, в които живеят хора с най-ниски заплати (това са,
естествено, предимно хора с ниско образование и квалификация). Ще дам една
подсказка -кривите на брутните и нетните им доходи започват да се раздалечават.
Ако искаме обаче да създадем в нашата икономика дългосрочни
предпоставки за растеж на заплатите, ние не можем да разчитаме само на заетост
в сферата на най-нискоквалифицираните услуги и търговията на дребно. Наскоро
гледах материал, в който германски индустриалци казват, че биха инвестирали в
България, ако тук имаше достатъчно работници, които могат да работят със сложни
машини
Става дума за умения, които се придобиват в рамките на
средното професионално образование. Проблемът е, че ние нямаме професионално
образование, което в момента да посрещне нуждите на такива инвеститори, дори те
да са се появили.
Нашите професионални училища имат нужда от обновление на
програмите си и не разполагат в общия случай с оборудване, на което учениците
могат да навлязат поне малко в производствената практика на съвременно голямо
индустриално предприятие.
На второ място у нас почти няма програми за преквалификация
на възрастни с продължителност от няколко месеца до половин година, които да
позволяват да се обучат хора за нови производства. В икономиките, където има
големи индустриални предприятия, такива програми обичайно са съвместна
инвестиция на частния сектор и държавата. В България обаче такива предприятия
няма, а нашият бизнес не инвестира
почти нищо в образование
Потенциалните инвеститори, разбира се, обикновено очакват
въпроса с квалифицираната работна сила да бъде уреден, преди да дойдат. Ето
нещо, в което си струва да се инвестира веднага. И понеже нашата държава в
момента изпитва трудности да покрива дори текущите си разходи, нека кажем, че това
е една сфера, за която, ако толкова няма пари, си струва да се вземат заеми.
Тук е моментът да кажем, че чуждестранните инвестиции не са
единствената възможност за растеж на една икономика и за повишаване на
доходите.
Най-очевидният пример е глобалната икономика (т.е.
икономиката на света като цяло). Към днешна дата не е известно в нея да е имало
„чуждестранни" инвеститори. Инвестициите са добре дошли, но трябва да
знаем в какво искаме да инвестираме и какви инвеститори искаме да привлечем.
Според мен идеите, че всички пари, които биха влезли в България, независимо от
кого и независимо за какво, са икономически безперспективни. Тези идеи
подценяват огромната доза необратими или трудно обратими случайности, които
движат инвестиционния процес.
Преди дни министърът на икономиката лансира в медиите идея,
която по стечение на обстоятелствата дни преди това бях обсъждал с участниците
в един форум.
Не казвам това, за да претендирам за авторство - самият аз я
чух месеци по-рано от един австриец, който сподели, че това е вдъхнало живот на
иначе замиращи селски райони в неговата страна. Идеята е следната - България се
намира в периферията на една от най-богатите и същевременно най-застаряващи
части на света. Това означава, че тук има стратегическа възможност да се развият
услуги по т. нар. дългосрочна грижа
Това са услуги с много висока добавена стойност, които обаче
изискват много добро здравеопазване и голям човешки ресурс от медицински
специалисти като сестри, санитари и рехабилитатори. Но здравеопазването е точно
сферата, която от години съсипваме, а медицинските специалисти, които споменах,
са вече една от най-дефицитните професии, най-засегнати от миграцията.
Знам също така, че тази идея е била обсъждана в Европейската
комисия по повод на това, че от страните-членки на съюза, се очаква да
определят области, в които могат да бъдат конкурентни и които желаят
приоритетно да развиват. Когато нашето правителство бъде запитано по този
начин, отговорът обикновено е „каквото дойде",
разбира се, формулиран не по този начин, а под формата на
огромен списък от всичко, за което се сетите, така че всъщност нищо да не бъде
приоритет.
Дори да не сме съгласни, че това е добра идея, поне можем да
се съгласим, че добрите стратегически идеи имат този формат - те са неочаквани
и нелесни за откриване. Вместо да наблегнем на подобни идеи, ние залагаме на
ниски данъци, минимални стандарти и драстично свиване на публичния сектор.
Наши конкуренти в глобалното състезание, където искаме да
вземем преднина със социален дъмпинг, са огромни развиващи се икономики, които
сами по себе си представляват гигантски пазари и имат невъобразим човешки
ресурс. Участието ни там е толкова комично, че няма да му отделям повече
внимание.
Регионалните дисбаланси в доходите са друг пренебрегван
проблем. България е относително малка страна без големи разстояния,
непреодолими природни бариери или климатични разлики. Не е нормално да имаме
такива териториални различия, каквито се наблюдават. Различията в заплащането
на труда по райони от година на година се увеличават вместо да намаляват.
Най-зле са нещата в най-слабо развития Северозападен район
Заместването на националното финансиране с финансиране от
фондовете на ЕС вероятно е задълбочило този процес. Анализът на над 6000
проекта, финансирани от ЕС, показва, че най-печеливши от тях са общините, които
бездруго имат добри приходи и се развиват.
Статистическият анализ потвърждава, че българските субсидии,
които бяха силно орязани, все пак са допринасяли за създаването на предпоставки
за по-балансирано развитие. Заместващите ги европейски фондове за сметка на
това генерират допълнителни териториални различия.
Някой би казал, че така се инвестира в двигателите на
растежа. Това вероятно е вярно, но дали е добре, когато локомотивът (на
растежа) потегли,
а голяма част от композицията остане на гарата?
Структурните проблеми в заплащането на труда се разрешават
чрез генериране на миграционни потоци. Неслучайно балансът в междурегионалната
миграция в България се препокрива с нарастващите различия в заплащането на
труда. Неслучайно също така толкова много хора напуснаха страната.
Глобалната миграция не е непременно щастливо занимание,
както показват многобройни изследвания и българите изглежда не правят
изключение.
В общия случай типичният емигрант от България отива надолу в
скалата на професиите, дори спрямо немного благоприятното разпределение в
България. Това показва масивът от данни за имигрантите в развитите икономики по
света на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие.
Данните не позволяват да се прецени дали нашите емигранти си
дават сметка за този факт, или не. Вероятно е различно в различните случаи, но
съм убеден, че основният мотив в заминаването е да имат поне малко по-високи
реални доходи, позволяващи поне малко по-добро качество на живота.
Другият мотив, колкото и да не ни е приятно да си го
признаем, особено при хората, които мигрират в рамките на Европейския съюз, е
получаването на подобри публични услуги - професионално обучение, услуги по
заетостта и особено здравеопазване. Това успях да разбера от скорошно
изследване, което направихме в сътрудничество с колеги от Румъния, Испания и
Италия.
Дотук трябва да е станало ясно, че не приемам тезата, че
държавата няма никаква роля за повишаване на доходите или дори, че държавата не
дава никакъв друг продукт, освен да преразпределя. Без всякакво притеснение
казвам, че този, който съобщава подобни неща като общоприета истина, или не е
чувал за огромни раздели в съвременната икономика и другите социални науки и не
знае нищо за политиката в развитите страни, или просто иска да ги изключи от
нашия обществен дебат.
Преразпределянето, разбира се, само по себе си е ключова
обществена функция, но ролята на държавата е много по-широка и в частност -
ключова за икономическото развитие.
Самите съвременни пазари представляват сложна публична
услуга. Тя предполага съществуването на цял спектър от обществени институции,
включващи освен реда, законността и преразпределението, също така и доставянето
на услуги, които публичният сектор може да организира по-добре (да, такива има)
и които имат по-висока социална възвръщаемост спрямо вложените в тях средства
от най-високата, която може да генерира в момента пазарът. Именно това е
икономическата логика в събирането на данъци.
Съдейки по качеството на публичните обсъждания нашите политици,
които имат реален шанс да участват във властта, няма да бъдат на нивото на тези
предизвикателства. Пазарите пък няма как да свършат тяхната работа. Така че
сегашното десетилетие ще мине под знака на същия експеримент, в който вече
участваме. Ако сте доволни от него, можете спокойно да гледате в бъдещето.
Структурните проблеми обаче ще останат, може дори и да се задълбочат, а ниското
заплащане на труда няма да бъде единственият ни проблем.
Коментар на Боян Захариев, програмен директор на Институт
„Отворено общество"-София, защо трудът в България е най-евтиният в
сравнение с другите страни от ЕС
В-к "24 часа"
Няма коментари:
Публикуване на коментар