2-3% от тях са деца, други 2% са поставените под
пълно или частично запрещение и са лишени от право на глас. Остават 5%
гласуващи, които обаче не могат да упражнят това си право, тъй като
държавата не им осигурява условия. Училищата, където се намират изборните
секции, по принцип са недостъпни за хора в неравностойно положение.А и за да
се стигне дотам, трябва да има транспорт и личен асистент,
каквито не са осигурени.
ЦИК предложи т.нар. подвижна урна, за която се създава
отделна секция. На практика това са десетина души -представители на секционна
комисия, наблюдатели, застъпници и др., които посещават по домовете всички,
заявили желание да гласуват.Не е ясно обаче как ще се гарантира тайната на
вота. Представете си малките помещения, в които живеят най-често хората с
увреждания.Проблем е и начинът, по който се заявява това гласуване. То става
със саморъчно подписано заявление до общината и решение на ТЕЛК. Правим опит да
разберем колко са заявленията в цялата страна и как са пуснати, защото може да
има манипулации. Да не говорим, че информацията за подвижните урни е
недостатъчна и много закъсня.Ето защо повечето хора предпочитат да гласуват в
секциите. Защо обаче кметовете не осигуряват транспорт и придружител, както
изисква законът?
Капка
Панайотова, Център за независим живот, член на гражданска коалиция „За честни
избори"
Няма коментари:
Публикуване на коментар