Родината на репичките е Средна Азия. Този кореноплоден зеленчук се отглеждат от около 1000 г. пр.н.е., в Китай, Япония, Египет, Рим и Гърция.
Репичките са източник на витамин С А, Е, В1, В2, В6, никотинова, салицилова и фолиева киселина, рибофлавин, тиамин и минерали,като желязо, магнезий, мед и калций, антиоксиданти, минерали и фибри. Съдържащото се в тях етерично масло усилва секрецията на храносмилателните жлези и подобрява дейността на храносмилателната система, а освен това е и с изразени бактерицидни свойства.
Поради антиоксидантните си свойства витамин С е полезен в превенцията на раковите заболявания, възпаления, помага и за повишаване на имунитета. 100 г репички осигуряват около 15 мг витамин С, който има ключова роля в борбата с оксидативния стрес и депресиите.
Според изследване на университета в Охайо съдържанието на антоцианин в репичките, на който се дължи червеният цвят, помага пък за забавяне растежа на туморните клетки при рак на дебелото черво.
Друго изследване доказва, че противовъзпалителните свойства на репичките защитава бъбреците от инфекции. Смята се, че консумацията на червения зеленчук благоприятства намаляване натрупването на токсини в кръвта като по този начин понижават и концентрацията им в бъбреците. Репичките стимулират, както дейността на бъбреците така и на черния дроб. Те са особено подходящи за хора, страдащи от диабет.
-----
Знаете ли, че:
-За първи път обаче, те се споменават в китайска рецепта от XI век пр. Хр.
-Още старогръцкият историк Херодот разказва, че египтяните използвали много репичките поради терапевтичните им свойства.
-Всяка година на 23 декември в мексиканския град Оахака се провежда ежегодно фестивал посветен на този зеленчук.
Няма коментари:
Публикуване на коментар