Да кажа едно "наздраве"!

Всеки пети българин има нос с мораво-червения цвят на пияниците, както е казал О'Хенри. Това на шега, но дори и да не го издава носът му, той пак се нарежда след тези, които често-често посягат към чашката. И така влиза в графа рискови поведенчески фактори на Националния център по обществено здраве и анализи, откъдето алармират, че всеки пети българин пие редовно, но - забележете, не от добро, а заради стреса и трудния живот. Изследване на СЗО ни нарежда не на водещо място отзад напред, където традиционно вече се мъдрят българите и България в различните класации, но и тук бързо набираме скорост.

Какви са особеностите на българското пиене, което може и да не започне от сутринта, но вечерта е съвсем сигурно. Статистиката обхваща не кибиците от местното кафене или хоремага по селата, а хората, които са в творческите си сили, работят и с изкараните пари гледат деца и болни родители, чиято пенсия е направо никакава. Които често цял ден мръзнат или слънчасват на работното си място, а вечер вече им е дошло до гуша от пътуване в градския транспорт, от капризите на собственика или началника, от скъпотията в магазина, изръсените мъдрости на властници, депутати или държавни чиновници зад някое гише, от банката и от каквото се сетите друго. За да заспи след толкова дразнители, на човек му трябва нещо - транквилант, антидепресант, сънотворно или... едно питие.

Чували сме какви ли не приказки за пиенето - от вицове до истински случаи. Повечето са с чувство за хумор. Чували сме и предупрежданията на лекарите и други специалисти за вредата от пиенето, но много често в безизходицата, безнадеждността и отчаянието на дните ни давим бедност и потъпкана гордост в спирта. Показват го и анкетиите - участниците в тях не са изпаднали клошари или престарели самотници, това са най-често интелигентни хора и от двата пола, песимисти от дългото лутане през годинитие на прехода и от собственото фиаско на мечтите им. Това са нашите деца, които няма какво да научат от хала ни като държава и народ, докарани до просешка тояга, озлобени и намръщени, загубили всякаква вяра в обещания, загърбили бъдещето заради взиране в едното оцеляване днес.

Властта загърбва хората, оправдава провалите си с какво ли не и няма кой да запали червена лампичка в главите на всички, които имат отношение към нашето психично здраве. Те не са само в лекарските кабинети. По-отговорни са  ръководителите на държавата, те държат кормилото, когато корабът засяда и потъва като "Конкордия" с всички ни на борда. Оставени сме да оцеляваме кой както може. Правим го. Докато попаднем в някое изследване и поредната класация за аутсайдери. Апропо - поне да следят за качеството на това, което пием, че от ментета се изтрови маса народ. Изкушавам се да кажа едно "наздраве"...  

Ева Костова

В-к "Дума"