За парите и властта

Как тези с огромните заплати, с нечуваните бонуси се събуждат с чиста съвест при всеобщата мизерия на населенито

 

"Парите и властта развращават!" - казваше моят свекър, който достигна библейска възраст. В дълго преживяния си живот той беше изпитал много беди и разочарования. Въпреки всичко стоическият му характер го беше съхранил като мъдър оптимист. "Колко му трябва на човек? - продължаваше свекър ми - Сърцето ни е колкото нашия юмрук, а стомахът ни - два юмрука. Ако си претоварим тия два органа, ще си навредим жестоко, сами ще си съкратим живота!"

  Замислят ли се нашите управници за това, че всички сме еднакво устроени, че сме еднакво подчинени на природните закони, че Съдбата е по-голяма от всинца ни? Че няма ненаказана от Природата злина? Тези мисли ме спохождат често сега, когато ни засипват със съобщения за злоупотреби с пари и власт. Още от началото на промените у нас заплатите на чиновниците, на служителите във фирмите, станаха "фирмена тайна". Защо? За да се крият шефовете, които плащат колкото си искат на своите подчинени, за да се крият неоправдано големите заплати и "бонуси"! За да могат неподходящи по ценз, образование и качества хора да заемат постове, които не заслужават.

Публичността е задължителна за демокрацията! Дотолкова съм поразена от безумното харчене, от пилеенето на държавни средства, че ми е болно даже да го изричам, да го коментирам! Какви са тия заплати, какви са тия "бонуси", които представляват нечувано големи суми! Не стига, че дистанцията между заплащането е толкова огромна, че направо ужасява обикновените хора, пенсионерите, ами отгоре на това някои "са си писали" каквито са искали бонуси! И имат наглостта да казват, че са "работели денонощно, че ги заслужават"! Излиза, че не са спали, не са яли, нищо друго не са правили, освен да "седят на стола си и непрекъснато да работят за благото на народа"! Боже, прости им, те не знаят какво говорят!

Кой допуска такава разлика в заплатите на обикновените граждани и ръководителите? Имат ли представа властниците как живеят, как преживяват обикновените трудови хора, какво е истинското положение на възрастните, на пенсионерите, на болните? Имат ли родители нашите управници? Това, което се изнася, е ЧУДОВИЩНО! И дали всичко се изнася! Но и половината да е истина, пак е ужасяващо! То ни попарва, обезверява ни. Как може така безотговорно да се пръскат милиони, като сме бедна държава, като народът ни тъне в мизерия!? "На гол тумбак - чифте пищови!", "Пир по време на чума!"- ей това е истината!

И тези хора с огромните заплати, с нечуваните бонуси живеят спокойно, заспиват и се събуждат с чиста съвест. Взимат хиляди левове, а човек, трудил се 40 години, има 150 лева и с тях трябва да си посрещне харчовете в тая скъпотия, която като лавина го засипва и от ден на ден става все по-огромна !?

Като се разхождам в околностите на София, виждам такива големи и луксозни къщи, че се чудя колко големи семейства ще живеят или ще отдъхват там. 

Как и с какви пари се поддържа такъв дом, кой го чисти, как се отоплява, с колко помещения разполага всеки член на това семейство? В дворовете - басейни с големи размери, огради, високи по 5-6 метра, охранителни камери, частни служители за поддържане на сигурността. Не е ли това за богатите държави? Да не би"друга България" да има вече у нас

в истинската България? И колко са "Българиите"? Май питам себе си.

Как не се намери управник, дето да направи нещо за тая пустееща земя, за тия обезлюдени села? За тия села, до които в жестоката зима пътищата бяха непроходими и останаха без хляб, без лекарства! Гледах с почуда как само един мъж с кон тръгва да снабдява с хляб и провизии затрупаните в снега жители, които се молят Бог да го опази, жив да остане, защото само в този смелчага им е спасението! И това става у нас, в 21 век!

Обезлюдиха се прекрасни наши селища! А там, където пък все още има хора по села и градове, те няма къде и какво да работят! Нямат училища! Нямат медицинска помощ в много краища на страната. За зъболекар пък - да не говорим. Ходят си хората без зъби! Скъпа е тази "пътека", а на много места въобще я няма. Къде ти сега зъболекар по селата! Децата пък въобще няма кой да ги погледне, кой да се погрижи за тях медицински в училище и в детската градина! Който има пари -  ще има и зъби! Плаща се сега по 500-600 лева за зъбни шини за деца и двойно и тройно за зъбни протези!

Събра се половината население на България в София и стана хаос в превозните средства, по улиците и шосетата. Кварталите се напълниха с незнайни люде, дето живеят от кражби и от обири. Страх скова душите ни, жилищата си превърнахме на крепости със заключалки и решетки, и пак не сме спокойни. Страшно е денем, още по-страшно - нощем!

Като сме в икономическа криза, като бедност е налегнала държавата ни, тя не е ли за всички ни, не трябва ли да бъде поделена? Нагледахме се, наслушахме се на какви ли не престъпления, на какви ли не парадокси, но най-вече

какво ли не изтърпяхме

И все още имаме надежда, че ще дочакаме разумни и честни властници, които да ни поведат по правия път.

И понеже много бързо властта откъсва управниците ни от земята, от всекидневния живот, сигурно трябва да ги оставят да живеят със средствата на обикновените граждани. Да се придвижват като тях в претъпкани и нередовни автобуси, да плащат непосилни сметки за ток, вода и парно, да бъдат лекувани в обикновени болници, за да не си изгубват ума, да не си покваряват душата в удобства и разкош!

Като казах "душа", се замислих, че само за нея няма измерения. Колко ли е голяма човешката душа? Шепичка ли е, облак неизмерим ли е? Вижда ли се, чува ли се? Тя, душата ни, е най-святото нещо, което имаме. И се усеща само с друга душа, но е нужно СРОДСТВО! Защото душа душата разбира, душата душа търси. Ето това загубихме в днешното жестоко време. Загрубяха, закоравяха душите ни не толкова от недоимък, колкото от несправедливост, от разочарования. Да гласуваш доверие някому, а той да те излъже, да те подведе и даже да те уверява колко бил направил за тебе, колко ти помогнал и сега си бил добре...Защо не се намери за тия  години един управленец, който да излезе и чистосърдечно да си признае, че не е бил за заемания от него пост, че не се е справил и заслужава наказание? Толкова ли покварихме душите си, че не могат да преценят собствените си възможности? Щом е така, значи наистина парите и властта са унищожили човещината у доста хора!

Забравихме ли смисъла на думата „солидарност”...

Петра Ташева 

В-к "Дума"