Политически записки от седмицата
Как искам да съм, мамо, на плажа във Катар. Да хвана, мамо, само арабския пазар.
• Има една приказка - „Каквото направи дядо - все е хубаво." Та така и с премиера. То не бяха бонуси, картели, космически цени на основни продукти, скандали с лекарствата, напрежение между властите и улични протести, а според „Галъп" -водят с 30 на сто срещу 18 на БСП.
• Но в последните дни една тема броди из медиите и обществото - министерските уволнения и бъдещето на ГЕРБ. Бойко сменя министри като носни кърпички и не се знае дали това е за спасяване на ситуацията, или належаща необходимост. Пак се заговори за предсрочни избори. Просто за основен ремонт на кабинета е късно, по-добре ново правителство.
• Да вземем здравния министър Константинов. При него нещата са ясни - отива си, защото е проспал високите цени на
лекарствата и успял да се скара с всички около него. Но това не променя факта, че имаме четвърти министър за 3 години. Явно опашката за поста върви наистина бързо, а реформа не само че не се забелязва, но и няма изгледи дори да започне.
• При икономическия министър нещата са далеч по-сложни. Трайчо, колкото и да си трае, в три изречения определи три възлови приоритета, в които или е прав, или не. Първият е цената на атомната енергетика, защото сегашната е неприемлива. Чакаме намаляване цената на газа, ама „Булгаргаз" иска 25 на сто увеличение, а ще получи над 12 на сто! Нищо че газовият император Алексей Милер беше в София, а Дянков и Трайков - в Москва. Трайков е за проучването за шистов газ, Бойко се вслуша в протестите на природозащитници, известни като рубладжиите. Сега се чу, че новият енергиен министър ще иска преразглеждане на мораториума за шистовия газ. Аз какво писах след посещението на Хилари Клинтън? Айде всичко наново.
• Що се отнася до „Белене" - вярна е поговорката: „Три пъти мери, един път режи", но премиерът три години мери и нито веднъж не реже и по много въпроси е като ветропоказател в центъра на торнадо. Крайно време е освен метърът да дойде и ножицата. Но първо се чака докладът на HSBC. Може да има и нов вариант. В този смисъл Уорлик да не бърза да се радва.
• Катарският гаф, който се коментира вече цяла седмица, даде доста тъжни поводи за размисъл. В обясненията си министри и премиер така се оплетоха, че от цялата работа силно лъхна на дълбока провинциалност, нещо като прани гащи на простора в остъклен балкон на соцпанелка. В този случай най-силното оръжие на Бойко - ясното народно говорене, не сработи, изигра лоша шега на ГЕРБ и остави подозренията за вътрешноведомствена интрига. И скри истината.
• По последни данни цените на яйцата паднали с 1 стотинка. Аферим. Обаче не разбирам друго. Абе вие, министрите от „спецснаб" ли пазарувате, че чак сега ви се налага да обикаляте народните магазини. Не знаете ли, че олиото, маслото, бобът, виното, яйцето и кокошката са по-евтини в много по-богати страни от нас. Лично аз подозирам, че след катарския круиз повечето министри познават по-добре цените в Доха, отколкото в София.
Евгени Петров
В-к "168 часа"
Няма коментари:
Публикуване на коментар