Издигането на Добрев и Атанасова - първа стъпка в подготовката за тежка предизборна битка?
Преди да сме забравили последната смяна на двама министри, което неизбежно ще стане, е хубаво да си припомним как се сменяха министри в българските кабинети преди "ерата Бойко Борисов". И дали можем да оценим, че тази ера вече е приключила.
Преди Борисов кабинетните смени се преживяваха като симптом за криза, като тежка рана върху престижа на кабинета или като необходимо "кръвопускане" в името на нарастващото обществено неодобрение. Много често те биваха предшествани от голям публичен скандал, но още по-често слагаха край на дълга управленска агония в някой министерски ресор. . Разбира се, този драматизъм най-вече се приписваше на факта, че министерските назначения бяха откровено партийни. Нещо повече - министри ставаха ключови за управляващите партии фигури. Дори в кабинета "Костов" Александър Праматарски получи министерски пост именно като лидер на своята партия. Но е твърде вероятно драматизмът на тези промени да се свързва и с другата тяхна особеност - те се правеха залпово, най-малкото по две наведнъж. След печалния пример от радикалната промяна в кабинета Костов. На 21 декември 1999 г. наведнъж бяха сменени 10 министри Симеон Сакскобургтохски беше по-сдържан. Първата му кабинетна промяна включваше две размествания (рокади), 4 замени (освобождаване на министри) и едно ново назначение. Но чувството за необратима загуба на политическо влияние беше дори по-силно, отколкото при кабинета "Костов". Може би точно заради това въпреки сложната коалиция, която оглавяваше, най-голямата промяна, която Сергей Станишев си позволи, бе по повод оставката на Румен Петков и включваше 4 замени и 1 ново назначение. Знаем едно добро изключение при тези министерски промени - Меглена Кунева. Тя се раздели с министерския си пост, защото бе избрана за еврокомисар. И запази политическия си рейтинг до днес. Ерата "Бойко Борисов" направи революция в модела на кабинетни промени, макар първата министерска смяна да беше като тази на неговия патрон Симеон Сакскобургготски (смяната на Йорданка Фандъкова, след като тя бе избрана за кмет на София). "Генералната промяна" на Борисов се оказа, че включва два компонента: поединична и постоянна смяна на министри. За всяка една от двете пълни календарни години, които приключиха, в кабинета "Борисов" са извършвани по 4 промени, като през последната те бяха урегулирани и във времево отношение - по една на тримесечие. "На час по лъжичка" – така можеш да понесеш всичко. Уникалното на този модел на министерски смени е, че както анализаторите, така и гражданите загубиха усещането за драматизъм или радикалност на промяната. За две години и половина Борисов подмени повече от половината от членовете на кабинета си, без това да предизвика партийни сътресения или напрежение в парламентарната група. Втората особеност на „революцията Борисов" бе забелязана още при формирането на кабинета -преобладаващата част от министрите бяха експерти, а когато правеше смени, като правило Борисов умело запазваше това съотношение. Затова като че ли партията ГЕРБ не преживяваше тежко дори смяната на министри партийци. Нещо повече, с експертното мнозинство в кабинета може да се обяснява дори фактът, че в парламента към управляващите се присъединиха и независими депутати. Комбинацията от тези две нововъведения при министерските промени даваше възможност на Борисов да заявява и обяснява, че ги прави по своя воля и преценка и в името на по-доброто управление. Начинът, по който бяха извършени последните две министерски промени, ни дава сериозни основания да попитаме приключва ли "ерата Борисов"? Наистина може и да е случайно, че за първи път двама министри едновременно напускат кабинета, но в никакъв случаи не е случайно, че двама експерти са заменени от две силно партизирани фигури, чиято професионална и политическа биография изцяло е обвързана със създаването на партия ГЕРБ и нейното управление. Както повечето анализатори вече отбелязаха, през март 2012 г. „партийците замениха експертите" Но те почти единодушно също така отбелязаха, че тези смени не бяха направени под натиск на обществени протести или медийни атаки. При това според социологическите проучвания от февруари подкрепата за ГЕРБ беше стабилизирана на значима дистанция пред БСП. Не по-малко изненадващо беше заявлението на премиера, че смяната на министър Константинов се е наложила, след като той е останал единствен негов фен. А Трайчо Трайков публично оповести, че въпреки своята готовност да подаде оставката си на Борисов във всеки един момент, в който той му я поиска, тя е била поискана от вицепремиера Цветанов. Защо тези министерски промени са толкова различни? В медиите вече битува обяснението за естествената еволюция - изборите наближават, трябва да бъдат идентифицирани и издигнати новите водачи на партийни листи. А във всяка парламентарна демокрация това са преди всичко министрите. Издигането на Делян Добрев и Десислава Атанасова може лесно да бъде оценено като първа стъпка в подготовката за тежка предизборна битка. Но следващите избори е най-вероятно да бъдат в началото на септември 2013 г. Защо ли пък толкова се бърза с министерски промени, след като и социолозите, и медиите закрепиха рейтинга на ГЕРБ и кабинета? За това има друго обяснение - то не е в изборите, а в променящата се технология на управлението. Безспорно смяната в министерството на здравеопазването бе резултат от остра парламентарна атака. Нещо, което досега не сме наблюдавали през мандата на ГЕРБ. Разбира се, в парламента има както партийци, така и хора, ясно обвързани с влиятелни съсловни интереси. Впоследствие разбрахме, че всичко това е валидно и при оставката на Трайчо Трайков. Нелогично е да се предполага, че до този момент при формирането на кабинета не е имало натиск от партийния актив или лобистките интереси, които са по-добре организирани и от партиите. Но очевидно начинът, по който досега Борисов е търсил и намирал персоналните назначения, е бил с маниера на харизматичен лидер, който доминира в публичното пространство.
Румяна Коларова, политолог
В-к "24 часа"
Няма коментари:
Публикуване на коментар